За мен справедливостта, както и истината, е медал с две

За мен справедливостта, както и истината, е орден с две страни и точно поради това човечеството в своя постепенен метод и развиване е основал правораздавателни органи, основал е опция, с цел да се стига до една правдивост съгласно някакви закони, които ние сме приели като публичен контракт, като норма в едно общество.

Не е допустимо да съществува демократична страна без да има виновни правораздавателни органи, съобщи в изявление за БГНЕС артистът Веселин Калановски.

" И когато ние виждаме метода, по който действат българските няма по какъв начин да не се борим те да бъдат изменени. Дали ще стане? Да, би трябвало да стане. Дали ще стане през днешния ден? Не зная. Дали ще стане на следващия ден – стремим се да стане. Просто би трябвало да се почистим от всичко това, което е в положение да прикрива едното или да толерира другото. Законите би трябвало да важат еднообразно за всички ни – и за тези, които са на " Дондуков " 1 и на „ Дондуков ” 2, и за тези, които живеят в краен квартал – няма значение. Затова е публичният контракт, за който още Русо приказва по време на Просвещението, само че ние сякаш към момента би трябвало да изминаваме този път към просвещение “, разяснява артистът, който е и общински консултант в СОС.

На пръв взор, съгласно него тематиката за правораздаването може би е най-маловажната тематика за всеки един българин, който мисли какъв ще е хлябът му на следващия ден или други ден, само че не е по този начин.

„ Това са свързани неща и хлябът на следващия ден зависи от това дали има правдивост и правосъдие в една страна, и цената на олиото има отношение към това. Така че в случай че има хора, които не осъзнават директната връзка сред тези неща, те в действителност би трябвало да минат един просветителски курс от начало, може би да приповторят част от своя учебен развой ”, уточни още Калановски.

На въпроса дали се откриха хора, които да „ ударят по масата ”, с цел да излезем най-сетне от прехода, Калановски бе безапелационен, че ненавижда хора, които удрят по масата. „ Още една митологема за това по какъв начин ще пристигна индивидът с твърдата ръка, ще ни хване за шиите и ще ни вкара в правия път. Не, не искам това “, акцентира той.

По думите му преходът не е нещо, което стартира от точка А и стига до точка Б.

„ Човечеството се намира от самото си основаване в преход, в непрекъснато развиване. Ние приказваме за един политически преход, а за какво никой не се стреми да осъзнае, че сега сме в напълно различен преход на четвърта, пета или шеста индустриална гражданска война, в която нациите, народите, интелектът, който те имат завоюват позиции в международен мащаб – през днешния ден и в този момент. В края на краищата преходът е път, по който ние вървим. Е, като го свършим този преход ще спрем ли, няма да стартираме идващият преход? Така, че аз нямам нищо срещу прехода, дано продължава “, показа той.

Веселин Калановски уточни, че се тормози от мига, в който обществото ще каже: Край, ние живеем към този момент добре, ние сме задоволени, ние нямаме нищо, което да ни липсва.

„ Това е провал, това е консуматорско общество, това е финалът на развиването, на еволюцията. Едно време, най-малко в моето приблизително обучение ни учиха, че най-градивната мощ в „ Фауст ” на Гьоте, в действителност е Мефистофел – духът, що постоянно отрицава. Има ли отричане, има създаване, има вървеж напред ”, съобщи артистът.

В коментар за войната в Украйна и това какво направи Европа и светът, Калановски уточни, че в светът се е обединил.

„ И до момента в който демократичните страни в света имат своята отговорност към човечеството и са наясно какво може да последва, когато аленото копче е в ръцете на един вманиачен човек, то тогава методът е този – да се опиташ да го парираш, без да предизвикваш разгръщане на военните дейности ”, сподели Калановски.

Според него в случай че Украйна не отблъсне агресора, то тогава той ще продължи с тази политика и към други страни. „ И се опасявам, че това ще бъде провал за цялото човечество “, съобщи Калановски, който не утвърждава войните, военнолюбците и насилието във всичките му форми.

„ Защото всевъзможни смешни замествания на същинската думичка със „ специфични интервенции ” и с такива неща е опит да се прикрие в действителност желанието ти като агресор да наложиш своята воля на по-слабия от теб и няма по какъв начин да застана на негова страна, на този – по-силния, агресора ”, сподели той.

В понеделник, Калановски, дружно с сътрудниците си Ники Сотиров и Филип Буков, ще чете великите поети на България на събитие, проведено от регион „ Слатина ” във връзка Световния ден на поезията.

Винаги има място за лирика. Все едно да ме попитате: Има ли място за фантазии? Поезията, несъмнено, не е единствено фантазия, не е единствено обич към близък, тя може да е обществена, може да е революционна. Тя е духовна форма на израз, която съществува от епохи и уповавам се да продължи епохи след нас, съобщи още артистът и изясни:

Район „ Слатина ” е може би най-поетичният регион, най-малко от към наименования на квартали в него – четири от тях са кръстени на титани на българската лирика и това са Смирненски, Яворов, Гео Милев и Христо Ботев, а артистът избира да чете първите двама.

„ Логично е да се спра на някой от четиримата и защото имаме право на два опита се стопирах на Христо Смирненски и Пейо Яворов. Търсих, несъмнено опцията, особено при Яворов главно, към произведение, което не е извънредно всеобщо, не е безпределно известно или не е стихотворение, което се учи на ученическата пейка “, уточни артистът. Според него кметът на региона в действителност прави нещо прелестно. „ Той с изключение на благосъстоянието на жителите – тротоарите, улиците, градоустройството и така нататък не обръща тил и на духовната част на нашето съществуване, тъй като защо в края на краищата ни е всичко това, което имаме като благополучие ”, уточни артистът.

Той даде и своя отговор на въпрос коя е качествената лирика. „ Ако теб като човек те визира, в случай че по някакъв метод допира душата ти, в случай че възпламенява усеща в теб, без значение какви – любовни, меланхолични, революционни, обществени, то тогава това е качествена лирика или пък най-малкото това е твоята лирика ”, сподели Веселин Калановски.

Независимо от пристрастието, което има към настъпващите промени, общинският консултант не скри, че българските политици хвърлят камъни в двора на просвета – с незадоволителното финансиране.

„ Не, че политиката може да развие едно изкуство или просвета, това е работа на създателите, на образованието, само че политиката би трябвало да основава предпоставки за развиването – и законодателни, и житейски, и материални предпоставки за развиването на тази нематериалност. Българската политика е дебитор към културата, голям дебитор сега и по тази причина е прелестен умря на кмета Георги Илиев, който има смелостта да отстоява и това – духовното разпространяване на българщината ”, уточни Веселин Калановски.

Според него би трябвало да се почистим от насаждани идеологеми и то още от най-ранните учебни стъпки, които вършим и които не са изменени, за жалост, десетилетия обратно.

„ Има легенди, които се описват към момента в нашия учебен развой и които не разсънват оня в действителност образован национализъм, за който ние най-малко се борим “, акцентира той. Той зададе въпросът: За какво образование или обучение, или нематериалност си приказваме, когато най-отявлени „ национално виновни “ хора, казващи че са патриоти татуират Левски или Ботев по раменете си, по гърдите си, а даже не знаят какво са споделили тези хора.