Дребния простак, който излъга владетеля ♥ Братя СТРУГАЦКИ
За мазния служител дон Реба и стремителния му напредък от дворцовата канцелария на крал Пиц VI Арканарски до поста на Пръв министър, споделено от знаковата научнофантастична творба на братя Стругацки „ Трудно е да бъдеш Бог “ (1964 г.). Едно пътешестване в далечното бъдеще, красноречиво описващо личността, която ловко тържествува в сегашното.
(Аркадий и Борис Стругацкие на балконе московской квартиры Аркадия Стругацкого, 1980)
Дон Реба
Реба е нелепост, дреболия спрямо грамадата от обичаи, стадни правила, одобрени от вековете, непоклатими, тествани, налични за всеки дръвник над тъпаците, освобождаващи от нуждата да се мисли и демонстрира интерес. А дон Реба несъмнено няма да влезе даже в учебната стратегия. „ Дребен авантюрист през епохата, когато се укрепва абсолютизма. “
Дон Реба, дон Реба! Нито висок, нито невисок, нито пълен и нито доста слабоват, не е с доста гъста коса, само че не е и напълно плешив. Движенията му не са внезапни, само че и не е муден, с лице, което не се запомня, което наподобява по едно и също време на хиляди лица. Учтив, любезен с дамите, деликатен събеседник, който прочее не свети с кой знае какви мисли…
Преди три години той изплува от някакви плесенясали изби на дворцовата канцелария, лоен, малко блед, даже подобен един синкав. След това тогавашният пръв министър ненадейно беше задържан и екзекутиран, починаха от изтезания няколко полудели от смут, нищо не разбиращи сановници и като че ли върху техните трупове израсна като исполинска бледа гъба този твърдоглав и безмилостен талант на посредствеността. Той е никой. Той е отникъде. Не е всесилен разум при слаб държател, каквито историята познава, не е популярен и заплашителен човек, отдал живота си на битката за сливане на страната в името на автокрацията. Не е честолюбец-фаворит, който мисли единствено за злато и дами, който убива наляво и надясно поради властта и властвува, с цел да убива. Дори се приказва шушукайки, че той въобще не е дон Реба, че дон Реба е напълно различен човек, а този господ знае кой е, вампир, двойник, подставено лице…
Каквото и да замислеше, всичко пропадаше. Той насъска един против различен два авторитетни рода в кралството, с цел да ги отслаби и да стартира необятно нахлуване против бароните. Но родовете се сдобриха, под звъна на чашите прогласиха безконечен съюз и изтръгнаха от краля порядъчно парче земя, която от много време принадлежеше на Тоцовци Арканарски. Обяви война на Ирукан, самичък поведе армията към границата, наблъска я в блатата и я пръсна по горите, заряза всичко на произвола на ориста и се върна назад в Арканар. Благодарение старанията на дон Гуг, за чието съществуване, естествено, даже не подозираше, той съумя да издействува от херцог Ирукански мир - с цената на два гранични града, а по-късно кралят трябваше да изчегърта докрай изпразнената хазна, с цел да се бори със селските въстания, които обгърнаха цялата страна. За такива несполуки всеки различен министър щеше да бъде обесен на върха на Веселата кула, само че незнайно по какъв начин дон Реба си остана на власт. Той закри министерствата, които се занимаваха с образованието и благосъстоянието, сътвори министерство за отбрана на короната, смъкна от държавни постове родовата аристокрация и малцината учени, дефинитивно разнебити стопанската система, написа трактата „ За животинската същина на земеделеца “ и най-после, преди една година, провежда „ полицейската армия “ - „ сивите роти “. Зад Хитлер стояха монополите. Зад дон Реба не стоеше никой и напълно явно беше, че в края на краищата щурмоваците ще го лапнат като муха. Но той продължаваше да прелива от пусто в празно, да натрупа нелепост върху нелепост, отърваваше се, като че ли се мъчеше да измами самичък себе си, като че ли не го интересуваше нищо друго с изключение на безумната натрапчива задача - да унищожи културата. Подобно на Вага Колелото той нямаше никакво минало. Преди две години и последното аристократично безличие говореше за „ дребния тъпанар, който излъга владетеля “, а в този момент пък питай който щеш от аристократите, всеки ще се изкара родственик на министъра за отбрана на короната по майчина линия.
От: „ Трудно е да бъдеш господ “, Аркадий и Борис Стругацки, превод Симеон Владимиров, изд. „ Народна юноша “
*Аркадий и Борис Стругацкие на балконе московской квартиры Аркадия Стругацкого, 1980; ru.wikipedia.org
