Екип от гръдни хирурзи и гастроентеролози прилагат най-съвременни методи при лечение на карцинома на хранопровода
За най-ранните стадии на заболяването е допустимо ендоскопска резекция на тумора. Провежда се в клиниката по гастроентерология и е най-щадящият способ, разясняват експертите от " Сърце и мозък "
Д-р Милена Перухова извършва рутинно горна, долна ендоскопия, перкутанни интервенции под ултразвуков надзор, както и стандартна и доплер ехография. Д-р. Перухова има опит в лекуването и следенето на пациенти след чернодробна трансплантация. Била е учител на студенти по медицина на СУ „ Св. Климент Охридски “.
Д-р Димо Митев е експерт хирург с дългогодишна процедура. Професионалните му ползи са свързани с минимално инвазивната гръдна хирургия, реконструктивната хирургия и онкохирургията. По тези тематики разгласява публикации в научни списания. Преминал е редица образования при водещите международни гръдни хирурзи и е сертифициран за осъществяване на еднопортални VATS резекции при доброкачествени и злокачествени болести на бял дроб.
- Каква е честотата на заболяване и кои възрастови групи страдат най-често от рак на хранопровода?
- По данни за 2018 година от карцином на хранопровода са умряли към 600 000 души в света. Честотата в другите райони на света варира, само че болестта демонстрира трайна наклонност към повишение на новодиагностицираните случаи спрямо преди 10 години. Карциномът на хранопровода се подрежда на шесто място по причина за смъртност от онкологични болести и се среща три пъти по-често при мъжете. За страдание се диагностицира в късен етап и прогнозата при тези пациенти не е добра.
- Кои са рисковите фактори?
- Съществуват два съществени вида на това заболяване – плоскоклетъчен карцином и аденокарцином на хранопровода. Плоскоклетъчният карцином е обвързван с рискови фактори като тютюнопушене, приложимост на алкохол, ниска консумация на плодове и зеленчуци. Има научни данни, че хроничната потреблението на прекомерно горещи питиета също може да бъде причина за развиването на този вид карцином. Аденокарциномът се развива най-често при пациенти с дългогодишни недоволства от киселини и парене зад гръдната кост, така наречен рефлуксна болест на хранопровода. Честите епизоди на рефлукс на стомашно съдържимо води до хронично инфектиране на лигавицата на хранопровода, което в избран стадий може да докара до злокачествено изродяване на клетките. Състояния като Баретов езофагит се считат за преканцерозни и следенето на тези пациенти посредством постоянни ендоскопски проучвания е от изключителна значимост за прогнозата им. Много значим рисков фактор, обвързван с развиването на аденокарцинома на хранорповода, е наднорменото тегло (особено в абдоминалната област – висцералното затлъстяване).
И двата типа хранопроводен карцином се следят най-вече при пациенти над 60 година, като мъжкият пол е обиден от 3 до 7 пъти по-често.
- Какви са признаците на това заболяване и за какво се диагностицира в толкоз късен етап?
- Установено е, че признаци освен това заболяване се следят едвам когато над 60% от луменът (кухината) на хранопровода е зает от раков развой (което за жалост значи, че процесът към този момент е в напреднал стадий). Първият и най-чест признак е обвързван с чувство за неспособност храната да минава към стомаха. Първоначално пациентите оповестяват, че не могат да преглъщат твърди храни, след което това чувство става годно и за течности. Появява се болежка зад гръдната кост при преглъщане. Пациентите също могат да имат недоволства от гадене, връщане на храна към устната празнина и повръщане.
Отслабването на тегло е доста чест признак на болестта. Когато болестта напредне, може да засегне органите на дихателната система (трахея и бронхи). В такива случаи пациентите се оплакват от упорита кашлица, чести инфекции и кръвохрак.
- Как се диагностицира това заболяване?
- Основният диагностичен способ при карцинома на хранопровода е гастроскопията. Този способ разрешава детайлното оглеждане на лигавицата на хранопровода по цялото му продължение. При определяне на суспектни зони от лигавицата за недоброкачествен развой, гастроскопията разрешава взимане на биопсия за хистологичен разбор.
За установяване стадия на болестта се ползва осъществяване на по този начин наречената ехо-ендоскопия и компютърна томография на гръден панер и стомах с контрастност. Когато се събере цялостната информация за типа на тумора и неговото разпространяване, съответните случаи се преглеждат на онкологична комисия. Лекари гастроентеролози, гръдни хирурзи, лъчетерапевти и онколози вземат участие интензивно в лекуването.
- Какви благоприятни условия за предварителна защита съществуват?
- Стратегиите за предварителна защита на болестта се концентрират най-вече върху надзор на рисковите фактори. Не всички случаи могат да бъдат предотвратени, само че смяна в навиците на пациента, както и своевременна диагностика и лекуване на преканцерози, могат доста да понижат риска. Препоръките, свързани с метода на живот, са за по-голяма физическа интензивност, отбягване използването на тютюн и алкохол, надзор на телесното тегло в здравословни граници посредством прилагане на здравословна диета, богата на фибри и антиоксиданти, както и ограничение приема на ултрапреработени храни и червени меса. При високорискови пациенти се предлага провеждането на редовен ендоскопски скрининг.
- Как се лекува ракът на хранопровода?
- Лечението е строго самостоятелно и се дефинира личен лечебен проект. Под внимание се вземат разположението на тумора, неговият тип и стадият, в който е диагностицирано болестта. От особена значимост е общото положение на пациента. Планът за лекуване на всеки пациент се дефинира след мултидисциплинарно разискване, в което пациентът взе участие интензивно.
За най-ранните стадии на заболяването е допустимо ендоскопска резекция на тумора. Провежда се в клиниката по гастроентерология и е най-щадящият способ. При по-големите тумори, обхванали стената на хранопровода, само че без далечни метастази, главното лекуване е хирургичното унищожаване на хранопровода. Лечението се прави в клиниката по гръдна хирургия и може да бъде минимално инвазивно с роботизираната система da Vinci, което разрешава по-бързо възобновяване на пациента.
Често се постанова подготвително лекуване преди интервенцията – неоадювантна химио- и лъчетерапия, за понижаване размера на тумора и риска от местен рецидив след това. След главното оперативно лекуване се организира адювантна терапия. В последния четвърти етап на заболяването се организира химиотерапия, лъчетерапия, а в някои случаи и таргетна или имунотерапия. В този етап се организират и процедури за подкрепяне на храненето на пациента като слагане на стент от гастроентеролог или хранителна стома от хирург. При привършване на лечебните благоприятни условия се организира палиативна терапия.
В умозаключение: значимо е да се усъвършенства информираността на обществото за това подло заболяване. Призоваваме пациентите да потърсят гастроентеролог при първи подозрения и признаци, тъй като медицината е изключително ефикасна в ранните стадии на заболяването.
Д-р Милена Перухова извършва рутинно горна, долна ендоскопия, перкутанни интервенции под ултразвуков надзор, както и стандартна и доплер ехография. Д-р. Перухова има опит в лекуването и следенето на пациенти след чернодробна трансплантация. Била е учител на студенти по медицина на СУ „ Св. Климент Охридски “.
Д-р Димо Митев е експерт хирург с дългогодишна процедура. Професионалните му ползи са свързани с минимално инвазивната гръдна хирургия, реконструктивната хирургия и онкохирургията. По тези тематики разгласява публикации в научни списания. Преминал е редица образования при водещите международни гръдни хирурзи и е сертифициран за осъществяване на еднопортални VATS резекции при доброкачествени и злокачествени болести на бял дроб.
- Каква е честотата на заболяване и кои възрастови групи страдат най-често от рак на хранопровода?
- По данни за 2018 година от карцином на хранопровода са умряли към 600 000 души в света. Честотата в другите райони на света варира, само че болестта демонстрира трайна наклонност към повишение на новодиагностицираните случаи спрямо преди 10 години. Карциномът на хранопровода се подрежда на шесто място по причина за смъртност от онкологични болести и се среща три пъти по-често при мъжете. За страдание се диагностицира в късен етап и прогнозата при тези пациенти не е добра.
- Кои са рисковите фактори?
- Съществуват два съществени вида на това заболяване – плоскоклетъчен карцином и аденокарцином на хранопровода. Плоскоклетъчният карцином е обвързван с рискови фактори като тютюнопушене, приложимост на алкохол, ниска консумация на плодове и зеленчуци. Има научни данни, че хроничната потреблението на прекомерно горещи питиета също може да бъде причина за развиването на този вид карцином. Аденокарциномът се развива най-често при пациенти с дългогодишни недоволства от киселини и парене зад гръдната кост, така наречен рефлуксна болест на хранопровода. Честите епизоди на рефлукс на стомашно съдържимо води до хронично инфектиране на лигавицата на хранопровода, което в избран стадий може да докара до злокачествено изродяване на клетките. Състояния като Баретов езофагит се считат за преканцерозни и следенето на тези пациенти посредством постоянни ендоскопски проучвания е от изключителна значимост за прогнозата им. Много значим рисков фактор, обвързван с развиването на аденокарцинома на хранорповода, е наднорменото тегло (особено в абдоминалната област – висцералното затлъстяване).
И двата типа хранопроводен карцином се следят най-вече при пациенти над 60 година, като мъжкият пол е обиден от 3 до 7 пъти по-често.
- Какви са признаците на това заболяване и за какво се диагностицира в толкоз късен етап?
- Установено е, че признаци освен това заболяване се следят едвам когато над 60% от луменът (кухината) на хранопровода е зает от раков развой (което за жалост значи, че процесът към този момент е в напреднал стадий). Първият и най-чест признак е обвързван с чувство за неспособност храната да минава към стомаха. Първоначално пациентите оповестяват, че не могат да преглъщат твърди храни, след което това чувство става годно и за течности. Появява се болежка зад гръдната кост при преглъщане. Пациентите също могат да имат недоволства от гадене, връщане на храна към устната празнина и повръщане.
Отслабването на тегло е доста чест признак на болестта. Когато болестта напредне, може да засегне органите на дихателната система (трахея и бронхи). В такива случаи пациентите се оплакват от упорита кашлица, чести инфекции и кръвохрак.
- Как се диагностицира това заболяване?
- Основният диагностичен способ при карцинома на хранопровода е гастроскопията. Този способ разрешава детайлното оглеждане на лигавицата на хранопровода по цялото му продължение. При определяне на суспектни зони от лигавицата за недоброкачествен развой, гастроскопията разрешава взимане на биопсия за хистологичен разбор.
За установяване стадия на болестта се ползва осъществяване на по този начин наречената ехо-ендоскопия и компютърна томография на гръден панер и стомах с контрастност. Когато се събере цялостната информация за типа на тумора и неговото разпространяване, съответните случаи се преглеждат на онкологична комисия. Лекари гастроентеролози, гръдни хирурзи, лъчетерапевти и онколози вземат участие интензивно в лекуването.
- Какви благоприятни условия за предварителна защита съществуват?
- Стратегиите за предварителна защита на болестта се концентрират най-вече върху надзор на рисковите фактори. Не всички случаи могат да бъдат предотвратени, само че смяна в навиците на пациента, както и своевременна диагностика и лекуване на преканцерози, могат доста да понижат риска. Препоръките, свързани с метода на живот, са за по-голяма физическа интензивност, отбягване използването на тютюн и алкохол, надзор на телесното тегло в здравословни граници посредством прилагане на здравословна диета, богата на фибри и антиоксиданти, както и ограничение приема на ултрапреработени храни и червени меса. При високорискови пациенти се предлага провеждането на редовен ендоскопски скрининг.
- Как се лекува ракът на хранопровода?
- Лечението е строго самостоятелно и се дефинира личен лечебен проект. Под внимание се вземат разположението на тумора, неговият тип и стадият, в който е диагностицирано болестта. От особена значимост е общото положение на пациента. Планът за лекуване на всеки пациент се дефинира след мултидисциплинарно разискване, в което пациентът взе участие интензивно.
За най-ранните стадии на заболяването е допустимо ендоскопска резекция на тумора. Провежда се в клиниката по гастроентерология и е най-щадящият способ. При по-големите тумори, обхванали стената на хранопровода, само че без далечни метастази, главното лекуване е хирургичното унищожаване на хранопровода. Лечението се прави в клиниката по гръдна хирургия и може да бъде минимално инвазивно с роботизираната система da Vinci, което разрешава по-бързо възобновяване на пациента.
Често се постанова подготвително лекуване преди интервенцията – неоадювантна химио- и лъчетерапия, за понижаване размера на тумора и риска от местен рецидив след това. След главното оперативно лекуване се организира адювантна терапия. В последния четвърти етап на заболяването се организира химиотерапия, лъчетерапия, а в някои случаи и таргетна или имунотерапия. В този етап се организират и процедури за подкрепяне на храненето на пациента като слагане на стент от гастроентеролог или хранителна стома от хирург. При привършване на лечебните благоприятни условия се организира палиативна терапия.
В умозаключение: значимо е да се усъвършенства информираността на обществото за това подло заболяване. Призоваваме пациентите да потърсят гастроентеролог при първи подозрения и признаци, тъй като медицината е изключително ефикасна в ранните стадии на заболяването.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ