Ръката на майка ми помни милувката ♥ Блага ДИМИТРОВА
За майчините ръце и необятното женско сърце, с БЛАГА деликатност.
Честит 8-ми март, нежни и мощни дами!
Сбъдвайте, обичайте, бъдете!
(Блага Димитрова, 1975 година, „ Блага Димитрова - Биография в фотоси ", Йордан Василев)
♥ Ръката на майка ми
Ръката на майка ми всичко забрави –
да плете уюта на зимните вечери,
да пере и кърпи ризите на деня,
да вари кайсиевото сладко на детството,
да заключва вратата на нощния мрак,
да цялостни възглавката с хубави сънища.
Ръката на майка ми всичко не помни.
Едно-едничко към момента помни –
ръката на майка ми помни милувката.
Хълмисто пъплене с длан по лицето ми,
непроменяемо в годините, постоянно същото,
под очите ми сенките постепенно изтриващо,
тя още веднъж е майка, аз – отново дете.
Ръката на майка ми помни милувката.
1982 г.
...
♥ Да бъдеш жена
Да бъдеш жена – това е болежка.
Когато ставаш госпожица – боли,
Когато ставаш обичана – боли.
Когато ставаш майка – боли.
Но най-непоносима на земята
е болката да си жена, непознала всички тия болки
до една…
1965 г.
...
♥ Една жена ще чака…
Една жена ще чака смелия човек
да се завърне от безкрая.
Не знае никоя жена през никой век
вяра страшна като тая.
По небосвода всяка нощ ще дири тя
една звездица затрептяла.
Съзре ли я – глух привет чак от вечността
тя ще получи прималняла.
– Върни се! – ще зове със подписани ръце.
Избегнал земното притегляне,
това притегляне на женското сърце
мъжът всевластен ще избегне ли?
1957 година
(Стихотворение, написано в зората на първите клюки за политане на човек в Космоса, когато се шепти, че там има момчета, които са изхвърчали, само че не могат да се върнат.)
Снимка от: „ Блага Димитрова - Биография в фотоси ", Йордан Василев
