Лъчезар Иванов: Износът на лекарства е доста по-доходоносен от трафика на цигари или алкохол
За неналичието на медикаменти в аптеките и по какъв начин да се подсигуряват правата на пациентите у нас Tribune.bg беседва с народния представител от ГЕРБ доктор Лъчезар Иванов.
Г-н Иванов, какви законодателни промени готвите, с цел да ограничите износа на медикаменти, тъй наречените реекспорт за Западна Европа?
С измененията в Закона за медикаментите в хуманната медицина целя да се направи транспарантна лекарствената политика у нас по систематизиране на препаратите и изключително на скъпоструващите лекарства за онкология. Прави ми усещане, че липсват и лекарства за трансплантирани пациенти, тъй наречените имуносупресори или препарати за подтискане на имунната система. Законопроектът, който съм внесъл, още не е прегледан от здравна комисия в Народното събрание и евентуално се бави по отношение на други цели. Ако мине на първо четене, обаче, ще уточнявам в него и отговорностите на другите институции.
Например, министър Сербезова изключи от листата за наблюдаване на Изпълнителната организация по лекарствата/ИАЛ/ някои лекарства и те станаха обект на реекспорт?
Не единствено това. Очаквам да получа от ИАЛ информация за препаратите, които за полугодието на 2023г. са подлежали на надзор, какъв брой от тях са били обект на експорт от компаниите. Искам да видя дали законът е спазен. Считам, че в 21 век за една европейска страна е безусловно неправилно жителите й да пътуват до прилежащи страни като Турция и Гърция, с цел да купуват медикаменти.
Фармацевтите споделят, че и в западните страни има дефицит?!
Разликата е голяма. Там имат индустриални проблеми, а казусът у нас е друг. Оторизираните вносители имат и хранилища на едро, които преди измененията по времето на министър Сербезова държаха в складовете си и наложителен запас от към 70%. Сега те не поддържат подобен. Освен това поръчките, които вършат компаниите дистрибутори за зареждане на аптеките, не се извършват към самите дистрибутори, остават медикаменти в тези хранилища и в действителност с наличностите се прави реекспорт. Другата скица, която се осъществя, е в лечебните заведения – медикаментите влизат единствено с партиден номер, което разрешава всевъзможни лекарства да бъдат изнасяни. Даже не трият партидните номера и гръмна абсурда с медикамента, който към този момент бе регистриран като употребен в болница у нас, пък се прави опит да се продаде в Европа. Този проблем излезе отвън рамките на страната и Европол също се занимава с това нарушаване. Смятам, че тъй наречените реекспорт остава прикрит за обществото, а той е много по-доходоносен от трафика на цигари или алкохол без бандерол, да вземем за пример.
Говорите за цистерните с алкохол, който се изнася нерегламентирано за Гърция?
Представете си да изнесеш кашонче със 100 флакона, чиято себестойност е колкото 10 цистерни. Една ампула от избрани онко препарати коства 15 000. Представете си 100 ампули дали няма да се равняват на една цистерна, а може да ги изнесете в едно сакче. Затова мисля, че всичко институции, ангажирани с това да опазват парите на здравноосигурените, би трябвало да влезат в своите отговорности и пълномощия.
Защото НЗОК подписва контракти, медикаментите се внасят, а не стигат до всички пациенти?
Мисля, че би трябвало да запълним законовите празнини. Реекспортът на лекарства е регламентиран в Европейски Съюз и аз упорствам да се съблюдава регламента. Когато даден препарат липсва на вътрешния пазар, не може да бъде позволено да се изнася. В Европейски Съюз България има най-ниските цени на медикаментите и това дефинира интереса към тези артикули. Трябва да се предпазим от това хора с опит във фармацевтичния бизнес да бъдат обвързани с държавните институции, да трансформират държавната лекарствена политика и да ощетяват обществото.
Те трансформират наредбите, касаещи лекарствената политика?
Най-малко или не наблюдават за осъществяването им. Например, една от наредбите към НРД от 2017г. указва, че пациентите, които се изписват след болнично лекуване, би трябвало да получават епикриза с в детайли изложение на препаратите, приложени за лекуването им в болничното заведение. Ако извършите информация измежду близки и познати, надали ще го потвърдят. Това дава опция за още един надзор. То не е направено инцидентно. В идващ законопроект, който считам да приготвя, ще се опитам да наложа препаратите, които влизат в лечебните заведения да не са единствено с партиден номер, а да имат и кодове, които да се изключват след използването им. Ще следим прецизно по какъв начин се употребяват онко препаратите, тъй като там има огромни нарушавания. Изписват се 3-4 флакона на пациент, а му се прави един. Впоследствие останалите флакони се изнасят. Тези законодателни пролуки дават опция за нечовешки дейности от страна на някои търговци, които след това вършат реекспорт на изписаните, само че неприложени на пациента медикаменти.
Г-н Иванов, какви законодателни промени готвите, с цел да ограничите износа на медикаменти, тъй наречените реекспорт за Западна Европа?
С измененията в Закона за медикаментите в хуманната медицина целя да се направи транспарантна лекарствената политика у нас по систематизиране на препаратите и изключително на скъпоструващите лекарства за онкология. Прави ми усещане, че липсват и лекарства за трансплантирани пациенти, тъй наречените имуносупресори или препарати за подтискане на имунната система. Законопроектът, който съм внесъл, още не е прегледан от здравна комисия в Народното събрание и евентуално се бави по отношение на други цели. Ако мине на първо четене, обаче, ще уточнявам в него и отговорностите на другите институции.
Например, министър Сербезова изключи от листата за наблюдаване на Изпълнителната организация по лекарствата/ИАЛ/ някои лекарства и те станаха обект на реекспорт?
Не единствено това. Очаквам да получа от ИАЛ информация за препаратите, които за полугодието на 2023г. са подлежали на надзор, какъв брой от тях са били обект на експорт от компаниите. Искам да видя дали законът е спазен. Считам, че в 21 век за една европейска страна е безусловно неправилно жителите й да пътуват до прилежащи страни като Турция и Гърция, с цел да купуват медикаменти.
Фармацевтите споделят, че и в западните страни има дефицит?!
Разликата е голяма. Там имат индустриални проблеми, а казусът у нас е друг. Оторизираните вносители имат и хранилища на едро, които преди измененията по времето на министър Сербезова държаха в складовете си и наложителен запас от към 70%. Сега те не поддържат подобен. Освен това поръчките, които вършат компаниите дистрибутори за зареждане на аптеките, не се извършват към самите дистрибутори, остават медикаменти в тези хранилища и в действителност с наличностите се прави реекспорт. Другата скица, която се осъществя, е в лечебните заведения – медикаментите влизат единствено с партиден номер, което разрешава всевъзможни лекарства да бъдат изнасяни. Даже не трият партидните номера и гръмна абсурда с медикамента, който към този момент бе регистриран като употребен в болница у нас, пък се прави опит да се продаде в Европа. Този проблем излезе отвън рамките на страната и Европол също се занимава с това нарушаване. Смятам, че тъй наречените реекспорт остава прикрит за обществото, а той е много по-доходоносен от трафика на цигари или алкохол без бандерол, да вземем за пример.
Говорите за цистерните с алкохол, който се изнася нерегламентирано за Гърция?
Представете си да изнесеш кашонче със 100 флакона, чиято себестойност е колкото 10 цистерни. Една ампула от избрани онко препарати коства 15 000. Представете си 100 ампули дали няма да се равняват на една цистерна, а може да ги изнесете в едно сакче. Затова мисля, че всичко институции, ангажирани с това да опазват парите на здравноосигурените, би трябвало да влезат в своите отговорности и пълномощия.
Защото НЗОК подписва контракти, медикаментите се внасят, а не стигат до всички пациенти?
Мисля, че би трябвало да запълним законовите празнини. Реекспортът на лекарства е регламентиран в Европейски Съюз и аз упорствам да се съблюдава регламента. Когато даден препарат липсва на вътрешния пазар, не може да бъде позволено да се изнася. В Европейски Съюз България има най-ниските цени на медикаментите и това дефинира интереса към тези артикули. Трябва да се предпазим от това хора с опит във фармацевтичния бизнес да бъдат обвързани с държавните институции, да трансформират държавната лекарствена политика и да ощетяват обществото.
Те трансформират наредбите, касаещи лекарствената политика?
Най-малко или не наблюдават за осъществяването им. Например, една от наредбите към НРД от 2017г. указва, че пациентите, които се изписват след болнично лекуване, би трябвало да получават епикриза с в детайли изложение на препаратите, приложени за лекуването им в болничното заведение. Ако извършите информация измежду близки и познати, надали ще го потвърдят. Това дава опция за още един надзор. То не е направено инцидентно. В идващ законопроект, който считам да приготвя, ще се опитам да наложа препаратите, които влизат в лечебните заведения да не са единствено с партиден номер, а да имат и кодове, които да се изключват след използването им. Ще следим прецизно по какъв начин се употребяват онко препаратите, тъй като там има огромни нарушавания. Изписват се 3-4 флакона на пациент, а му се прави един. Впоследствие останалите флакони се изнасят. Тези законодателни пролуки дават опция за нечовешки дейности от страна на някои търговци, които след това вършат реекспорт на изписаните, само че неприложени на пациента медикаменти.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ