Саад Харири – Жертвеният агнец
За злощастие към този момент десетилетия „ Хизбула ” съумява постоянно да слага Ливан пред приключен факт със силата на оръжията си, които упорства, че са средство за съпротива… Ливан и великият ливански народ се озоваха в окото на бурята, подложени на интернационалните наказания поради Иран и ръката му „ Хизбула ”. … Живеем в атмосфера, която доста прилича онази преди убийството на премиера-мъченик Рафик Харири и усещах доста ясно, че се плете скришен скрит план против живота ми.
Само три фрази от изненадващата тирада от предходната седмица, с която ливанският министър-председател Саад Харири подаде оставка посредством ефирен мост от столицата на Саудитска Арабия, Рияд. Но задоволително, с цел да насочат ясно обръщение към света, че напреженията в най-натоварения с спорове район в света, Близкият Изток, наближават рисково нова точка на шупване. Фактът, че откогато разгласи решението си на 4 ноември, Саад Харири продължава да стои в Рияд, повдигна теории, че ливанският министър председател в оставка може и да е пленник на саудитските управляващи. Нещо което той отхвърли в телевизионно изявление в понеделник, още веднъж от столицата на Саудитска Арабия, само че даде обещание “в околните дни ” да се завърне в Ливан. Какво може да се случи или следва в този откъслек от време, даже по-тясно профилирани близкоизточни наблюдаващи гадаят.
В болшинството си обаче са единомислещи, че оставката на Саад Харири като министър председател на Ливан е нападателен ход от страна на един от двамата кукловоди в “Близкоизточната прокси-война ” за предимство над района, водена сред Кралството на Саудитска Арабия и Ислямската република Иран. И в случай че съвсем сигурно в този случай е Рияд, то безспорно идва и ще бъде последван от подобен на Техеран. Такова е естеството на “прокси-войната ”, която се води полуофициално през всеки териториален или верски спор в периметъра – през Ирак, Сирия, Йемен, Бахрейн, Катар, Ливан и т. н. Напоследък все по-интензивно, с ясно прозиращия към този момент мълчалив алианс сред саудитските ползи и тези на “архи-врага ” на мюсюлманите в Близкия Изток, Израел, против Иран. Има един Вашингтон в основата на цялата работа, само че да не задълбаваме там в този момент.
В този ход от спора най-уязвим и на практика заложен през цялото време като “пушечно месо ” се оказа назначеният в края на 2016 година за втори премиерски мандат Саад Харири. Влязъл случайно в политиката през 2005 година, когато свиреп атентат в Бейрут лиши живота на татко му, Рафик Харири, министър-председател на Ливан преди време. Убийството тогава послужи за мощен катализатор на национално неодобрение, довело до мирното изтласкване на сирийските войски, окупиращи страната от 1976 година, със Саад отпред на митингите. Самият той обаче надали в миналото е възнамерявал подобен живот за себе си. Кой ли би бил?!
Роден на 18 април 1970 година в саудитската столица Рияд, Саад Харири е второто дете от първия брак на татко му, авторитетния ливански политик и предприемач Рафик Харири. Има шестима братя, един от които умира при пътен случай в Съединени американски щати. За ранното му детство можем единствено да гадаем, само че при всички положения е било надалеч от фронтовите линии на ливанската революция (1976-1990 г.). Саад Харири приключва магистратура по бизнес администрация в влиятелния американски университет “Джорджтаун ” през 1992 година и се завръща в Рияд, откъдето, като най-доверен наследник, ръководи дялове от голямата бизнес-империя на татко му, Рафик Харири. Състоянието на последния до гибелта му през 2005 година му се прави оценка на 16 милиарда $, главно от доходи от телекомуникационни компании и строително предприемачество из целия Близък Изток и оттатък.
Убийството на Рафик Харири и последвалите политически промени в Ливан задължават Саад да продължи делото на татко си. След като оглавява сунитския политически алианс “Движение за бъдещето ” през 2005 година, четири години по-късно той е назначен за министър председател на Ливан. Начело на необятна коалиция с присъединяване на шиитската партия/групировка “Хизбула ”, считани за причинители на покушението против Рафик Харири, Саад съумява да балансира сред всички верски ползи до 2011 година, когато “партньорите ” му получават команда още веднъж да дестабилизират страната. След няколко години политическа рецесия и маневри, през ноември 2016 година президентът на Ливан, християнинът Мишел Аун, подписа декрет за повторното назначение на Саад Харири за министър председател.
И Башар Асад го дебне
Година след началото на Арабската пролет, когато обстановката в Сирия към момента не изглеждаше толкоз безнадеждна за президента Башар Асад, последният издаде заповед за задържането на Саад Харири, на съображение, че поддържа финансово опозицията в страната. Ирония на ориста евентуално. Харири излезе тогава с декларация, в която назова Асад “чудовище ”. Несъмнено още се държат под око.
ЗА НЕГО
Голям риск за района
Оставката на Саад Харири още веднъж отваря политически вакуум в страната и може да я изложи на огромен риск от спор с Израел, южния комшия на Ливан. С този негов ход се ускорява заплахата от (нова) война сред Израел и “Хизбула ” (б.р. – сходно на кървавия спор от 2006 г.)
Емил Хокайем, специалист по Близък Изток към Института за стратегически проучвания, Лондон
Да търсим
разговор
Не можем да си позволим война с иранците. Ливан е прекомерно дребен и слаб, с цел да може да понесе икономическата и политическата тежест от оставката на Саад Харири. Затова и ще не преставам да съм измежду тези, които приканват за намиране на разговор сред Саудитска Арабия и Иран.
Уалит Джумблат, политически водач на друзите в Ливан
Зов за събуждане
Оставката на ливанския министър председател Саад Харири и мненията му за Иран би трябвало да послужат за вик за събуждане за интернационалната общественост да предприеме дейности против иранската експанзия, която трансформира Сирия във втори Ливан. Тази експанзия заплашва освен Израел, само че и целия Близък Изток. Международната общественост би трябвало да бъде единна.
Бенямин Нетаняху, министър-председател на Израел
Пионка в
сюжет
Новината за оставката на Саад Харири ни изненадва и натъжава, тъй като Иран постоянно е работил за спокойствието в Ливан. Що се отнася до повтаряните от него безпочвени обвинявания на ционисти, саудитци и американци против Иран,… това единствено потвърждава, че неговата оставка е част от нов сюжет, ориентиран към основаването на напрежение в Ливан и целия район.
Бахрам Газеми,
представител на Министерство на външните работи на Иран
Само три фрази от изненадващата тирада от предходната седмица, с която ливанският министър-председател Саад Харири подаде оставка посредством ефирен мост от столицата на Саудитска Арабия, Рияд. Но задоволително, с цел да насочат ясно обръщение към света, че напреженията в най-натоварения с спорове район в света, Близкият Изток, наближават рисково нова точка на шупване. Фактът, че откогато разгласи решението си на 4 ноември, Саад Харири продължава да стои в Рияд, повдигна теории, че ливанският министър председател в оставка може и да е пленник на саудитските управляващи. Нещо което той отхвърли в телевизионно изявление в понеделник, още веднъж от столицата на Саудитска Арабия, само че даде обещание “в околните дни ” да се завърне в Ливан. Какво може да се случи или следва в този откъслек от време, даже по-тясно профилирани близкоизточни наблюдаващи гадаят.
В болшинството си обаче са единомислещи, че оставката на Саад Харири като министър председател на Ливан е нападателен ход от страна на един от двамата кукловоди в “Близкоизточната прокси-война ” за предимство над района, водена сред Кралството на Саудитска Арабия и Ислямската република Иран. И в случай че съвсем сигурно в този случай е Рияд, то безспорно идва и ще бъде последван от подобен на Техеран. Такова е естеството на “прокси-войната ”, която се води полуофициално през всеки териториален или верски спор в периметъра – през Ирак, Сирия, Йемен, Бахрейн, Катар, Ливан и т. н. Напоследък все по-интензивно, с ясно прозиращия към този момент мълчалив алианс сред саудитските ползи и тези на “архи-врага ” на мюсюлманите в Близкия Изток, Израел, против Иран. Има един Вашингтон в основата на цялата работа, само че да не задълбаваме там в този момент.
В този ход от спора най-уязвим и на практика заложен през цялото време като “пушечно месо ” се оказа назначеният в края на 2016 година за втори премиерски мандат Саад Харири. Влязъл случайно в политиката през 2005 година, когато свиреп атентат в Бейрут лиши живота на татко му, Рафик Харири, министър-председател на Ливан преди време. Убийството тогава послужи за мощен катализатор на национално неодобрение, довело до мирното изтласкване на сирийските войски, окупиращи страната от 1976 година, със Саад отпред на митингите. Самият той обаче надали в миналото е възнамерявал подобен живот за себе си. Кой ли би бил?!
Роден на 18 април 1970 година в саудитската столица Рияд, Саад Харири е второто дете от първия брак на татко му, авторитетния ливански политик и предприемач Рафик Харири. Има шестима братя, един от които умира при пътен случай в Съединени американски щати. За ранното му детство можем единствено да гадаем, само че при всички положения е било надалеч от фронтовите линии на ливанската революция (1976-1990 г.). Саад Харири приключва магистратура по бизнес администрация в влиятелния американски университет “Джорджтаун ” през 1992 година и се завръща в Рияд, откъдето, като най-доверен наследник, ръководи дялове от голямата бизнес-империя на татко му, Рафик Харири. Състоянието на последния до гибелта му през 2005 година му се прави оценка на 16 милиарда $, главно от доходи от телекомуникационни компании и строително предприемачество из целия Близък Изток и оттатък.
Убийството на Рафик Харири и последвалите политически промени в Ливан задължават Саад да продължи делото на татко си. След като оглавява сунитския политически алианс “Движение за бъдещето ” през 2005 година, четири години по-късно той е назначен за министър председател на Ливан. Начело на необятна коалиция с присъединяване на шиитската партия/групировка “Хизбула ”, считани за причинители на покушението против Рафик Харири, Саад съумява да балансира сред всички верски ползи до 2011 година, когато “партньорите ” му получават команда още веднъж да дестабилизират страната. След няколко години политическа рецесия и маневри, през ноември 2016 година президентът на Ливан, християнинът Мишел Аун, подписа декрет за повторното назначение на Саад Харири за министър председател.
И Башар Асад го дебне
Година след началото на Арабската пролет, когато обстановката в Сирия към момента не изглеждаше толкоз безнадеждна за президента Башар Асад, последният издаде заповед за задържането на Саад Харири, на съображение, че поддържа финансово опозицията в страната. Ирония на ориста евентуално. Харири излезе тогава с декларация, в която назова Асад “чудовище ”. Несъмнено още се държат под око.
ЗА НЕГО
Голям риск за района
Оставката на Саад Харири още веднъж отваря политически вакуум в страната и може да я изложи на огромен риск от спор с Израел, южния комшия на Ливан. С този негов ход се ускорява заплахата от (нова) война сред Израел и “Хизбула ” (б.р. – сходно на кървавия спор от 2006 г.)
Емил Хокайем, специалист по Близък Изток към Института за стратегически проучвания, Лондон
Да търсим
разговор
Не можем да си позволим война с иранците. Ливан е прекомерно дребен и слаб, с цел да може да понесе икономическата и политическата тежест от оставката на Саад Харири. Затова и ще не преставам да съм измежду тези, които приканват за намиране на разговор сред Саудитска Арабия и Иран.
Уалит Джумблат, политически водач на друзите в Ливан
Зов за събуждане
Оставката на ливанския министър председател Саад Харири и мненията му за Иран би трябвало да послужат за вик за събуждане за интернационалната общественост да предприеме дейности против иранската експанзия, която трансформира Сирия във втори Ливан. Тази експанзия заплашва освен Израел, само че и целия Близък Изток. Международната общественост би трябвало да бъде единна.
Бенямин Нетаняху, министър-председател на Израел
Пионка в
сюжет
Новината за оставката на Саад Харири ни изненадва и натъжава, тъй като Иран постоянно е работил за спокойствието в Ливан. Що се отнася до повтаряните от него безпочвени обвинявания на ционисти, саудитци и американци против Иран,… това единствено потвърждава, че неговата оставка е част от нов сюжет, ориентиран към основаването на напрежение в Ливан и целия район.
Бахрам Газеми,
представител на Министерство на външните работи на Иран
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ