Методът Монтесори: някои популярни митове
За Монтесори бях чувала, чела и съвсем нищо не видяла от метода в деяние до момента в който дребната ми щерка – тогава на 1 година 8 м., не попадна (уж) инцидентно в Монтесори градина. Покрай нея аз започнах да откривам лесни възпитателни техники, да се изучавам всеки ден в придвижване и да се веселя на изумителната автономия, която развиваше – освен да си обува сама обувките на 2, да вземем за пример, да подрежда масата за хранене и да проговаря на непознат език, а и да придобие особена вътрешна убеденост, че в живота няма невъзможни неща.
Но в началото… В началото бяха митовете и легендите, които всеки драговолно ми споделяше – някои главно на база художествена небивалица, други от вида една-жена-каза. Ето и няколко от най-устойчивите.
Мит # 1 Монтесори е за деца с проблеми
Може би най-повтаряният. Да, методът се заражда в клиниката по психиатрия на Римския университет, където доктор Монтесори, първата жена доктор в Италия, лекува умствено изостанали деца, оповестени за неуправляеми и необучаеми. Но след това става шеф на институт за образование на учители и развива и ползва своята педагогическа система в 4 детски градини с обикновено развити деца, наречени Домове на детето . От там методът стига до всички деца и през днешния ден се употребява сполучливо в над 20 000 Монтесори учебни заведения по света.
Мит # 2 Децата са тихи и прекомерно съществени, което ги лишава от обикновено детство
Да бе, да. Заповядайте да видите игра на двора, включваща няколко хлапета на възраст сред 3 и 6, които измислят облици, влизат в тях, готвят с тиня и листа, рисуват с тебешир, или просто разискват значими детски каузи.
Монтесори децата имат по-висока дарба да се владеят, да споделят своите визии умерено или да изразят своето неодобрение без експанзия, само че те са напълно естествени деца. По-скоро схващането, че деца, които се блъскат, удрят, крещят и са нетърпеливи да бъдат в центъра на играта, би следвало да бъде преосмислено.
Мит # 3 Израстват егоисти, защото се подчертава върху независимите занимания
Да, във възрастта до 6 години Монтесори педагогиката залага на независимите занимания, които детето единствено избира да практикува. Но заради контакта с разнообразни по възраст в една обща група, грижата за по-малките или опитът от по-големите сплотява децата и развива у тях желанието да са част от общественост и да си оказват помощ между тях. Също като в света на огромните.
Мит # 4 Работа и материали vs игри и играчки
Работа не е неприятна дума. Трудът е значителен детайл в Монтесори, тъй като посредством него сполучливо се образуват по този начин значими нравствени полезности като ред, отговорност, самообладание. А за децата игра и работа са със знак за тъждество. Вече 4-годишната ми щерка обича да работи – с разнообразни материали, на двора или у дома със своите движимости и постоянно ми пожелава: Да се забавляваш на работа.
Мит # 5 Методът е доста остарял, което не дава отговор на условията на нашето време
Доста достижения на актуалния свят са измислени преди епохи, само че това не ги прави демоде, а по-скоро демонстрира тяхната резистентност. Да, методът датира от 1907 година, само че през годините до през днешния ден той намира своите почитатели, тъй като е изключително достоверен в отношението, по което възприема детето, а точно – слага го в центъра на протичащото (му) се.
Мит # 6 Трудно се оправят в естествени учебни заведения
Монтесори възпитаниците са извънредно адаптивни – те умеят да се оправят както сами, по този начин и в група, постоянно са много по-подготвени от деца, отглеждани у дома от баба или от такива, посещавали публични градини, в които не са имали опция да изследват личните си благоприятни условия и да развиват практични личностни умения.
Мит # 7 Свободата и неналичието на непоколебим ред въздейства зле на децата
“Как карате някое дете да спи или взе участие в заниманията? ”, запитвам при първото ми посещаване в бъдещата градина. “Не ги караме, те сами желаят. ” Удивен взор от моя страна.
При Монтесори свободата е в граници, което ще рече, че има правила, които в случай че се съблюдават, всеки би могъл да се радва на своята независимост. Например, в случай че не желае да спи, то би трябвало да е безшумно, в случай че не желае да взе участие в заниманията, не би трябвало да пречи, в случай че желае да поиграе с друго дете, е редно да го попита дали и то желае, и тогава да навлезе в персоналното му пространство.
А редът е безспорна база за съществуването, само че разликата е, че не е принудително натрапен, а е част от общо съглашение сред детето, учителят и другите в дребната общественост.
Автор: Дима Чакърова
Инфо: http://www.parentland.bg
