Опасни горещини: Колко дълго можем да издържим на високи температури
За момента няма безапелационен отговор на въпроса какъв брой дълго можем да издържим на рисково високи температури, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките в отговор на въпроса коя е най-високата температура на околната среда, която човешкото тяло може да понесе.
Отговор дава обява в списание " Science Аdvances " от 2020 година, съгласно която това е 35 градуса по Целзий, само че измерена посредством така наречен влажен термометър (буквално термометър, към който е увита мокра кърпа). Последното е значимо, тъй като дава опция да се оцени температурата на повърхността на кожата, в случай че непрекъснато се потим. Отделянето на пот е основният механизъм, който разрешава на тялото ни да се охлажда, изясни проф. Александрова.
Ако температурата е висока, а влажността е ниска или противоположното, температурата на мокрия термометър евентуално няма да приближи сериозните за човешкия организъм стойности. Ако обаче и двата индикатора са високи, може да навлезем в рисковата зона. При липса на вятър и съществуване на безоблачно слънчево небе, регион с 50 % мокрота ще доближи непригодна за живеене температура, съгласно мокрия термометър, при към 42,8 градуса по Целзий, до момента в който в условия на изсъхнал въздух температурите ще би трябвало да надвишават 54,4 градуса по Целзий, с цел да преминат тази " граница ".
По-ниските температури също може да застрашат здравето и живота на хората
Опитът демонстрира, че в действителността по-ниските температури също може да застрашат здравето и живота ни. Това е по този начин, тъй като за въздействието на горещините върху човешкия организъм значение имат и други фактори. Физическата интензивност и излагането на директна слънчева светлина покачват прегряването, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя посочи, че възрастни хора (особено над 75 години), дребни деца (под две години), бременни дами, хора с избрани здравословни проблеми (затлъстяване, сърдечни, белодробни, бъбречни болести, диабет, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон) и приемащите някои медикаменти (например антипсихотични средства) са по-уязвими към действието на топлината. В нараснал риск са и хората, които работят навън.
Високите температури може да провокират топлинен удар, топлинни крампи и дехидратация
Центърът за надзор на болесттите в Съединени американски щати предизвестява, че високите температури може да доведат до топлинен удар, топлинни крампи, топлинно безсилие, дехидратация и гибел. Излагането на рискови горещини може да утежни съществуващи или хронични опасности при дамите и мъжете във всяка възрастова група, съобщи ученият.
Проф. Александрова заяви, че температура от 35 градуса по Целзий, по влажен термометър, е достигната за малко на малко места по света. През 80-те и 90-те години на предишния век горещи точки са били долината на река Инд в Централен и Северен Пакистан, и южният бряг на Персийския залив. С световното стопляне се чака това да се случва все по-често.
През 20-и век честотата на горещите талази се усилва в Съединени американски щати
Според Агенцията за запазване на околната среда в Съединени американски щати от 60-те години на 20-и век честотата на горещите талази в страната се е нараснала, както и продължителността и интензивността им. Ако тогава американците са прекосявали през две такива талази годишно, то през днешния ден техният брой е шест, заяви проф. Радостина Александрова.
По думите й над 700 души в Съединени американски щати губят живота си всяка година по аргументи, свързани с жегата. Когато горещите талази са по-силно изразени, обстановката може да е много по-драматична.
От юни до септември 2003 година в Европа са докладвани 71 449 смъртни случаи, дължащи се на рекордно високите температури, напомни ученият. Според обява в списание " Nature Medicine " от 2023 година, най-жаркият летен сезон, регистриран на остарелия континент през 2022 година, е лишил живота на 61 672 души. Най-засегнатите страни са Италия, Испания, Гърция, Португалия и Германия. Смъртните случаи при дамите са с 56 % повече от тези при мъжете.
За момента няма безапелационен отговор какъв брой дълго може да се издържи на рисково високи температури
За момента няма безапелационен отговор на въпроса какъв брой дълго можем да издържим на рисково високи температури. През 2010 година Световното състезание по сауна във Финландия беше помрачено от гибелта на играч, който изпадна в кома след 6 минути при 110 градуса по Целзий и умря в болничното заведение. Друг участник също изпадна в кома, само че беше избавен - девет години преди този момент той е съумял да устои 16 минути при същата температура. След описаната покруса този тип шампионати бяха прекратени, описа ученият.
Проф. Александрова сподели, че публикация в списанието " Environment International " от 23 юни 2023 година се концентрира върху прогнозиране на експозицията на горещи талази в градските региони. По данни на Организация на обединените нации от 2021 година градовете се затоплят два пъти по-бързо от междинното за света. Това се дължи както на изменението на климата, по този начин и на резултата на така наречен градски топлинен остров. По данни на Националното бюро за стопански проучвания 2 милиарда поданици на планетата са застрашени от рискови горещи талази, като повече от половината от тях живеят в градове. В момента градските региони покриват 0,2-2,4 % от световната земна повърхнина. Предвижданията са през 2100 година те да обгръщат повърхност почти 1,8-5,9 пъти по-голяма от тази през 2000 година
Повечето от рисковите за горещи талази зони в света са ситуирани сред екваториалния район и Тропика на рака, публикувани основно в западните, централните и източните райони на Африка, Югозападна и Югоизточна Азия, Северна Океания и източна Южна Америка.
Очаква се излагането на световното градско население на топлинни талази да продължи да нараства, достигайки най-много почти през 2065 година, след което ще стартира да понижава, сподели проф. Радостина Александрова.
Крайбрежните градове ще бъдат най-изложени на рискови температури
Умерените и тропическите зони имат най-голяма експозиция на горещи талази. Крайбрежните градове ще бъдат най-изложени на рискови температури заради комбинацията от високи температури и висока мокрота. Веднага след тях се подреждат градовете на ниска надморска височина. Най-слаба е експозицията в градовете на междинна и висока надморска височина. По данни на Организация на обединените нации от 2019 година повече от една трета от популацията на Земята живее в границите на 100 километра от брега, а гъстотата му е два пъти по-висока от междинната за света, сподели ученият.
Според проф. Александрова положителната вест е, че сме склонни да се приспособяваме (в известни граници, схваща се) към по-високите температури. Тази топлинна адаптация изисква време и може да лишава месец и половина, или повече. В резултат от протичането й човек отделя повече, само че " по-разредена " пот, а тялото се защищава от дехидратация и проблеми от страна на бъбреците и сърцето. Аклиматизацията изяснява за какво горещи талази на по-хладни места или при започване на лятото е по-вероятно да са по-смъртоносни спрямо тези в обичайно по-топли области или в края на горещия сезон.
Проучванията демонстрират, че за интервал от почти 10 дни сърдечносъдовите, терморегулаторните и механизмите за надзор на течностите в човешкия организъм се усъвършенстват по метод, който отслабва резултата на топлинното напрежение върху благосъстоянието и работоспособността ни. Тази бърза акомодации е добре документирана, само че акомодациите към дълготрайна експозиция (т.е. в продължение на няколко години) е значително към момента незнайна. Усилията на учените са съсредоточени върху изясняване на факторите (например физиологични, поведенчески, софтуерни, инфраструктурни), които въздействат най-силно върху способността ни да се приспособяваме. Идеята е акомодацията на хората към климатичните промени да бъде насърчена посредством подобаващи тактики и политики, изясни проф. Радостина Александрова.
Тя напомни, че наскоро (през февруари 2023 г.) списанието " Int. J. Mol. Sci. " заяви за смисъла на молекула в човешкия организъм с значима роля в регулацията на топлинния стрес. Очаква се тези открития да доведат до създаване на нови способи за предварителна защита и лекуване на топлинния удар.
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални ползи в региона на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, пробната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. През 1991 година е приключила с отличие специалността " Биохимия и микробиология " (днес " Молекулярна биология " ) в Биологическия факултет на Софийския университет (СУ) " Св. Климент Охридски ", със специализация по " Вирусология ". Доктор е по " Вирусология " и е професор по " Морфология ". Работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на публицистичните колегии на няколко български и интернационалните научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично сдружение.
Отговор дава обява в списание " Science Аdvances " от 2020 година, съгласно която това е 35 градуса по Целзий, само че измерена посредством така наречен влажен термометър (буквално термометър, към който е увита мокра кърпа). Последното е значимо, тъй като дава опция да се оцени температурата на повърхността на кожата, в случай че непрекъснато се потим. Отделянето на пот е основният механизъм, който разрешава на тялото ни да се охлажда, изясни проф. Александрова.
Ако температурата е висока, а влажността е ниска или противоположното, температурата на мокрия термометър евентуално няма да приближи сериозните за човешкия организъм стойности. Ако обаче и двата индикатора са високи, може да навлезем в рисковата зона. При липса на вятър и съществуване на безоблачно слънчево небе, регион с 50 % мокрота ще доближи непригодна за живеене температура, съгласно мокрия термометър, при към 42,8 градуса по Целзий, до момента в който в условия на изсъхнал въздух температурите ще би трябвало да надвишават 54,4 градуса по Целзий, с цел да преминат тази " граница ".
По-ниските температури също може да застрашат здравето и живота на хората
Опитът демонстрира, че в действителността по-ниските температури също може да застрашат здравето и живота ни. Това е по този начин, тъй като за въздействието на горещините върху човешкия организъм значение имат и други фактори. Физическата интензивност и излагането на директна слънчева светлина покачват прегряването, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя посочи, че възрастни хора (особено над 75 години), дребни деца (под две години), бременни дами, хора с избрани здравословни проблеми (затлъстяване, сърдечни, белодробни, бъбречни болести, диабет, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон) и приемащите някои медикаменти (например антипсихотични средства) са по-уязвими към действието на топлината. В нараснал риск са и хората, които работят навън.
Високите температури може да провокират топлинен удар, топлинни крампи и дехидратация
Центърът за надзор на болесттите в Съединени американски щати предизвестява, че високите температури може да доведат до топлинен удар, топлинни крампи, топлинно безсилие, дехидратация и гибел. Излагането на рискови горещини може да утежни съществуващи или хронични опасности при дамите и мъжете във всяка възрастова група, съобщи ученият.
Проф. Александрова заяви, че температура от 35 градуса по Целзий, по влажен термометър, е достигната за малко на малко места по света. През 80-те и 90-те години на предишния век горещи точки са били долината на река Инд в Централен и Северен Пакистан, и южният бряг на Персийския залив. С световното стопляне се чака това да се случва все по-често.
През 20-и век честотата на горещите талази се усилва в Съединени американски щати
Според Агенцията за запазване на околната среда в Съединени американски щати от 60-те години на 20-и век честотата на горещите талази в страната се е нараснала, както и продължителността и интензивността им. Ако тогава американците са прекосявали през две такива талази годишно, то през днешния ден техният брой е шест, заяви проф. Радостина Александрова.
По думите й над 700 души в Съединени американски щати губят живота си всяка година по аргументи, свързани с жегата. Когато горещите талази са по-силно изразени, обстановката може да е много по-драматична.
От юни до септември 2003 година в Европа са докладвани 71 449 смъртни случаи, дължащи се на рекордно високите температури, напомни ученият. Според обява в списание " Nature Medicine " от 2023 година, най-жаркият летен сезон, регистриран на остарелия континент през 2022 година, е лишил живота на 61 672 души. Най-засегнатите страни са Италия, Испания, Гърция, Португалия и Германия. Смъртните случаи при дамите са с 56 % повече от тези при мъжете.
За момента няма безапелационен отговор какъв брой дълго може да се издържи на рисково високи температури
За момента няма безапелационен отговор на въпроса какъв брой дълго можем да издържим на рисково високи температури. През 2010 година Световното състезание по сауна във Финландия беше помрачено от гибелта на играч, който изпадна в кома след 6 минути при 110 градуса по Целзий и умря в болничното заведение. Друг участник също изпадна в кома, само че беше избавен - девет години преди този момент той е съумял да устои 16 минути при същата температура. След описаната покруса този тип шампионати бяха прекратени, описа ученият.
Проф. Александрова сподели, че публикация в списанието " Environment International " от 23 юни 2023 година се концентрира върху прогнозиране на експозицията на горещи талази в градските региони. По данни на Организация на обединените нации от 2021 година градовете се затоплят два пъти по-бързо от междинното за света. Това се дължи както на изменението на климата, по този начин и на резултата на така наречен градски топлинен остров. По данни на Националното бюро за стопански проучвания 2 милиарда поданици на планетата са застрашени от рискови горещи талази, като повече от половината от тях живеят в градове. В момента градските региони покриват 0,2-2,4 % от световната земна повърхнина. Предвижданията са през 2100 година те да обгръщат повърхност почти 1,8-5,9 пъти по-голяма от тази през 2000 година
Повечето от рисковите за горещи талази зони в света са ситуирани сред екваториалния район и Тропика на рака, публикувани основно в западните, централните и източните райони на Африка, Югозападна и Югоизточна Азия, Северна Океания и източна Южна Америка.
Очаква се излагането на световното градско население на топлинни талази да продължи да нараства, достигайки най-много почти през 2065 година, след което ще стартира да понижава, сподели проф. Радостина Александрова.
Крайбрежните градове ще бъдат най-изложени на рискови температури
Умерените и тропическите зони имат най-голяма експозиция на горещи талази. Крайбрежните градове ще бъдат най-изложени на рискови температури заради комбинацията от високи температури и висока мокрота. Веднага след тях се подреждат градовете на ниска надморска височина. Най-слаба е експозицията в градовете на междинна и висока надморска височина. По данни на Организация на обединените нации от 2019 година повече от една трета от популацията на Земята живее в границите на 100 километра от брега, а гъстотата му е два пъти по-висока от междинната за света, сподели ученият.
Според проф. Александрова положителната вест е, че сме склонни да се приспособяваме (в известни граници, схваща се) към по-високите температури. Тази топлинна адаптация изисква време и може да лишава месец и половина, или повече. В резултат от протичането й човек отделя повече, само че " по-разредена " пот, а тялото се защищава от дехидратация и проблеми от страна на бъбреците и сърцето. Аклиматизацията изяснява за какво горещи талази на по-хладни места или при започване на лятото е по-вероятно да са по-смъртоносни спрямо тези в обичайно по-топли области или в края на горещия сезон.
Проучванията демонстрират, че за интервал от почти 10 дни сърдечносъдовите, терморегулаторните и механизмите за надзор на течностите в човешкия организъм се усъвършенстват по метод, който отслабва резултата на топлинното напрежение върху благосъстоянието и работоспособността ни. Тази бърза акомодации е добре документирана, само че акомодациите към дълготрайна експозиция (т.е. в продължение на няколко години) е значително към момента незнайна. Усилията на учените са съсредоточени върху изясняване на факторите (например физиологични, поведенчески, софтуерни, инфраструктурни), които въздействат най-силно върху способността ни да се приспособяваме. Идеята е акомодацията на хората към климатичните промени да бъде насърчена посредством подобаващи тактики и политики, изясни проф. Радостина Александрова.
Тя напомни, че наскоро (през февруари 2023 г.) списанието " Int. J. Mol. Sci. " заяви за смисъла на молекула в човешкия организъм с значима роля в регулацията на топлинния стрес. Очаква се тези открития да доведат до създаване на нови способи за предварителна защита и лекуване на топлинния удар.
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални ползи в региона на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, пробната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. През 1991 година е приключила с отличие специалността " Биохимия и микробиология " (днес " Молекулярна биология " ) в Биологическия факултет на Софийския университет (СУ) " Св. Климент Охридски ", със специализация по " Вирусология ". Доктор е по " Вирусология " и е професор по " Морфология ". Работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на публицистичните колегии на няколко български и интернационалните научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично сдружение.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ