За младата майка Биляна и балканската загрубялост Гледали ли сте

За младата майка Биляна и балканската " загрубялост "
Гледали ли сте филмът “Да срещнеш Джо Блек ”? А в този момент си представете филм с името “Да срещнеш следродилната меланхолия ”. Един ден тя чука на врата ви, влиза, става ваш “приятел ”, живее в къщата ви, спи в леглото ви и яде храната ви. Не,Джо Блек, както и следродилната меланхолия не са плод да въображението. Те са действителни, има ги, заемат пространство. Често я държиш за ръка, тъй като е детска и на тил я носиш, тъй като е мързелива. Като с най-хубав другар постоянно си говорите. Съветите ѝ са комфортни. - Не е нужно да ставаш, проспи и този ден. - Не е нужно да се храниш, сипи си вино. - Не е нужно да правиш каквото и да било, дупката, в която живееш е най-реалната действителност. Не можеш да се измъкнеш, не можеш да се пребориш…всъщност не е и нужно. Заслужаваш го, тук си предпазена. Така или другояче не се справяш нито като майка, нито като брачна половинка, нито като жена. -Някой ще почине. Детето ти…ти…някой. Имам три деца, родени в три разнообразни страни. Първото в Мадрид преди 17 години, второто в Англия и третото в България. Когато родих Даная, претърпях следродилна меланхолия. Месеци наред плаках и преживявах гибелта ѝ, всякога друга. Преживявах и своята, имах потребност от подкрепяща среща, а тогава нямах такава. Без да встъпвам в детайлности, ще кажа, че някак се оправих. С другите си две деца нямах меланхолия, само че след второто раждане имаше нещо, което много по-късно си дадох сметка какво е и какъв брой потребно е в действителност. В Англия след раждане те посещават в дома ти, един път или два пъти седмично. Обгрижват бебето, интересуват се по какъв начин се справяш с хранене, тоалет, спане и освен. Интересуват се и от майката. Тогава се чудех и си споделях “що за тъпи въпроси ми задават тези? ” Аз съм балканка мога да се оправя с всичко. Но не бях права. Сега разбирам, че въпросите от вида happy ли си, плачеш ли, а плаче ли ти се, сътрудникът ти споделя ли уговорките с бебето, искаш ли да поговориш с някого, имаш ли другари, храниш ли се здравословно, ОБИЧАШ ЛИ БЕБЕТО, са напълно, напълно резонни. Бяха толкоз загрижени, че даже ми предложиха безвъзмезден курс по език, с цел да подобря общественият си живот. Често приказваме за спасяеми животи. Животът на Биляна беше такъв- спасяем. Само, че ние не желаеме да спасяваме животи, ние сме балканци със загрубели ръце, калени души и твърди характери. У нас хората с меланхолия са слаби, непотребни и не заслужават грижа. Аз в действителност се самовъзпитавах да бъда по-сдържана, сговорчива и не толкоз нападателна и нападателна на моменти…е отхвърлих се. Докато не се научим да се грижим един за различен, до момента в който страната не построи методологии за грижа за всеки един от нас, до момента в който с лека ръка оставяме страдащи хора да се избавят сами и до момента в който животът тук на тази територия не коства и пет стотинки, никой, безусловно никой не заслужава хрисимост и приемливост. А до момента в който страната я няма, търсете помощ сами. Както има обстановки, в които не можем без юрист, по този начин има обстановки, в които ни би трябвало психиатър/психолог.