Бонжур, мон амур, Пловдив! Любители на тайните поеха по френ...
За феновете на градските секрети съботата стартира типично по френски – с приятна разходка и сладка приказка. Така малко по малко, под вещото попечителство на екскурзовода Екатерина Терзиева, изкушените да опознаят каква е френската диря в Пловдив поеха на обиколка по улиците и знаковите места, свързващи двете страни. Обиколката е част от поредицата градски турове, отдадени на разнообразни народности в града. Тя се провежда от пловдивска туристическа организация.
Евелина Христова, споделя, че въпреки да е пловдивчанка, преди да се впусне в опознаването на града под тепетата, не е знаела къде е беседката на Иван Вазов, нито къде е арменското учебно заведение. А мразовитата събота не съумя да я уплаши и първа дойде за тура ”Бонжур, мон амур, Пловдив”.
Турът стартира от една емблематична за града постройка. И въпреки тя да е пред очите на всички пловдивчани, малко на брой са тези, които знаят, че е била дом на една от най-престижните просветителни институции в страната още през 19 век – френския мъжки лицей „ Св. Августин “. Сградата, в която е бил последно колежът, по този начин и не е сменила предназначението си през годините - през днешния ден тя отново е средище на образованието. В нея обаче се обитава ректоратът на Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски”. А коридорите й са пропити с нравите и стилните течения на разнообразни столетия.
Екатерина Терзиева бързо съумява да увлече пловдивчани в тайните на предишното с историята на колежа „ Св. Августин “, който първоначално се е намирал в остарял бейски конак на брега на р. Марица наоколо до днешната Хуманитарна гимназия. Заради големия интерес на интелигенцията да учи в образователното заведение през 1914 година стартира да се строи постройката на настоящия ректорат на Пловдивския университет. Тя е по план на италиански проектант и е приключена едвам през 1921 година поради Първата международна война.
„ Само 50% от обучаваните от монаси студенти са били католици. Имало е евреи, арменци и будист “, споделя Екатерина Терзиева. Особено впечатлени жителите останаха от обстоятелството, че сбирката на колежа от препарирани животни, фосили, хербаризирани растения е станала основа за основаване на Природонаучния музей.
Съвсем покрай „ Св. Августин “ се е намирал и девическият лицей „ “Св. Йосиф “ – още веднъж дело на французи, трайно открили се в Пловдив. Днес това е постройката на трети корпус на Техническия университет. Любопитен факт е, че по време на войните тя е била превърната в католическа военна болница.
Всъщност всеобщото заселване на французи в Пловдив става през 60-те години на 19 век. Интересите към града обаче стартират надалеч в предишното. „ Още през 16 век е имало концепция тук да бъде намерено вицеконсулство. Тогава идва Жак Жермен, който е вицеконсул на Франция в Одрин, само че се оказва, че неговата задача е напълно археологическа – получава позволение за разкопки на една тракийска могила. Той открива старинни оръжия и други находки, които отнася в Париж и повече не се връща. По-късно още веднъж се заговаря за разкриване на консулство, защото Пловдив през 18 век е огромен търговски и занаятчийски център – тук се създават доста ориз, изнасят се кожи, произведения от вълна. Идеята още веднъж не се реализира. След кримската война, когато се сменят политическите тактики Австро-Унгария насочва интереса си към района и открива свое дипломатическо посланичество, а по-късно и Франция “, споделя Екатерина Терзиева.
Именно с фигурата на един от френските вицеконсули Шарл Шампоазо се срещнаха участниците в тура. Освен, че е представлявал ползите на Париж в Пловдив той е проявявал и извънреден интерес към археологията. При една своя експедиция на гръцкия остров Самотраки намира фамозната скулптура Нике от Самотраки, която датира от 3 век прочие Хр. И до ден сегашен тя се съхранява в Лувъра. Големият принос на Шампоазо за Пловдив е, че той съумява да избави града от опожаряване на два пъти през 1858 година.
Белег в културната история на Пловдив оставя и различен консул на Франция - Гюс Дьо Зон. Той прави граматика на българския език с 11 съпоставителни таблици с други езици. И до ден сегашен обаче тя не е оповестена. За сметка на това обаче бял свят са видели редица негови отчети за икономическия напредък на България и за розовото масло.
Пак французи първи заговарят за истината за зверствата по време на Априлското въстание. Приносът е на консула Жак Дистриа „ В началото той е следвал формалната политика на западно-европейските депутати, съгласно която българите са тормозели османските турци в границите на империята. Разбира истината, когато са убити двама западноевропейски дипломати в Солун. Тогава той и негови сътрудници изпращат групова нота, с която се обръща внимание, че тези зверства би трябвало да приключат “, споделя Екатерина Терзиева.
Освен това той се е присъединил и в основаването на интернационално благотворително сдружение. Само за няколко месеца то съумява да събере 873 000 пиастър за вдовиците и сираците след Априлското въстание. Един пиастър е сребърна монета с тегло 25 гр. Със сумата сдружението съумява да построи два приюта за вдовици в Пловдив и Пазарджик, както и да обезпечат издръжката на 314 вдовици с над 670 деца.
Евелина Христова, споделя, че въпреки да е пловдивчанка, преди да се впусне в опознаването на града под тепетата, не е знаела къде е беседката на Иван Вазов, нито къде е арменското учебно заведение. А мразовитата събота не съумя да я уплаши и първа дойде за тура ”Бонжур, мон амур, Пловдив”.
Турът стартира от една емблематична за града постройка. И въпреки тя да е пред очите на всички пловдивчани, малко на брой са тези, които знаят, че е била дом на една от най-престижните просветителни институции в страната още през 19 век – френския мъжки лицей „ Св. Августин “. Сградата, в която е бил последно колежът, по този начин и не е сменила предназначението си през годините - през днешния ден тя отново е средище на образованието. В нея обаче се обитава ректоратът на Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски”. А коридорите й са пропити с нравите и стилните течения на разнообразни столетия.
Екатерина Терзиева бързо съумява да увлече пловдивчани в тайните на предишното с историята на колежа „ Св. Августин “, който първоначално се е намирал в остарял бейски конак на брега на р. Марица наоколо до днешната Хуманитарна гимназия. Заради големия интерес на интелигенцията да учи в образователното заведение през 1914 година стартира да се строи постройката на настоящия ректорат на Пловдивския университет. Тя е по план на италиански проектант и е приключена едвам през 1921 година поради Първата международна война.
„ Само 50% от обучаваните от монаси студенти са били католици. Имало е евреи, арменци и будист “, споделя Екатерина Терзиева. Особено впечатлени жителите останаха от обстоятелството, че сбирката на колежа от препарирани животни, фосили, хербаризирани растения е станала основа за основаване на Природонаучния музей.
Съвсем покрай „ Св. Августин “ се е намирал и девическият лицей „ “Св. Йосиф “ – още веднъж дело на французи, трайно открили се в Пловдив. Днес това е постройката на трети корпус на Техническия университет. Любопитен факт е, че по време на войните тя е била превърната в католическа военна болница.
Всъщност всеобщото заселване на французи в Пловдив става през 60-те години на 19 век. Интересите към града обаче стартират надалеч в предишното. „ Още през 16 век е имало концепция тук да бъде намерено вицеконсулство. Тогава идва Жак Жермен, който е вицеконсул на Франция в Одрин, само че се оказва, че неговата задача е напълно археологическа – получава позволение за разкопки на една тракийска могила. Той открива старинни оръжия и други находки, които отнася в Париж и повече не се връща. По-късно още веднъж се заговаря за разкриване на консулство, защото Пловдив през 18 век е огромен търговски и занаятчийски център – тук се създават доста ориз, изнасят се кожи, произведения от вълна. Идеята още веднъж не се реализира. След кримската война, когато се сменят политическите тактики Австро-Унгария насочва интереса си към района и открива свое дипломатическо посланичество, а по-късно и Франция “, споделя Екатерина Терзиева.
Именно с фигурата на един от френските вицеконсули Шарл Шампоазо се срещнаха участниците в тура. Освен, че е представлявал ползите на Париж в Пловдив той е проявявал и извънреден интерес към археологията. При една своя експедиция на гръцкия остров Самотраки намира фамозната скулптура Нике от Самотраки, която датира от 3 век прочие Хр. И до ден сегашен тя се съхранява в Лувъра. Големият принос на Шампоазо за Пловдив е, че той съумява да избави града от опожаряване на два пъти през 1858 година.
Белег в културната история на Пловдив оставя и различен консул на Франция - Гюс Дьо Зон. Той прави граматика на българския език с 11 съпоставителни таблици с други езици. И до ден сегашен обаче тя не е оповестена. За сметка на това обаче бял свят са видели редица негови отчети за икономическия напредък на България и за розовото масло.
Пак французи първи заговарят за истината за зверствата по време на Априлското въстание. Приносът е на консула Жак Дистриа „ В началото той е следвал формалната политика на западно-европейските депутати, съгласно която българите са тормозели османските турци в границите на империята. Разбира истината, когато са убити двама западноевропейски дипломати в Солун. Тогава той и негови сътрудници изпращат групова нота, с която се обръща внимание, че тези зверства би трябвало да приключат “, споделя Екатерина Терзиева.
Освен това той се е присъединил и в основаването на интернационално благотворително сдружение. Само за няколко месеца то съумява да събере 873 000 пиастър за вдовиците и сираците след Априлското въстание. Един пиастър е сребърна монета с тегло 25 гр. Със сумата сдружението съумява да построи два приюта за вдовици в Пловдив и Пазарджик, както и да обезпечат издръжката на 314 вдовици с над 670 деца.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ