1,4 млн. евро за превенция на вирусните хепатити предвидени до 2030 г.
1 406 100 евро възнамерява Министерството на здравеопазването за действия в региона на предварителната защита на вирусните хепатити у нас в интервала 2026-2030 година Това излиза наяве от оповестения за публично разискване план на Национална стратегия за предварителна защита на вирусните хепатити, която би трябвало да работи през идващите пет години.
В програмата са заложени пет оперативни цели: изследване на разпространяването на вирусните хепатити в страната; възстановяване на достъпа до ранна диагностика и предварителна защита измежду предпочитани групи; повишение на информираността за метода на заразяване, опциите за гратис проучване и превенция; реализиране и поддържане на висок имунизационен обсег (над 95%) против хепатит В при кърмачета, както и предварителна защита измежду медицинските експерти.
По данни от систематизираните разбори на заразната заболяемост на Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ), броят на записаните болни от всички видове вирусни хепатити през 2024 година в страната е доста по-малък (почти 3,5 пъти) спрямо 2019 година
През интервала се следи смяна в структурата на вирусните хепатити с последователно понижаване на случаите на хепатит А и увеличение на заболелите от хепатит Е, В и С, регистрират от Министерство на здравеопазването.
През 2024 година в България са регистрирани 45 случая на болни от изострен вирусен хепатит А (ВХА). Заболяемостта е 7 на 10 000 души и се регистрира забележителен спад спрямо предходните пет години: през 2019 година да вземем за пример регистрираният брой болни от хепатит А е 1518. Въпреки регистрираното намаляване на заболяемостта, главен проблем продължава да е възникването на епидемиологични гърмежи и огнища, означават обаче от Министерство на здравеопазването.
В България през интервала 2021-2024 година се следи повишаване на записаните случаи на вирусен хепатит Е по отношение на случаите на вирусен хепатит А, сочат още данните на ведомството. Най-ниска е записаната заболяемост в интервала 2020-2022 година, когато в изискванията на изключителна епидемиологична конюнктура, обвързвана с разпространяването на COVID-19, в страната са въведени краткотрайни противоепидемични ограничения, като хигиена на ръцете и стерилизация на повърхности, които понижават риска от предаване на болестта.
По отношение на хепатит В пък обстановката у нас е неразбираема, показват от Здравното министерство и означават, че съгласно специалисти над 60 % от хората с хепатит В остават недиагностицирани, тъй като хроничната форма няма ясно изразени признаци до развиването на сериозните затруднения. Според експерти към 200 000 български жители са инфектирани с вируса на хепатит В.
За интервала 2019-2024 година в резултат на повишение броя на осъществявани профилактични проучвания за хепатит В, както и на възстановяване на регистрацията на случаи на продължителен хепатит В в страната, през 2023 година и 2024 година се регистрира растеж в формалната заболяемост. Наблюдава се растеж в заболяемостта при лицата над 18 година Регистрираните случаи са в разнообразни възрастови групи: 30-34 година, 40-44 година, 55-59 година и 60-64 година, без ясно изразена наклонност и възрастово засягане, регистрират от Министерство на здравеопазването.
Ситуацията във връзка с хепатит С е сходна, излиза наяве още от данните на Министерството. За интервала 2019-2024 година в България са регистрирани сред 88 и 115 случая на хепатит С годишно. Отново заради повишение на броя на извършените профилактични проучвания, както и на броя на записаните случаи на хепатит С в страната, през 2023 и 2024 година се регистрира растеж в формалните данни от надзора на болестта. Така в случай че през 2019 година са регистрирани 88 случая на хепатит С, през 2024 година те към този момент са 115.
По данни на НЦЗПБ пък случаите на хепатит D у нас през последните пет години са единични: по един през 2019 година, 2020 година, 2022 година и 2024 година, и по два през 2021 година и 2023 година
Проектопрограмата за предварителна защита на вирусните хепатити вижте, проекта за деяние към нея –, а финансовия проект –.
В програмата са заложени пет оперативни цели: изследване на разпространяването на вирусните хепатити в страната; възстановяване на достъпа до ранна диагностика и предварителна защита измежду предпочитани групи; повишение на информираността за метода на заразяване, опциите за гратис проучване и превенция; реализиране и поддържане на висок имунизационен обсег (над 95%) против хепатит В при кърмачета, както и предварителна защита измежду медицинските експерти.
По данни от систематизираните разбори на заразната заболяемост на Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ), броят на записаните болни от всички видове вирусни хепатити през 2024 година в страната е доста по-малък (почти 3,5 пъти) спрямо 2019 година
През интервала се следи смяна в структурата на вирусните хепатити с последователно понижаване на случаите на хепатит А и увеличение на заболелите от хепатит Е, В и С, регистрират от Министерство на здравеопазването.
През 2024 година в България са регистрирани 45 случая на болни от изострен вирусен хепатит А (ВХА). Заболяемостта е 7 на 10 000 души и се регистрира забележителен спад спрямо предходните пет години: през 2019 година да вземем за пример регистрираният брой болни от хепатит А е 1518. Въпреки регистрираното намаляване на заболяемостта, главен проблем продължава да е възникването на епидемиологични гърмежи и огнища, означават обаче от Министерство на здравеопазването.
В България през интервала 2021-2024 година се следи повишаване на записаните случаи на вирусен хепатит Е по отношение на случаите на вирусен хепатит А, сочат още данните на ведомството. Най-ниска е записаната заболяемост в интервала 2020-2022 година, когато в изискванията на изключителна епидемиологична конюнктура, обвързвана с разпространяването на COVID-19, в страната са въведени краткотрайни противоепидемични ограничения, като хигиена на ръцете и стерилизация на повърхности, които понижават риска от предаване на болестта.
По отношение на хепатит В пък обстановката у нас е неразбираема, показват от Здравното министерство и означават, че съгласно специалисти над 60 % от хората с хепатит В остават недиагностицирани, тъй като хроничната форма няма ясно изразени признаци до развиването на сериозните затруднения. Според експерти към 200 000 български жители са инфектирани с вируса на хепатит В.
За интервала 2019-2024 година в резултат на повишение броя на осъществявани профилактични проучвания за хепатит В, както и на възстановяване на регистрацията на случаи на продължителен хепатит В в страната, през 2023 година и 2024 година се регистрира растеж в формалната заболяемост. Наблюдава се растеж в заболяемостта при лицата над 18 година Регистрираните случаи са в разнообразни възрастови групи: 30-34 година, 40-44 година, 55-59 година и 60-64 година, без ясно изразена наклонност и възрастово засягане, регистрират от Министерство на здравеопазването.
Ситуацията във връзка с хепатит С е сходна, излиза наяве още от данните на Министерството. За интервала 2019-2024 година в България са регистрирани сред 88 и 115 случая на хепатит С годишно. Отново заради повишение на броя на извършените профилактични проучвания, както и на броя на записаните случаи на хепатит С в страната, през 2023 и 2024 година се регистрира растеж в формалните данни от надзора на болестта. Така в случай че през 2019 година са регистрирани 88 случая на хепатит С, през 2024 година те към този момент са 115.
По данни на НЦЗПБ пък случаите на хепатит D у нас през последните пет години са единични: по един през 2019 година, 2020 година, 2022 година и 2024 година, и по два през 2021 година и 2023 година
Проектопрограмата за предварителна защита на вирусните хепатити вижте, проекта за деяние към нея –, а финансовия проект –.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ