Призрачен брак: Сватби между живи и мъртви все още се случват в Китай
За доста китайци предците освен се почитат, само че и се счита, че би трябвало да се поставят грижи за потребностите им и след гибелта. Често се изгарят хартиени фалшификати на пари или модели на първокласни коли, ако умрелият би имал потребност от джобни пари или стилно транспортно средство в отвъдното, написа.
Но в пресъхналите каньони на Льосовото плато край Жълтата река някои родители, изгубили синовете си, вършат още по-необичайни неща. За да обезпечат покой на умрелия си наследник в отвъдния свят, те търсят умряла жена, която да стане негова „ небесна младоженка “. След като тялото бъде открито, двойката се погребва дружно, като че ли са семейство.
„ Такива случаи не са необичайност , изключително когато умират младежи или младежи “, споделя 48-годишният Ян Хушън, пътуващ траурен сътрудник в района. Последно е участвал на такава гала напролет. „ Работя в тази сфера от седем-осем години и съм виждал всичко. “
A 3,000-year-old tradition of marrying the dead — known as ghost marriages — is still thriving in rural
— ABC News (@abcnews)
Този китайски бит е прочут като мингхун — брак след гибелта. Изследователи показват, че практиката произлиза от обичайния китайски фетиш към предците, съгласно който душите на мъртвите не престават да съществуват и живите носят отговорност да задоволят желанията им — в противоположен случай ги чакат последици.
В обичайна китайска просвета се има вяра, че човек, който не е сключил брак приживе, не е постигнал пълностоен живот. Затова някои родители се опасяват, че умрелият им наследник ще остане трагичен, в случай че си отиде самичък.
В голям брой села из Льосовото плато, което обгръща елементи от провинциите Шанси и Шънси, локалните хора признават този бит. Родителите на умрял наследник нормално се обръщат към неофициална мрежа от познати, родственици или даже медиатори с връзки, с цел да намерят семейство, което неотдавна е изгубило щерка. Макар че продажбата на трупове с комерсиална цел е противозаконна в Китай, сходни „ доброволни “ съглашения с парични обезщетения постоянно се договарят импровизирано сред фамилиите.
В някои села даже се счита, че момче, умряло на 1 2 или повече години, има „ право “ на младоженка. Никой от интервюираните не счита обичая за неприличен или злокобен — в противен случай, той се възприема като финален наставнически дълг към изгубеното дете и отражение на обичайните фамилни полезности.
„ Родителите изпитват отговорност към сина си “ , споделя Ли Инлан, която е участвала на такива церемонии, при които ковчезите се слагат един до различен, а музиканти свирят на рогови принадлежности. „ Този бит се среща на всички места в нашия край. “
Комунистическата партия от дълго време се пробва — с изменчив триумф — да изкорени вярвания, считани за поверие. Но упоритото битие на този античен бит в Льосовото плато свидетелства за дълбоката изолираност на района. В други елементи на селски Китай е мъчно да се каже какъв брой постоянно се практикува сходно нещо, в случай че изобщо се случва.
Льосовото плато, с неговите лабиринти от ерозирали каньони и труднодостъпни села, е останало съвсем незасегнато от бурните обществени промени в страната . Много младежи са напуснали безплодните хълмове, а тези, които са останали, мъчно оцеляват. Безработицата, бедността и демографската рецесия водят до сериозен дефицит на дами в селата.
Голяма част от младите дами са се преселили в градовете и рядко се връщат. Останалите могат да си разрешат да бъдат придирчиви. Родителите не биха разрешили щерка им да се омъжи за безпаричен мъж, който не може да обезпечи зестра и устойчиво бъдеще.
Семействата на най-бедните ергени от време на време събират всичките си спестявания, с цел да купят брачна половинка от така наречен „ търговци на булки “ — пътуващи медиатори, които постоянно подмамват или даже отвличат дами от други райони и ги продават нелегално за брак.
冥婚 in join families of engaged/unmarried people after their passing. There are many beliefs around this practice, one is that their souls will not be lonely in the afterlife with someone to always keep them company.
— Oxford Brookes Confucius Institute (@OBUConfucius)
В дребното село Ченцзяюен, в провинция Шанси, 57-годишният фермер Чен Синву изяснява, че мингхун е финален обезверен опит на родителите да обезпечат младоженка за сина си, когато не са съумели да го създадат приживе.
Чен самичък се е оженил късно — на 35 години, след дълги старания да убеди фамилията на по-млада жена от прилежащо село. Това му разрешава да има три деца и да продължи рода си. Според него обаче броят на наличните булки е стеснен, а дефицитът покачва „ цената “ им — парадоксално, като се има поради, че в предишното някои фамилии в Китай са прибягвали до аборти или занемаряване на девойки поради политиката за едно дете.
„ За девойките няма значение дали имат умствени увреждания – отново са търсени за булки “, споделя Чен. „ Живи или мъртви. “
Той показва към Жълтата река:
Ghost marriages: A 3,000-year-old tradition of wedding the dead is still thriving in rural China (Pic: Reuters)
— ABC News (@abcnews)
„ Някои девойки се удавят тук. Когато телата им изплуват, фамилиите могат да получат няколко хиляди юана за тях. “
Селяните и погребалният сътрудник Ян споделят, че намирането на женски мъртвец може да коства над 10 000 юана — към 1200 $, или съвсем четиригодишен приход за средностатистически фермер. За фамилията на булката това е като зестра, която биха получили, в случай че дъщерята беше жива.
Пазар на мъртви булки
Този „ пазар “ на мъртви булки е довел до случаи на гробищен вандализъм. Мъж в южната част на провинция Шанси заловил двама, опитващи се да изровят тялото на брачната половинка му. Жена от град Янгкуан се пробвала да купи останките на 15-годишно момиче, изоставено в болница, с цел да омъжи мъртвия си брат. Според нейния роман, духът на брат ѝ я преследвал в сънищата ѝ и упорствал за брачна половинка.
Гуо Юхуа , професор по социология в университета Цинхуа в Пекин, изучавала националните вярвания и погребалните ритуали в Льосовото плато, споделя, че мингхун се корени както в страха, по този начин и в съчувствието към мъртвите. Семействата, изгубили щерка, също считат, че извършват дълг към нея, като ѝ обезпечат място в общество, в което неомъжената жена не се вписва в родовото дърво.
„ Китайската просвета е кланова и по бащина линия “, споделя Гуо, която има и постдокторантура по антропология от Харвард. „ Жената не принадлежи на родителите си. Тя би трябвало да се омъжи и да има деца, с цел да получи място в рода на брачна половинка. Ако почине неомъжена — няма място за нея в този свят. “
Произходът на мингхун мъчно може да бъде тъкмо избран, само че учени са разкрили препратки към сходни практики в антични текстове като Ритуалите на Джоу, конфуциански справочник от III век пр.н.е. Макар че образованите среди в предишното са гледали сериозно на тези ритуали, полезностите на конфуцианството — смесени с будистки и даоистки хрумвания — лежат в основата на традиции като мингхун, основани на култа към предците и почитта към фамилията.
В село Цинцзягелао 76-годишната Цао Гуосян споделя, че церемониите при сватби и погребения зависят от финансовите благоприятни условия. „ Бедните просто погребват телата едно до друго. По-заможните уреждат гощавка и колят прасе или овца за гостите “, изяснява тя.
Why Ghost Marriages Live On in Rural China HT
— Chinese Treasures (@emramsden)
И прибавя: „ Това е комбинация от поверие и вяра. Хората живеят като двойки. И след гибелта би трябвало да останат дружно. “
Затова в някои села, където фамилията не може да си разреши същинска младоженка за мингхун, създават сламена кукла, която поставят в гроба до умрелия наследник – като символичната брачна половинка, която в никакъв случай не е имал.
Но в пресъхналите каньони на Льосовото плато край Жълтата река някои родители, изгубили синовете си, вършат още по-необичайни неща. За да обезпечат покой на умрелия си наследник в отвъдния свят, те търсят умряла жена, която да стане негова „ небесна младоженка “. След като тялото бъде открито, двойката се погребва дружно, като че ли са семейство.
„ Такива случаи не са необичайност , изключително когато умират младежи или младежи “, споделя 48-годишният Ян Хушън, пътуващ траурен сътрудник в района. Последно е участвал на такава гала напролет. „ Работя в тази сфера от седем-осем години и съм виждал всичко. “
A 3,000-year-old tradition of marrying the dead — known as ghost marriages — is still thriving in rural
— ABC News (@abcnews)
Този китайски бит е прочут като мингхун — брак след гибелта. Изследователи показват, че практиката произлиза от обичайния китайски фетиш към предците, съгласно който душите на мъртвите не престават да съществуват и живите носят отговорност да задоволят желанията им — в противоположен случай ги чакат последици.
В обичайна китайска просвета се има вяра, че човек, който не е сключил брак приживе, не е постигнал пълностоен живот. Затова някои родители се опасяват, че умрелият им наследник ще остане трагичен, в случай че си отиде самичък.
В голям брой села из Льосовото плато, което обгръща елементи от провинциите Шанси и Шънси, локалните хора признават този бит. Родителите на умрял наследник нормално се обръщат към неофициална мрежа от познати, родственици или даже медиатори с връзки, с цел да намерят семейство, което неотдавна е изгубило щерка. Макар че продажбата на трупове с комерсиална цел е противозаконна в Китай, сходни „ доброволни “ съглашения с парични обезщетения постоянно се договарят импровизирано сред фамилиите.
В някои села даже се счита, че момче, умряло на 1 2 или повече години, има „ право “ на младоженка. Никой от интервюираните не счита обичая за неприличен или злокобен — в противен случай, той се възприема като финален наставнически дълг към изгубеното дете и отражение на обичайните фамилни полезности.
„ Родителите изпитват отговорност към сина си “ , споделя Ли Инлан, която е участвала на такива церемонии, при които ковчезите се слагат един до различен, а музиканти свирят на рогови принадлежности. „ Този бит се среща на всички места в нашия край. “
Комунистическата партия от дълго време се пробва — с изменчив триумф — да изкорени вярвания, считани за поверие. Но упоритото битие на този античен бит в Льосовото плато свидетелства за дълбоката изолираност на района. В други елементи на селски Китай е мъчно да се каже какъв брой постоянно се практикува сходно нещо, в случай че изобщо се случва.
Льосовото плато, с неговите лабиринти от ерозирали каньони и труднодостъпни села, е останало съвсем незасегнато от бурните обществени промени в страната . Много младежи са напуснали безплодните хълмове, а тези, които са останали, мъчно оцеляват. Безработицата, бедността и демографската рецесия водят до сериозен дефицит на дами в селата.
Голяма част от младите дами са се преселили в градовете и рядко се връщат. Останалите могат да си разрешат да бъдат придирчиви. Родителите не биха разрешили щерка им да се омъжи за безпаричен мъж, който не може да обезпечи зестра и устойчиво бъдеще.
Семействата на най-бедните ергени от време на време събират всичките си спестявания, с цел да купят брачна половинка от така наречен „ търговци на булки “ — пътуващи медиатори, които постоянно подмамват или даже отвличат дами от други райони и ги продават нелегално за брак.
冥婚 in join families of engaged/unmarried people after their passing. There are many beliefs around this practice, one is that their souls will not be lonely in the afterlife with someone to always keep them company.
— Oxford Brookes Confucius Institute (@OBUConfucius)
В дребното село Ченцзяюен, в провинция Шанси, 57-годишният фермер Чен Синву изяснява, че мингхун е финален обезверен опит на родителите да обезпечат младоженка за сина си, когато не са съумели да го създадат приживе.
Чен самичък се е оженил късно — на 35 години, след дълги старания да убеди фамилията на по-млада жена от прилежащо село. Това му разрешава да има три деца и да продължи рода си. Според него обаче броят на наличните булки е стеснен, а дефицитът покачва „ цената “ им — парадоксално, като се има поради, че в предишното някои фамилии в Китай са прибягвали до аборти или занемаряване на девойки поради политиката за едно дете.
„ За девойките няма значение дали имат умствени увреждания – отново са търсени за булки “, споделя Чен. „ Живи или мъртви. “
Той показва към Жълтата река:
Ghost marriages: A 3,000-year-old tradition of wedding the dead is still thriving in rural China (Pic: Reuters)
— ABC News (@abcnews)
„ Някои девойки се удавят тук. Когато телата им изплуват, фамилиите могат да получат няколко хиляди юана за тях. “
Селяните и погребалният сътрудник Ян споделят, че намирането на женски мъртвец може да коства над 10 000 юана — към 1200 $, или съвсем четиригодишен приход за средностатистически фермер. За фамилията на булката това е като зестра, която биха получили, в случай че дъщерята беше жива.
Пазар на мъртви булки
Този „ пазар “ на мъртви булки е довел до случаи на гробищен вандализъм. Мъж в южната част на провинция Шанси заловил двама, опитващи се да изровят тялото на брачната половинка му. Жена от град Янгкуан се пробвала да купи останките на 15-годишно момиче, изоставено в болница, с цел да омъжи мъртвия си брат. Според нейния роман, духът на брат ѝ я преследвал в сънищата ѝ и упорствал за брачна половинка.
Гуо Юхуа , професор по социология в университета Цинхуа в Пекин, изучавала националните вярвания и погребалните ритуали в Льосовото плато, споделя, че мингхун се корени както в страха, по този начин и в съчувствието към мъртвите. Семействата, изгубили щерка, също считат, че извършват дълг към нея, като ѝ обезпечат място в общество, в което неомъжената жена не се вписва в родовото дърво.
„ Китайската просвета е кланова и по бащина линия “, споделя Гуо, която има и постдокторантура по антропология от Харвард. „ Жената не принадлежи на родителите си. Тя би трябвало да се омъжи и да има деца, с цел да получи място в рода на брачна половинка. Ако почине неомъжена — няма място за нея в този свят. “
Произходът на мингхун мъчно може да бъде тъкмо избран, само че учени са разкрили препратки към сходни практики в антични текстове като Ритуалите на Джоу, конфуциански справочник от III век пр.н.е. Макар че образованите среди в предишното са гледали сериозно на тези ритуали, полезностите на конфуцианството — смесени с будистки и даоистки хрумвания — лежат в основата на традиции като мингхун, основани на култа към предците и почитта към фамилията.
В село Цинцзягелао 76-годишната Цао Гуосян споделя, че церемониите при сватби и погребения зависят от финансовите благоприятни условия. „ Бедните просто погребват телата едно до друго. По-заможните уреждат гощавка и колят прасе или овца за гостите “, изяснява тя.
Why Ghost Marriages Live On in Rural China HT
— Chinese Treasures (@emramsden)
И прибавя: „ Това е комбинация от поверие и вяра. Хората живеят като двойки. И след гибелта би трябвало да останат дружно. “
Затова в някои села, където фамилията не може да си разреши същинска младоженка за мингхун, създават сламена кукла, която поставят в гроба до умрелия наследник – като символичната брачна половинка, която в никакъв случай не е имал.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ