Финансистът Красимир Ангарски пред „Труд“: Резултатът от 29 години преход – българите най-бедни в Европа
За митовете на прехода, за премълчаните истини за 10 ноември 1989 година, за въвеждането на валутния ръб беседваме с финансиста Красимир Ангарски .
Ангарски е апетитен за „ татко на валутния ръб “. Любопитно е дали 21 години след въвеждането на борда, тези, които бяха ревностни негови бранители, има защо да съжаляват. Ангарски дава отговор на въпроси на „ Труд “ и за прекосяването на България към еврото, за Бюджет 2019, за измененията в данъчните закони и по тази причина приключил ли е фактически преходът.
– Доц. Ангарски, да стартираме от десети ноември. Какво не знаем за събитията отпреди 29 години?
– Много неща не се знаят изключително от най-младото потомство, по тази причина би трябвало да се споделя. 10 ноември е историческа дата, от която България потегли публично по пътя към капитализма. Според мен десети ноември е повече прелом в Българска комунистическа партия, в резултат на политически решения, в сравнение с демократични промени. Убеждението, че опозицията, уличните митинги и стачки са принудили Тодор Живков да се откаже от властта на 10 ноември 1989 година, съгласно мен е илюзия. Всичко е замислено доста преди тази дата и е добре режисиран спектакъл. Усещайки накъде духа вятърът, партийното управление стартира прехода към капитализма с създаването на така наречен нов стопански механизъм, който сътвори предпоставки за прекосяването от планово-административна към пазарна стопанска система. Впоследствие този нов стопански механизъм бе облечен в законова рамка с създаването на Указ 56. С него предприятията станаха компании, в това число частни компании. Междувременно на улиците бе позволено да се разиграват „ постановки “ и стачки (по това време стачките бяха забранени).
– Ако е истина, че на 10 ноември 1989 година е осъществен вътрешнопартиен прелом, кой стоеше зад него?
– Не мога да кажа кой тъкмо го е направил, само че по всяка възможност в началото партийните ръководители са тръгнали дружно, само че в след това Живков е бил предаден от своите и свален от власт. Те сътвориха и Българска социалистическа партия, и Съюз на демократичните сили.
– Искате да кажете, че Съюз на демократичните сили е основан от Българска комунистическа партия?
– Така мисля, тъй като огромна част от партийните секретари минаха в Съюз на демократичните сили. На тогавашните манифестации – и леви, и десни, съм ходил с Александър Каракачанов, който беше кмет на София. И там виждахме доста партийни приятели. Много огромен смях падаше, когато ги гледахме по какъв начин веят сини флагове. Никой не може да ме убеди, че промяната на властта не е била готова авансово с добре премислени политически и законови промени, насочени към пазарна стопанска система. Ще посоча и още един факт, който приказва за манипулирани дейности – Великото национално заседание, в което комунистите имаха болшинство, по предложение на опозицията – тогава Съюз на демократичните сили, одобри в края на 1990 година промени в Указ № 56, които позволиха на държавните компании гладко да се разпореждат с изнасяните капитали в чужбина. Едновременно с това контролът бе толкоз деградиран, че на процедура бе редуциран до нула.
– А каква е истината за алените куфарчета?
– Нямаше червени куфарчета, имаше червени заеми. Преди 1989 година главно централната банка (БНБ) играеше ролята на комерсиална банка с нейните клонове. Когато се правеха Указ №56 и новият стопански механизъм, по едно и също време се сътвориха няколко банки с държавно присъединяване. След „ революцията “ или „ преврата “, който както желае да го назова, нахлуха измененията и в банковата сфера. Пак от горната страна, от партията, взеха решение да избавят свои структури и фрагменти и направиха една от най-големите нелепости на прехода. На базата на съществуващите клонове на Българска народна банка се сътвориха над 50 търговски банки в цялата страна.
– Как се стигна до банкрута на доста от банките?
– Банките раздадоха заеми на избрани хора, партийни приятели, за съмнителни планове. Повечето от тези заеми нямаха поръчителство. Тогава държавното управление призоваваше банките: „ Дайте да дадем на предприятията да превъртят едни суми и след това ще тръгне стопанската система. “ След като раздадоха заемите, министрите призоваваха предприятията да не ги връщат на банките, което докара до банкрутите. Така изтекоха милиарди, по-късно инфлацията ги измете и тези милиарди не се върнаха. През този интервал (1990-1997 г.) България банкрутира два пъти. Първия път при Андрей Луканов, а втория- при Жан Виденов. И двата пъти аргументите са идентични – неприятно ръководство на страната в изискванията на краен демократизъм, липса на промени, несбъднат надзор на страната върху държавната благосъстоятелност.
– Сочат ви за татко на валутния ръб. Кажете, кое наложи въвеждането му?
– Валутният ръб беше въведен, с цел да се избави България от тежката икономическа рецесия и цялостен банкрут на страната, заради невъзможността да се ръководи дейно страната в изискванията на краен пазарен демократичен режим, демократична стопанска система и демократична парична политика. Валутният ръб беше въведен на 1 юли 1997 година Фондът стартира концепцията за въвеждането му още през 1996-а по време на държавното управление на Жан Виденов, той обаче отхвърли. Сигурен съм, че в случай че го беше приел, щеше да ръководи дълго. Защото МВФ единствено по този начин щеше да обезпечи нужното избавително финансиране за България.
– Участвал сте в договарянията с МВФ, по какъв начин се съгласиха да се случи съглашение при служебно държавно управление?
– Участвал съм и в четирите най-важни срещи на най-високо равнище с МВФ. Първата е след избора на Петър Стоянов за президент, още преди да встъпи в служба, когато той пое политическия ангажимент и гаранция за провеждането на промени и въвеждането на валутния ръб. Втората среща бе в делегация, водена от Иван Костов във Вашингтон, когато той също пое политически ангажимент след изборите Съюз на демократичните сили да извърши промените. И може би най-важната среща бе на Стефан Софиянски в качеството му на длъжностен министър председател с тогавашния ръководещ шеф на МВФ Мишел Камдесю, със заместник-изпълнителния шеф на фонда Стенли Фишер и с шефа на Първи европейски отдел Майкъл Деплер. На тази среща Камдесю ясно съобщи, че не има вяра на България и ще бъде казус, в случай че МВФ подписа контракт със служебно държавно управление без настоящ парламент. След полемиката успяхме да се договорим, че държавното управление ще одобри и извърши предварителните условия на фонда за подписване на съглашение. Въпреки това той пожела да му посочим съответна персона, която директно ще дава отговор за новата икономическа политика, за създаването на законите на валутния ръб и осъществяването на предварителните условия на МВФ. Без да се замисля доста, Софиянски уточни мен за предстоящ министър по икономическата политика, отговарящ за въвеждането на борда. Тогава Камдесю непосредствено ме попита дали ще се оправя с тази тежка задача. Тъй като за мен това предложение беше изненадващо, много се смутих, тъй като с отхвърли си щях да изложа премиера, а със единодушието си да поема голям риск и отговорност. Целият развой по създаването на законите за въвеждането на борда трябваше да завърши единствено за 45 дни. Докато мислех, Камдесю ме попита дали съм взел участие в създаването на закони. Отговорих му позитивно и тогава той стана, стиснахме си ръцете и се съгласи да сключим съглашението. Последната четвърта среща беше в делегацията на президента Петър Стоянов, откакто се подписаха споразуменията с МВФ и Световната банка във Вашингтон.
– Имахте ли някакви съмнения и запаси при въвеждането на борда?
– Предлагаха ни правоверен валутен ръб, който да се записва в Швейцария. За началник беше избран един немски банкер. Освен това МВФ доста държеше да вържем лв. за $, а аз настоявах за марката. Убедих в това тогавашната шефка на фонда за България Ан Макгърк с една разходка на Витоша. Докато вървяхме из планината и си говорехме за коя валута да вържем лв., Ан не даваше и дума да се продума за друго с изключение на за $. Аз настоявах за марката, за евроориентацията на България, въпреки че по това време бяхме съвсем банкрутирали. Тръгнахме по една пътечка, която се разклони на две – дясната отиваше към ски-пистата, лявата – към хижа. Казах й: Аз съм някогашен ски-състезател, по тази причина потеглям към ски-пистата. Това е пътят на България. Това е пътят към Европа. Това е марката. Макгърк постоя известно време като вцепенена, а след това безшумно добави: „ Добре, ще те вървя след “. Така вързахме лв. за марката, а след това за еврото, което се оказа най-хубавият вид за страната ни. Разбира се, този диалог бе повече в областта на шегата, само че доста постоянно тъкмо такива неофициални срещи оказват помощ в постигането на стратегически решения. През цялото време на договарянията играехме тенис с екипа на МВФ и постоянно ги биехме, което издигаше нашия престиж. При едно от визитите й заведохме Ан Макгърк на опера навън (на мястото на мавзолея). След представлението тя беше толкоз впечатлена, че възкликна: „ Как можахте да извършите такава прелестна опера, а не можете да намерите четирима съидейници, които да оправят тази дребна страна!? “
– Изчерпан ли е към този момент бордът и състоятелни ли са изказванията, че точно той е една от аргументите за ниския стопански напредък?
– Бордът не е привършен, той може да продължи да работи още. Когато го правехме, нямаше в света образец за излизане от борда и това провокира най-големия спор. Противниците на борда твърдяха, че в случай че влезем, след това няма по какъв начин да излезем. Затова създадох механизма по какъв начин да стане излизането – неслучайно настоявах да се вържем към марката, а откакто тя стане евро, и ние автоматизирано да въведем еврото. Това е направено, без да се постанова гласоподаване от Народното събрание, без да се гласоподава нов курс. Убедих и Джефри Сакс, който беше срещу валутните бордове, да признае, че за България друго решение няма. Несъстоятелни са изказванията, че валутният ръб пречи на икономическия напредък. Подобни тези показват хора с мераци да се обезценят парите, да се пусне инфлацията, с цел да тръгнела стопанската система нагоре. Левът има над 100% покритие и няма никакъв проблем. Излизане от борда може да стане единствено посредством прекосяване към еврото. Забавянето на въвеждането на еврото в България докара до мита, че въвеждането му щяло да има повече минуси, в сравнение с плюсове. Световната процедура демонстрира, че не е по този начин. Левовете са чекове с валутно покритие и би трябвало да се вкара оригинала. Противници на това са тези, които натрупаха неприятни заеми през последните 20 години и нежеланието на Българска народна банка да се трансформира в банка, която се управлява от Европейската централна банка. Нашата Българска народна банка ще стане подчинена на Европейската централна банка и това е. Някои хора считат, че това не е добре. Смятам, че е добре, защото сме потвърдили, че не можем сами да управляваме без някой да ни следи.
– Въвеждането на еврото няма ли да усили инфлацията?
– Няма да я усили. Въвеждането ще стане по настоящия курс. Просто ще се заменят купюрите. Тези несъстоятелни причини се употребяват, с цел да се сътвори боязън у популацията, че стоките ще нарастнат и хлябът, да вземем за пример, от един лев ще стане едно евро, което е безусловно несъстоятелно.
– Свърши ли преходът?
– Преходът продължи постепенно с повтарящи се фалстартове. Всяко ново държавно управление започваше изначало без стратегия или с стратегия, която не спазваше, и всяка политическа мощ едно приказва, преди да завоюва изборите и друго прави, откакто вземе властта. Замяната на административната стопанска система с пазарна се прави доста постепенно. Осъществява се най-вече промяна в политическите връзки. В обществените сфери България беше и остава една от най-бедните страни в Европа. Как да е завършил преходът? Има ли бранш от стопанската система, или нещо от страната, което да действа, по този начин както действа в развитите европейски страни? Това е тъй като нас ни одобриха в Европейски Съюз по политически аргументи. Все още не сме пълноправни членове, тъй като не сме в Шенген, не сме в еврозоната, не сме в европейския банков съюз. Европейски Съюз е основан преди време като клуб на богатите. Целта е богатите да станат още по-богати и да си разширят още пазарите. В един миг вземат решение да вземат и някои от някогашните социалистически страни, в случай че извършват избрани критерии. Ние изпълнявахме някои от критериите и ни одобриха. След това стартира рецесията и в Европейски Съюз схванаха, че нямат органи, които да следят какво се случва. Ето, от Евростат настояват, че някои страни подават погрешни данни. Сега занапред потеглят да основават надзорни органи, в това число банкови надзорни органи и други такива.
– Смятате ли, че арестите на предприемачи са един тип опит за проверка на прехода и по-скоро на приватизацията?
– Ако ги приемем като опит за проверка на прехода, то тя е съдбовно закъсняла. Навремето, когато изготвяхме данъчните закони, бях предложил да има раздел данъчна полиция. Тогава скочиха юристите в Народното събрание и споделиха, че тече в началото струпване на капитала и не би трябвало наказванията да бъдат толкоз съществени, колкото са по света. Бях споделил опит от Съединени американски щати, от Европа, само че те твърдяха, че в България режимът би трябвало да е по-лек. Досега не съм чул в страната ни някой да е изпратен в пандиза по тази причина, че не си е платил налозите. Първоначално в нашето законодателство бе записано, че който попълни декларация или даде доклади с погрешно наличие, за отбягване на налозите при изключително огромни размери, без да е ясно кои са тези огромни размери, предстои на наказателна отговорност. Създаден беше неработещ текст. Как ще потвърдят, че ти съзнателно си подал погрешен доклад? Всички се оправдават, че счетоводителят им го е попълнил по този начин. Тепърва би трябвало да се основават регулации, които да са работещи.
– Как ще коментирате измененията в данъчните закони, които сега се разискват в Народното събрание?
– Като чувам дебатите в Народното събрание и медиите разбирам, че става въпрос за увеличение на налозите и усложняване в администрирането със комплицирани схеми за установяване размерите на съответната данъчната тежест, което в последна сметка ще пречи на ефикасното събиране на налозите. Вместо да се опростява изчисляването и администрирането на налозите, то се усложнява. Оттам се усложнява и контролът и в последна сметка успеваемостта няма да е приемлива.
– А какво ще кажете за Закона за Бюджет 2019?
– Много се приказва за нарастване на разноските, само че не се конкретизира защо тъкмо ще се употребява това нарастване. Това е и добре, и зле. От една страна се усилват разноските, въпреки това – не се дават гаранции за дейно потребление на плануваните средства.
– Накрая по какъв начин бихте обобщили прехода?
– Според мен преходът от социализъм към пазарна стопанска система беше несполучлив. Не толкоз в дословния смисъл на думата, а тъй като стана по най-бруталния, непочтен и в доста случаи незаконен метод. От 29 години непрестанни промени резултатът е, че през днешния ден сме най-бедните в Европа. Икономиката, публичното имущество и земята безусловно бяха разграбени. Селското стопанство беше окончателно разрушено със закона за връщане на земята в действителни граници. Повечето от предприятията бяха фалирани или приватизирани с плячкосване или на безценица. Законите за действие на пазарната стопанска система бяха признати по този начин, че да не работят действително. Същото стана и със правосъдната система. Хем я има, хем не работи дейно. От 1990 година се смениха 16 държавни управления. Всичките обещаваха промени и всички те започваха от начало, все едно преди тях не е направено нищо. Наблюденията и оценката извън демонстрират, че „ България е страна на повтарящия се провал. “ Нямам искания, че разказът ми е цялостен и отразява всичко което се случи през тези 29 години. За страдание, някои от основните участници със съдбовни решения за прехода като Николай Добрев и Александър Божков заплатиха с живота си. Време е, както при започване на прехода, когато най-непримиримите врагове загърбиха разногласията и се съгласиха на радикални промени за превъзмогване на рецесията, по този начин и през днешния ден да потърсим общ език за избавяне на остатъците от страната.
Нашият посетител
Доц. Красимир Ангарски е един от най-известните български финансисти, взел участие интензивно в изработването на актуалната данъчна система и банковите закони. Консолидирал банковата система в България и управлявал процеса за въвеждането на валутния ръб като министър на икономическата политика. Заемал значими постове в ръководството на страната и нейната администрация. Секретар по икономическата политика на президента Петър Стоянов. Една от дребното фигури на прехода, която остава с високата си експертиза и известност отвън обсега на политическите компромати и интриги.
Ангарски е апетитен за „ татко на валутния ръб “. Любопитно е дали 21 години след въвеждането на борда, тези, които бяха ревностни негови бранители, има защо да съжаляват. Ангарски дава отговор на въпроси на „ Труд “ и за прекосяването на България към еврото, за Бюджет 2019, за измененията в данъчните закони и по тази причина приключил ли е фактически преходът.
– Доц. Ангарски, да стартираме от десети ноември. Какво не знаем за събитията отпреди 29 години?
– Много неща не се знаят изключително от най-младото потомство, по тази причина би трябвало да се споделя. 10 ноември е историческа дата, от която България потегли публично по пътя към капитализма. Според мен десети ноември е повече прелом в Българска комунистическа партия, в резултат на политически решения, в сравнение с демократични промени. Убеждението, че опозицията, уличните митинги и стачки са принудили Тодор Живков да се откаже от властта на 10 ноември 1989 година, съгласно мен е илюзия. Всичко е замислено доста преди тази дата и е добре режисиран спектакъл. Усещайки накъде духа вятърът, партийното управление стартира прехода към капитализма с създаването на така наречен нов стопански механизъм, който сътвори предпоставки за прекосяването от планово-административна към пазарна стопанска система. Впоследствие този нов стопански механизъм бе облечен в законова рамка с създаването на Указ 56. С него предприятията станаха компании, в това число частни компании. Междувременно на улиците бе позволено да се разиграват „ постановки “ и стачки (по това време стачките бяха забранени).
– Ако е истина, че на 10 ноември 1989 година е осъществен вътрешнопартиен прелом, кой стоеше зад него?
– Не мога да кажа кой тъкмо го е направил, само че по всяка възможност в началото партийните ръководители са тръгнали дружно, само че в след това Живков е бил предаден от своите и свален от власт. Те сътвориха и Българска социалистическа партия, и Съюз на демократичните сили.
– Искате да кажете, че Съюз на демократичните сили е основан от Българска комунистическа партия?
– Така мисля, тъй като огромна част от партийните секретари минаха в Съюз на демократичните сили. На тогавашните манифестации – и леви, и десни, съм ходил с Александър Каракачанов, който беше кмет на София. И там виждахме доста партийни приятели. Много огромен смях падаше, когато ги гледахме по какъв начин веят сини флагове. Никой не може да ме убеди, че промяната на властта не е била готова авансово с добре премислени политически и законови промени, насочени към пазарна стопанска система. Ще посоча и още един факт, който приказва за манипулирани дейности – Великото национално заседание, в което комунистите имаха болшинство, по предложение на опозицията – тогава Съюз на демократичните сили, одобри в края на 1990 година промени в Указ № 56, които позволиха на държавните компании гладко да се разпореждат с изнасяните капитали в чужбина. Едновременно с това контролът бе толкоз деградиран, че на процедура бе редуциран до нула.
– А каква е истината за алените куфарчета?
– Нямаше червени куфарчета, имаше червени заеми. Преди 1989 година главно централната банка (БНБ) играеше ролята на комерсиална банка с нейните клонове. Когато се правеха Указ №56 и новият стопански механизъм, по едно и също време се сътвориха няколко банки с държавно присъединяване. След „ революцията “ или „ преврата “, който както желае да го назова, нахлуха измененията и в банковата сфера. Пак от горната страна, от партията, взеха решение да избавят свои структури и фрагменти и направиха една от най-големите нелепости на прехода. На базата на съществуващите клонове на Българска народна банка се сътвориха над 50 търговски банки в цялата страна.
– Как се стигна до банкрута на доста от банките?
– Банките раздадоха заеми на избрани хора, партийни приятели, за съмнителни планове. Повечето от тези заеми нямаха поръчителство. Тогава държавното управление призоваваше банките: „ Дайте да дадем на предприятията да превъртят едни суми и след това ще тръгне стопанската система. “ След като раздадоха заемите, министрите призоваваха предприятията да не ги връщат на банките, което докара до банкрутите. Така изтекоха милиарди, по-късно инфлацията ги измете и тези милиарди не се върнаха. През този интервал (1990-1997 г.) България банкрутира два пъти. Първия път при Андрей Луканов, а втория- при Жан Виденов. И двата пъти аргументите са идентични – неприятно ръководство на страната в изискванията на краен демократизъм, липса на промени, несбъднат надзор на страната върху държавната благосъстоятелност.
– Сочат ви за татко на валутния ръб. Кажете, кое наложи въвеждането му?
– Валутният ръб беше въведен, с цел да се избави България от тежката икономическа рецесия и цялостен банкрут на страната, заради невъзможността да се ръководи дейно страната в изискванията на краен пазарен демократичен режим, демократична стопанска система и демократична парична политика. Валутният ръб беше въведен на 1 юли 1997 година Фондът стартира концепцията за въвеждането му още през 1996-а по време на държавното управление на Жан Виденов, той обаче отхвърли. Сигурен съм, че в случай че го беше приел, щеше да ръководи дълго. Защото МВФ единствено по този начин щеше да обезпечи нужното избавително финансиране за България.
– Участвал сте в договарянията с МВФ, по какъв начин се съгласиха да се случи съглашение при служебно държавно управление?
– Участвал съм и в четирите най-важни срещи на най-високо равнище с МВФ. Първата е след избора на Петър Стоянов за президент, още преди да встъпи в служба, когато той пое политическия ангажимент и гаранция за провеждането на промени и въвеждането на валутния ръб. Втората среща бе в делегация, водена от Иван Костов във Вашингтон, когато той също пое политически ангажимент след изборите Съюз на демократичните сили да извърши промените. И може би най-важната среща бе на Стефан Софиянски в качеството му на длъжностен министър председател с тогавашния ръководещ шеф на МВФ Мишел Камдесю, със заместник-изпълнителния шеф на фонда Стенли Фишер и с шефа на Първи европейски отдел Майкъл Деплер. На тази среща Камдесю ясно съобщи, че не има вяра на България и ще бъде казус, в случай че МВФ подписа контракт със служебно държавно управление без настоящ парламент. След полемиката успяхме да се договорим, че държавното управление ще одобри и извърши предварителните условия на фонда за подписване на съглашение. Въпреки това той пожела да му посочим съответна персона, която директно ще дава отговор за новата икономическа политика, за създаването на законите на валутния ръб и осъществяването на предварителните условия на МВФ. Без да се замисля доста, Софиянски уточни мен за предстоящ министър по икономическата политика, отговарящ за въвеждането на борда. Тогава Камдесю непосредствено ме попита дали ще се оправя с тази тежка задача. Тъй като за мен това предложение беше изненадващо, много се смутих, тъй като с отхвърли си щях да изложа премиера, а със единодушието си да поема голям риск и отговорност. Целият развой по създаването на законите за въвеждането на борда трябваше да завърши единствено за 45 дни. Докато мислех, Камдесю ме попита дали съм взел участие в създаването на закони. Отговорих му позитивно и тогава той стана, стиснахме си ръцете и се съгласи да сключим съглашението. Последната четвърта среща беше в делегацията на президента Петър Стоянов, откакто се подписаха споразуменията с МВФ и Световната банка във Вашингтон.
– Имахте ли някакви съмнения и запаси при въвеждането на борда?
– Предлагаха ни правоверен валутен ръб, който да се записва в Швейцария. За началник беше избран един немски банкер. Освен това МВФ доста държеше да вържем лв. за $, а аз настоявах за марката. Убедих в това тогавашната шефка на фонда за България Ан Макгърк с една разходка на Витоша. Докато вървяхме из планината и си говорехме за коя валута да вържем лв., Ан не даваше и дума да се продума за друго с изключение на за $. Аз настоявах за марката, за евроориентацията на България, въпреки че по това време бяхме съвсем банкрутирали. Тръгнахме по една пътечка, която се разклони на две – дясната отиваше към ски-пистата, лявата – към хижа. Казах й: Аз съм някогашен ски-състезател, по тази причина потеглям към ски-пистата. Това е пътят на България. Това е пътят към Европа. Това е марката. Макгърк постоя известно време като вцепенена, а след това безшумно добави: „ Добре, ще те вървя след “. Така вързахме лв. за марката, а след това за еврото, което се оказа най-хубавият вид за страната ни. Разбира се, този диалог бе повече в областта на шегата, само че доста постоянно тъкмо такива неофициални срещи оказват помощ в постигането на стратегически решения. През цялото време на договарянията играехме тенис с екипа на МВФ и постоянно ги биехме, което издигаше нашия престиж. При едно от визитите й заведохме Ан Макгърк на опера навън (на мястото на мавзолея). След представлението тя беше толкоз впечатлена, че възкликна: „ Как можахте да извършите такава прелестна опера, а не можете да намерите четирима съидейници, които да оправят тази дребна страна!? “
– Изчерпан ли е към този момент бордът и състоятелни ли са изказванията, че точно той е една от аргументите за ниския стопански напредък?
– Бордът не е привършен, той може да продължи да работи още. Когато го правехме, нямаше в света образец за излизане от борда и това провокира най-големия спор. Противниците на борда твърдяха, че в случай че влезем, след това няма по какъв начин да излезем. Затова създадох механизма по какъв начин да стане излизането – неслучайно настоявах да се вържем към марката, а откакто тя стане евро, и ние автоматизирано да въведем еврото. Това е направено, без да се постанова гласоподаване от Народното събрание, без да се гласоподава нов курс. Убедих и Джефри Сакс, който беше срещу валутните бордове, да признае, че за България друго решение няма. Несъстоятелни са изказванията, че валутният ръб пречи на икономическия напредък. Подобни тези показват хора с мераци да се обезценят парите, да се пусне инфлацията, с цел да тръгнела стопанската система нагоре. Левът има над 100% покритие и няма никакъв проблем. Излизане от борда може да стане единствено посредством прекосяване към еврото. Забавянето на въвеждането на еврото в България докара до мита, че въвеждането му щяло да има повече минуси, в сравнение с плюсове. Световната процедура демонстрира, че не е по този начин. Левовете са чекове с валутно покритие и би трябвало да се вкара оригинала. Противници на това са тези, които натрупаха неприятни заеми през последните 20 години и нежеланието на Българска народна банка да се трансформира в банка, която се управлява от Европейската централна банка. Нашата Българска народна банка ще стане подчинена на Европейската централна банка и това е. Някои хора считат, че това не е добре. Смятам, че е добре, защото сме потвърдили, че не можем сами да управляваме без някой да ни следи.
– Въвеждането на еврото няма ли да усили инфлацията?
– Няма да я усили. Въвеждането ще стане по настоящия курс. Просто ще се заменят купюрите. Тези несъстоятелни причини се употребяват, с цел да се сътвори боязън у популацията, че стоките ще нарастнат и хлябът, да вземем за пример, от един лев ще стане едно евро, което е безусловно несъстоятелно.
– Свърши ли преходът?
– Преходът продължи постепенно с повтарящи се фалстартове. Всяко ново държавно управление започваше изначало без стратегия или с стратегия, която не спазваше, и всяка политическа мощ едно приказва, преди да завоюва изборите и друго прави, откакто вземе властта. Замяната на административната стопанска система с пазарна се прави доста постепенно. Осъществява се най-вече промяна в политическите връзки. В обществените сфери България беше и остава една от най-бедните страни в Европа. Как да е завършил преходът? Има ли бранш от стопанската система, или нещо от страната, което да действа, по този начин както действа в развитите европейски страни? Това е тъй като нас ни одобриха в Европейски Съюз по политически аргументи. Все още не сме пълноправни членове, тъй като не сме в Шенген, не сме в еврозоната, не сме в европейския банков съюз. Европейски Съюз е основан преди време като клуб на богатите. Целта е богатите да станат още по-богати и да си разширят още пазарите. В един миг вземат решение да вземат и някои от някогашните социалистически страни, в случай че извършват избрани критерии. Ние изпълнявахме някои от критериите и ни одобриха. След това стартира рецесията и в Европейски Съюз схванаха, че нямат органи, които да следят какво се случва. Ето, от Евростат настояват, че някои страни подават погрешни данни. Сега занапред потеглят да основават надзорни органи, в това число банкови надзорни органи и други такива.
– Смятате ли, че арестите на предприемачи са един тип опит за проверка на прехода и по-скоро на приватизацията?
– Ако ги приемем като опит за проверка на прехода, то тя е съдбовно закъсняла. Навремето, когато изготвяхме данъчните закони, бях предложил да има раздел данъчна полиция. Тогава скочиха юристите в Народното събрание и споделиха, че тече в началото струпване на капитала и не би трябвало наказванията да бъдат толкоз съществени, колкото са по света. Бях споделил опит от Съединени американски щати, от Европа, само че те твърдяха, че в България режимът би трябвало да е по-лек. Досега не съм чул в страната ни някой да е изпратен в пандиза по тази причина, че не си е платил налозите. Първоначално в нашето законодателство бе записано, че който попълни декларация или даде доклади с погрешно наличие, за отбягване на налозите при изключително огромни размери, без да е ясно кои са тези огромни размери, предстои на наказателна отговорност. Създаден беше неработещ текст. Как ще потвърдят, че ти съзнателно си подал погрешен доклад? Всички се оправдават, че счетоводителят им го е попълнил по този начин. Тепърва би трябвало да се основават регулации, които да са работещи.
– Как ще коментирате измененията в данъчните закони, които сега се разискват в Народното събрание?
– Като чувам дебатите в Народното събрание и медиите разбирам, че става въпрос за увеличение на налозите и усложняване в администрирането със комплицирани схеми за установяване размерите на съответната данъчната тежест, което в последна сметка ще пречи на ефикасното събиране на налозите. Вместо да се опростява изчисляването и администрирането на налозите, то се усложнява. Оттам се усложнява и контролът и в последна сметка успеваемостта няма да е приемлива.
– А какво ще кажете за Закона за Бюджет 2019?
– Много се приказва за нарастване на разноските, само че не се конкретизира защо тъкмо ще се употребява това нарастване. Това е и добре, и зле. От една страна се усилват разноските, въпреки това – не се дават гаранции за дейно потребление на плануваните средства.
– Накрая по какъв начин бихте обобщили прехода?
– Според мен преходът от социализъм към пазарна стопанска система беше несполучлив. Не толкоз в дословния смисъл на думата, а тъй като стана по най-бруталния, непочтен и в доста случаи незаконен метод. От 29 години непрестанни промени резултатът е, че през днешния ден сме най-бедните в Европа. Икономиката, публичното имущество и земята безусловно бяха разграбени. Селското стопанство беше окончателно разрушено със закона за връщане на земята в действителни граници. Повечето от предприятията бяха фалирани или приватизирани с плячкосване или на безценица. Законите за действие на пазарната стопанска система бяха признати по този начин, че да не работят действително. Същото стана и със правосъдната система. Хем я има, хем не работи дейно. От 1990 година се смениха 16 държавни управления. Всичките обещаваха промени и всички те започваха от начало, все едно преди тях не е направено нищо. Наблюденията и оценката извън демонстрират, че „ България е страна на повтарящия се провал. “ Нямам искания, че разказът ми е цялостен и отразява всичко което се случи през тези 29 години. За страдание, някои от основните участници със съдбовни решения за прехода като Николай Добрев и Александър Божков заплатиха с живота си. Време е, както при започване на прехода, когато най-непримиримите врагове загърбиха разногласията и се съгласиха на радикални промени за превъзмогване на рецесията, по този начин и през днешния ден да потърсим общ език за избавяне на остатъците от страната.
Нашият посетител
Доц. Красимир Ангарски е един от най-известните български финансисти, взел участие интензивно в изработването на актуалната данъчна система и банковите закони. Консолидирал банковата система в България и управлявал процеса за въвеждането на валутния ръб като министър на икономическата политика. Заемал значими постове в ръководството на страната и нейната администрация. Секретар по икономическата политика на президента Петър Стоянов. Една от дребното фигури на прехода, която остава с високата си експертиза и известност отвън обсега на политическите компромати и интриги.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ