- За медиите в България става все по-трудно да следят

- За медиите в България става все по-трудно да наблюдават динамичността на политическите процеси, а на анализаторите да предложат разумна картина на протичащото се. Почти всеки ден дава мотив за въпроса ще издържи ли сглобката. Ще издържи ли, какъв брой и най-много – за какво, господин Христов?

- Действително мъчно работим. Сглобката скърца, само че имаме огромни цели, които ни държат дружно. Те са необятно известни, само че ще ги повторя – приемането на България в Шенген, на по-късен стадий – и в еврозоната, пускане на Плана за възобновяване и резистентност, финансова непоклатимост и отстояване на безапелационната ни позиция във връзка с войната, която агресорът Русия води в Украйна.

Скърцането е в оперативното ръководство. Това е обикновено поради обстоятелството, че не сме коалиция. Ако бяхме коалиция, щяхме да имаме присъединяване в изпълнителната власт, а ние имаме единствено един представител – госпожа Мария Габриел, и носим отговорността за външната политика. Правителството – министър председател, министри и значително – заместител министри, е тотално доминирано от ПП-ДБ.

- За момента на ротация бе контрактувано да има промяна единствено на върха. Все повече се приказва обаче и за промяна на министри. Колко огромна очаквате да е рокадата?

- От промяна на министри има потребност. Една част от тях са анонимници, непознати както на политиците, по този начин и на необятната общност, които явно не се оправят добре. Това е едното. Другото е, че отговорността би трябвало да бъде споделена с най-голямата парламентарна група на ГЕРБ-СДС. Да не забравяме, че ние отстъпихме нашия мандат на втората политическа групировка и мисля, че е обикновено да се чака да имаме по-голямо наличие. Освен това носим отговорност с поддръжката за държавното управление, а в това време не можем да взимаме съответни управнически решения, защото нямаме наши представители.

Не приказвам за съдружно съглашение, защото то най-малкото допуска стратегия, само че трябваше да има написан механизъм, правила, по които да се сортират фрагментите. Виждате какво стана с „ Пирогов “, следва и назначението в регулаторни органи. Ако имаше подобен механизъм, за който ГЕРБ-СДС настояваме още през цялото време, нещата щяха да се случват по-лесно.

- Механизмът, за който настоявате, няма да компенсира сключването на съдружно съглашение. Трябва ли да има и съдружно съглашение, което да подреди дилемите, да постави периоди, да сътвори стратегия за общо ръководство, както се прави в одобрените демокрации?

- Механизмът няма да извърши ролята на съдружно съглашение, изцяло сте права. Въздържахме се да приказваме за коалиция, защото присъединяване на ГЕРБ-СДС е лимитирано. Но в случай че при ротацията се реализира сделка за по-голямо присъединяване, за приемане на стратегия, която ще бъде изпълнявана дали за девет месеца, дали за една година, дали до края на мандата, тогава нещата се трансформират и може би има смисъл да се разпише съдружно съглашение по браншове, по политики, с ясни периоди. На този стадий обаче нямаме такива планове.

- Все по-отчетлив става въпросът ще има ли място в идващия кабинет за настоящия министър председател, защото рецензиите към него порастват?

- Това е контрактувано. Господин Денков ще бъде вицепремиер и министър на образованието. Мисля, че няма да има изненади.

- Казвате, че ГЕРБ-СДС носите отговорност, а не можете да взимате решения. Но и ПП-ДБ, и министър председателят Денков, и министрите не могат да взимат решения. Ето ПП-ДБ желаеха оставката на вътрешния министър, само че няма да я получат. Очаквате ли, че може да им писне и да разтурят сглобката?

- Сложна е структурата и на всеки може да му писне в избран миг. Но поради на това, че водачът на най-голямата партия в Народно събрание – ГЕРБ, а и моята скромна персона имаме сериозен политически и управнически опит си даваме сметка какъв брой е значимо да имаме постоянно държавно управление. Това не касае единствено българските жители. То е извънредно значимо за нашите сътрудници в НАТО и в Европейски Съюз.  

Редовното държавно управление е с мандат четири години. Няма гаранция, че то ще го извърши до дъно, само че има този небосвод. За разлика от едно служебно държавно управление, което има небосвод от три месеца. В последните години обаче имахме изключение. И друго – ние в действителност се тормозим от служебно държавно управление на президента Радев, тъй като видяхме неговите служебни държавни управления какво свършиха и какво не свършиха.

- В Народното събрание тече непрекъснато ток с високо напрежение. Кой го подава, господин Христов.

- Не мога да кажа, че сме ние, само че и ние реагираме прочувствено, когато нещо, което е разисквано, контрактувано и сякаш сме си стиснали ръце, се нарушава.
Колегите от ПП-ДБ са с по-малък политически стаж и опит и би трябвало да свикнат с събитието, че когато се схванеш със своя сътрудник, би трябвало да се върви в контрактуваната посока. А не да си сменяш решенията, както стана с дерогацията, да вземем за пример.

- Уволнението на шефа на „ Пирогов “ дълго се задържа като топтема, най-много поради напускането на ГЕРБ-СДС на пленарните съвещания. Толкова остра политическа реакция ли заслужава този кадрови въпрос и за какво?

- Това беше формалният мотив. Само няколко дни по-рано, още веднъж след високо напрежение сред двете обединения, беше контрактувано, че се отдръпват шефът и подуправителят на НЗОК, че се дефинира механизмът, за който говорихме, че назначенията и уволненията оттук насетне стават според този механизъм. И без значение от постигнатото съгласие става уволнението на шефа на „ Пирогов “.  Подчертавам дебело, че той не е представител на ГЕРБ-СДС. Той размени Асен Балтов, който беше непосредствен до ГЕРБ и беше народен представител от ГЕРБ-СДС. Тук не става дума за политическа отбрана, а за принцип. Ние споделяме – по този начин не може!

Със същото обръщение аз поддържах и вота на съмнение. Твърдя, че би трябвало да седнем да се разберем и в случай че управляваме страната, да го вършим рационално, свястно и поредно.

Обясненията, които дава здравният министър за осъществения одит в „ Пирогов “, не ме удовлетворяват. Няма одит от страна на финансовото министерство, на Сметната палата, няма следствие или решение на Прокуратурата. Има отчет, който би трябвало да приемем на доверие, още повече че министърът не беше доста безапелационен, до момента в който обясняваше какви нарушавания са осъществени.

От финансовите доклади знам, че една от най-важните лечебни заведения - „ Пирогов “, не е на загуба. Виждате, че и чиновниците пазят шефа си.

- Как да се развърже този възел съгласно Вас?

- Сегашният шеф би трябвало да остане, до момента в който минат и други инспекции, които към този момент са планувани. Истината ще излезе нескрито. Нищо не постанова бързането сега. То единствено изнервя обстановката и основава излишно опълчване.

- Последно ли е решението за дерогацията и очаквате ли покачване на цените на петролните артикули?

- Не чакам покачване и ще ви кажа за какво. Член съм на икономическата комисия в Народното събрание и този въпрос го обсъждаме от септември насам. Проведохме едно дълго съвещание, на което бяха представители на Лукойл Нефтохим, на синдикатите и мениджмънта. Тогава ние декларирахме, че тази дерогация ще бъде прекъсната по-рано. Те трябваше да се провеждат и да стартират да търсят доставки на петрол, друг от съветския. Съгласен съм с тях, че в случай че от през днешния ден за на следващия ден поръчаме петрол, той ще бъде на спот цена и ще бъде по-скъп. Затова трябваше да стартираме да мислим по-рано.

Подчертавам, че преди „ Лукойл “ внасяше 15 милиона барела месечно, а в този момент 40 милиона барела съветски нефт!

Основните претекстове, с които ние желаеме предварително преустановяване на дерогацията са два – първият е, че купуваме петрол Уралс, който е на по-ниска цена от сорта Брент. Това значи, че като извадим най-ниската акцизна ставка в Европейски Съюз и ДДС-то, ще забележим, че по-скоро Лукойл Нефтохим би трябвало да продават на бензиностанциите на цени със 70-80 стотинки до един лев по-ниски от тези, които виждаме сега. Тоест, упованията за по-ниски цени не се оправдаха.
 
От друга страна, ние взехме решение да обложим свръхпечалбата на Лукойл Нефтохим от това, че те внасят на ниска цена нефт въз основата на дерогацията, само че го продават на по-висока цена. Очаквахме по-високи вноски в бюджета, каквито няма. След като тези две условия не се извършват, по-добре да прекратим дерогацията, да бъдем солидарни със глобите по отношение на Русия, да вървим напред и да намерим нов снабдител на петрол. Да, чака се на Босфора – през зимата и до 20 дни, само че в случай че бяха поръчали първите кораби, те към този момент щяха да дойдат.

Що се отнася до риска за недостиг на горива на бензиностанциите, съгласно мен запаси има – в Нефтохим, в складовите бази, на бензиностанциите. Няма да останем без горива.

Но това, което следя, е, че се търси опция решението за дерогацията да се изтласка към началото на мандата на госпожа Габриел. Защото може да има опасения за леко повишаване на цените. Не чакам огромно повишаване, само че при промяна на снабдител, който ще внася по-скъпия Брент, може да има леко повишение. Сегашното държавно управление не желае това да се случва при него и изтласква решението към мандата на Мария Габриел. Това виждам в отлагането на решението за отвод от дерогация.

- Известен риск, признавате, че има.

- Да, прочут риск има, само че дали ще се случи през януари, март или юни, постоянно съществува. Имаме дерогация до края на идната година и даже да я оставим като губим разликата, с която най-вероятно се финансира войната в Украйна, отново ще стигнем до миг, в който би трябвало да се вземе решение, да се смени по-евтиния с по-скъпия нефт и рано или късно ще се случи. Въпросът е да се случи, когато му е времето.

- При вота на съмнение гласувахте знаково, подкрепихте го като знак за предизвестие. Как ще гласувате при приемането на бюджета, защото държавните сметки също са значим лакмус за връзките управляващи-опозиция?

- При бюджета има опасения на първо място във връзка с дълга, който натрупа България. За 45 години при ръководството на комунистическата партия дългът е 10 милиарда $, за времето след 1989 година натрупваме 6 милиарда, а в този момент за две-три години – 10-11 милиарда евро. Ако тази философия на правене на бюджети продължи, след 4-5 години ще имаме дълг в границите на 40-50 милиарда. Лихвите са от 5 до 6 %. Ако приемем, че, недай Боже, достигнем горната граница от 50 милиарда, това значи, че при 5% рента ще плащаме 2,5 милиарда евро лихви годишно.
Това ли ще завещаем на децата и внуците си? Ако всяка година би трябвало да плащаме по дълга 2,5 милиарда евро или 5 милиарда лв. при Брутният вътрешен продукт от 250 милиарда лв., това значи към 2% от Брутният вътрешен продукт. Два % е бюджетът, който получава защитата на България. Това са доста пари!

Съюз на демократичните сили сме за закостенял, за уравновесен бюджет. И се удивлявам на думите на учен Денков, който сподели, че държавното управление внася уравновесен бюджет. Как е уравновесен в случай, че е с 3% недостиг? Балансиран бюджет е, когато разноските са равни на приходите. В случая имаме недостиг от 3% и нов дълг.
Това ни тормози.
Бюджетът не е този, който чакахме, само че би трябвало да бъде признат. Иначе обричаме всички, които зависят от него, на 1/12. Добре е да имаме постоянен бюджет, а каквото можем ще предложим сред първо и второ четене.

- Как този бюджет ще се отрази на възможностите ни за еврозоната?

- Няма да има позитивно отражение. Наливането на спомагателни пари във връзка с повишените пенсии, минимална работна заплата, заплати в държавни и общински институции са проинфлационна мярка. Тези пари отиват на пазара и генерират инфлация. Да, желая приходите на българските жители да се покачват, само че те би трябвало да бъдат обвързани с растежа на Брутният вътрешен продукт, а не да са за сметка на заеми.
Когато вземем заеми, има единствено два метода те да бъдат покривани: през повишение на налозите, против което ние като дясна партия сме изрично срещу, или посредством нов дълг.

Бюджетът е доста великодушен, обезпечава успокоение, само че за сметка на заемите. Това, което се планува да раздаваме, не е направено от нас.

Ние бихме изпълнили критерия за еврозоната до 3%, а за какво не и един % бюджетен недостиг, само че мъчно ще покрием критерия за междинен % на инфлацията по отношение на трите най-хубави страни, членки в еврозоната. От Съюз на демократичните сили от години настояваме за бързото ни приемане в еврозоната и все нещо се случва. Ако още веднъж изтървем шанса през 2024-25 година, няма гаранция, че в идващите две, три или пет години това ще се случи.

Имах настоящо запитване към финансовия министър какви са директните изгоди и директните загуби за България от превалутирането. Оказа се, че директните загуби са сред 500 и 700 милиона лв. годишно. Косвените загуби заради липса на вложения, неосъществим достъп до по-ниско лихвени заеми, ощетяват България годишно общо с 1,5 милиарда лв..
Ако час по-скоро влезем в еврозоната, на този стадий бихме имали резултат от 1,5 милиарда годишно.

- Това са икономическите измерения от вероятно участие в еврозоната. Но евентуално има и политически резултат. Няма ли да се усещаме по-сигурни в геополитически проект, в случай че към този момент сме в Шенген и в еврозоната?

- Напълно сте права. Това е втората част от интеграционния развой на България в европейските структури. И Шенген, който има директни финансови, транспортни, човешки измерения, и еврозоната значат отделяне от орбитата на източното въздействие и присъединение към ядрото на Европейския съюз.
От политическа позиция това е доста по-важно за страна като България, която е гранична с военните дейности, в сравнение с да речем друга страна като Унгария или Полша.
Освен стопански ще имаме и политически изгоди.

- Ветото ще бъде преодоляно, само че президентът остава съпротива, изключително по линия на разделянето Русия-Украйна, Изток-Запад. Очаквате ли реакция и на предлагането за даване на зенитно-ракетни комплекси и зенитни ракети?

- Президентът Радев се е определил. Той се отнася меко към войната на Русия в Украйна. Учудва ме, че един натовски военачалник гледа непрекъснато на Изток, само че той е избрал къде да се нарежда.

- На 7 декември станаха 34 години от основаването на Съюз на демократичните сили, което потегли с лозунга „ Времето е наше “. Чие е времето през днешния ден, господин Христов?

- Времето е на всички българи. Радвам се, че Съюз на демократичните сили промени България, само че не съумя да извърши до дъно задачата си българските жители да бъдат с европейски приходи, тъй като имахме малко време. През тези 34 години ние управлявахме независимо единствено 5-6 години – при Филип Димитров и Иван Костов. И все пак, свършихме доста за това малко време. България към този момент не е тоталитарна, а е демократична страна с многопартийна система. Централно плануваната стопанска система беше сменена с добре работеща пазарна стопанска система, станахме член на НАТО и Европейски Съюз. Съюз на демократичните сили поправи една от най-големите несправедливости на комунизма – отнемането на собствеността на хората, като върнахме земите и парцелите им.  

Всички тези достижения на Съюз на демократичните сили бяха непрестанно саботирани от неразградените и до през днешния ден мрежи на въздействие на Държавна сигурност и Кремъл, които забавиха демократичните промени у нас и още първоначално изостанахме от другите Източноевропейски страни.

Допуснахме и неточности. Една от най-големите е, че не направихме лустрация. Това още ни тежи. Виждаме, че толкоз години след смяната се стигна до избор на внук на изтъкнат военачалник от Държавна сигурност, имам предвид кмета на София Васил Терзиев.

Днес Съюз на демократичните сили не е онази огромна партия, която събираше стотици хиляди по площадите, само че ние сме самобитен феномен измежду партиите на прехода в Източна Европа, тъй като съвсем всички от тях изчезнаха, само че нас към момента ни има и участваме интензивно в политическия живот, парламентарно показани сме, имаме кметове на регионални градове, на общини и към 200 общински съветници. Жива партия сме, не отстъпваме от правилата си и ги отстояваме. През годините нееднократно сме излизали първи с безапелационни позиции, които и до през днешния ден са общественозначими и настоящи.

- Може би Васил Терзиев би трябвало да получи своя толеранс от 100 дни като кмет на град с два милиона поданици?

- Всеки има първите 100 дни. Но упованията бяха доста огромни. От обединението от първия ден твърдяха, че имат подготвен екип, че ще стартират незабавно да работят, че знаят по какъв начин. Четири години „ Спаси София “ единствено това обясняваше – по какъв начин са подготвени, по какъв начин за всяка политика имат решения, а видяхме, че не можаха да се оправят с един сняг. За коледната декорация на столицата по-добре да не приказвам!