За много диви животни се знаят редица факти от хората,

За доста диви животни се знаят редица обстоятелства от хората, тъй като притеглят интерес към себе си. Това не би могло да се каже за биволите. Тях възприемаме като преживни животни, които не могат да ни кажат нищо забавно за себе си.

Това не е правилно. Те са скромни откъм държание, само че пък животът им е добре спретнат и незабравим. Биволите живеят в демократично общество, което хората по този начин доста ценят. В гигантските стада, в които живеят някои типове биволи, има строги правила, с които се реализира координация и ред сред членовете. Решенията се взимат от женските, които лягат на земята, като гледат в избрана посока, по-късно стават и още веднъж лягат. Така се реализира вотът при тях.

Още доста забавни обстоятелства за биволите могат да се научат. в случай че се опознаят животът и навиците им.

Класификация на биволите

Биволът е с латинско наименование Bubalus и принадлежи към рода на едрите бозайници от разреда на Чифтокопитните, както говедата. Названието е препоръчано през 1827 година от Чарлз Хамилтън Смит.

По класифицирането на биволите има доста полемики, които не престават и през днешния ден, само че главно когато се приказва за биволите, се преглеждат опитомените биволи, по този начин наречените водни биволи, които индивидът е опитомил още 3 хиляди години преди Христа.

Африканските биволи са нападателни и по тази причина не подлежат на опитомяване. Поради обстоятелството, че биволът към този момент е селскотопанско животно (като кравите, свинете, овцете, козите, кокошките, пуйките, гъските), дивите представители на типа не оформят огромни популации.

Как наподобява биволът?

Когато приказваме за биволите, имаме поради дивите животни на независимост, които са по-малка популация от опитомените, отглеждани от хората със стопанска цел.

Зоологът Смит разказва бивола като невисок бозайник, с доста твърди крака, с дълга и тънка опашка, която стига до скакателните стави, най-после е с храстовиден пискюл.

Главата на бивола е огромна, със мощно изпъкнало, само че тясно чело, огромни тъмни очи и фуниевидни уши.

Рогата му се огъват странично като кука, като и двата пола имат рога, само че на женската са по-малки. Те са с съвсем триъгълна форма в по-голямата част от дължината и са ситуирани доста ниско на черепа.

Женската се разграничава незабавно по огромното виме с 4 сукателни зърна.

Биволският тил е извънредно здрав, с съвсем права линия и 13 чифта ребра.

Муцуната на бивола е необятна, със здрава челюст.

Кожата му е пепеляво-сива, до черна. Има умерено дълга, груба и рядка космена завивка, на челото се оформя кичур. Копитата са огромни.

Дължаната на тялото е от 240 до 300 сантиметра, а опашката от 60 до 100 сантиметра. Височината на бивола в раменете е от 150 до 190 сантиметра. Дивият бивол е по-голям и по-тежък от домашния. Теглото му е от 600 до 1200 кг. Малко по-малък е единствено от яка и бизона, що се отнася до други огромни диви животни.

Къде живеят биволите?

Африканският бивол живее на стада край водоеми, тъй като обича да се търкаля в калта, с цел да поддържа телесната си температура.

Азиатският бивол живее във влажните региони на континента. Среща се в Индия, Непал, Бутан, Тайланд и Камбоджа, евентуално и в Мианмар. Може да бъде открит измежду влажната тревна растителност, блатата и покрити с гъста растителност речни долини.

Смята се, че доста диви популации са се смесили с домашни биволи. Повечето са в национални паркове в разнообразни страни.

Начин на живот биволите

Биволите не са моногамни животни. Женските живеят на стада, свободно структурирани и ръководени от крави, които имат дребни. Те наброяват до 30 индивида. Водят ги остарели женски, даже когато бивол ги съпровожда. Стадото може да се състои от няколко женски групи и да наброява до 100 екземпляра, които се събират в местата за отмора.

Възрастните мъжки се движат в ергенски стада или самотно. Групите им наброяват до 10 бивола, като възрастните мъжки най-често са самотни.

Размножаване на биволите

През влажния сезон те навлизат в женските групи и се чифтосват с биволиците. Това става като мъжките ревизират готовността на женските, като ги подушват.

Има региони със сезонно отглеждане на биволи. То се случва след сезона на дъждовете и на идната година, покрай началото на дъждовния сезон се раждат теленца.

Има обаче и популации, които се чифтосват целогодишно и в тези групи дребните се раждат когато и да е на годината.

След чифтосването мъжките биват прогонвани от групата.

Гестационният интервал при женската трае от 10 до 11 месеца, с период сред ражданията от 1 година. Най-често раждат по 1 малко, само че има случаи и на близнаци.

Малкото се ражда с тегло от 35 до 40 кг и на цвят са червеникави до жълто кафяви. Кърменето е от 6 до 9 месеца.

Половата зрялост при мъжките биволи настава на 3 месеца и те напущат стадото на майките си, присъединявайки се към ергенска група. Женските биволици стават полово зрели на 18 месеца и остават в групата на майките си в границите на по-голямо стадо.

Сред природата биволите живеят до 25 години.

Хранене на биволите

В дивата природа биволът яде трева, избира главно бермудска трева, само че ядат и други билки. Не се отхвърлят от плодове, кора на дърветата и някои шубраци.

Биволът употребява за храна и културни растения - ориз, захарна тръстика и юта. Затова от време на време животните предизвикват обилни вреди на селското стопанство.

Враговете на биволите

Хората са представлявали забележителна заплаха за биволите поради лова и похищението върху местообитанията им.

Тигрите са измежду хищниците, който атакуват бивола, въпреки че толкоз огромно животно е предизвикателство даже за едра котка. При нахлуване от тигър биволите нормално седят дружно като стадо, подреждат се в една линия и се пазят дружно благодарение на рогата си. Известно е, че биволите са измежду дребното животни, които убиват огромни котки. Биволите и тяхното месо се трансформира в храна за лъвове, хиени, лешояди.

Останките на мъртви биволи са храна за доста мършояди.

Те обаче трансформират доста флората и фауната, измежду която живеят. С погазване или паша трансформират някои типове растителност и разнасят семената на екзотични типове бурени.

Влияят неподходящо и върху плътността на популациите на кайманите, защото са разрушителни във връзка с гнезденето им.

Ползи от биволите за хората

Одомашаването на водните биволи преди 5 хиляди години ги е трансформирало в стопански значими животни. Те обезпечават 5 % от международния рандеман на мляко. Биволското мляко е доста богато, с по-малко вода и повече мазнини, лактоза и протеини от кравето мляко. От него се създават масло, биволско сирене и други артикули.

Биволското месо е нежно, вкусно и наподобява на говеждото. С по-малко холестерол в него, което значи диетично и с положителни вкусови качества.

Кожите също са със стопанско значение и се употребяват за произвеждане на разнообразни произведения. От тях се добива и натурален тор.

Домашните биволи процъфтяват, само че дивите им родственици са застрашени. Повечето от тях са изгубени от кръстосването с опитомени домашни биволи.

Друг значителен факт е, че дивите биволи са рискови животни, изключително, когато са ранени. Те атакуват и убиват хора от засада. Женските пък са доста защитни и също атакуват всеки наоколо до телетата им.