Защо кучето заравя кокала си?
За кучетата и техния кокал има доста поговорки и в тях е вложена човешката визия за прекомерно познати привички на четириногите спътници на индивида от най-древни времена. Един от тези привички е съвсем ритуално деяние при тях - заравянето на кокала.
Това е обичано занятие на домашните любимци, както и на скитащите кучовци. Явно е, че когато това животно харесва кокала, с който се е сдобило, то може да го зарови и това няма отношение към метода му на живот, а е табиет, който му е генетично заложен.
Наистина за хората е любопитно за какво лаещите четириноги влагат толкоз сила, с цел да заровят движимостите, които са им скъпи? Причината е прозаична, съгласно треньори и консултанти по кучешко държание - задачата е опазване за по-късно. Това държание е изцяло обяснимо, защото е особено за всяко живо създание, което не знае по кое време ще откри храната си още веднъж. Смисълът да се скрие останалото от кучешката храна е изцяло понятен.
Заравянето на кокала при кучетата е равнозначно за депозиране на личните хранителни ресурси за по-късно, когато достъп до храна няма. Така постъпват доста представители на бозайниците, а също и на птиците. Можем да открием същото държание и при предците на домашното куче - вълците. От сивия вълк днешните ни домашни питомци са наследили доста свои привички.
Вълците са едни от най-хубавите ловци в животинското царство. Те нормално се стремят да обхванат цялата плячка, само че когато това се окаже свръх опциите им те я придвижват и я заравят някъде за по-късно. Това умозаключение е направено след наблюдаване над вълчи популации през 1976 година.
Съществува държание при животните, известно като разпръснати ресурси. То значи, че остатъците от храната не се изоставят, а се пазят на скрити места, разпръснати в необятен диапазон. Същото изследване е открило, че трупането на ресурси е особено даже за дребните на вълците и те крият персоналните си ресурси от братята и сестрите си. Криейки кокала си някъде из двора на къщата на своя собственик, кучето просто следва вродени инстинкти.
Четириногите ни домашни питомци въобще нямат потребност през днешния ден да вършат тайници за депозиране на храната си. Стопаните им се грижат за тях постоянно от раждането им, само че естественото им предпочитание за личен ресурс продължава да съществува.
Има и друго виждане по въпроса - постоянно кучето няма желание да натрупа ресурс, заравяйки собствен скъп предмет, а това е подбудено от предпочитание да му се любува по-късно.
Има и породи кучета като примерно териерите, които обичат да копаят. Понякога просто изравят дупка без да има причина, това е част от остарели инстинкти, когато са имали други метод на живот. Особено присъщ става този табиет за питомците, отглеждани като ловни кучета, които преследват плячка в дупки и бърлоги.
Какво се случва със заровеното богатство?
Отношението към него е друго. Понякога лаещият ни другар го изравя, тъй като има въодушевление да си поиграе с него. Други местят скъпата си движимост безчет пъти, защото все не намират скривалището за задоволително несъмнено. А има и такива, които заравят скъпият кокал и го не помнят изцяло.
Всъщност няма метод кучето да не знае къде се намира неговият кокал. Обонянието на тези животни е необикновено мощно и не е проблем за тях да подушат местонахождението му.
Вече знаете за какво кучето заразя кокала си. Така че можете да предположите за какво породи кучета като дакел, ягтериер, бигъл, фокстериер имат интерес към ровенето и кокалите.
