Димо Дренчев: Не курсът би ни спрял за еврозоната, а както с Шенген - ако някоя страна каже, че тук няма върховенство на правото
За конвергентните отчети и приемането ни в еврозоната Tribune.bg беседва с народния представител от " Възраждане " Димо Дренчев.
Г-н Дренчев, запознахте ли се с конвергентните отчети?
Прочетох отчета на Европейска комисия и моето персонално мнение е, че встъплението му отбелязва един доста значителен факт, а точно, че качеството на отчета зависи от подадените статистически данни от наша страна. Казано по различен метод без правилни статистически данни отчетът не би бил правилен самичък по себе си и че всяка страна членка е длъжна да обърне изключително внимание на метода, по който събира тези данни и какви данни подава към Европейска комисия. Това на мен ми наподобява като измиването на ръцете от Пилат Понтийски, тъй като те споделят – с тези данни подобен отчет, каквото сте ни дали, това ще ви върнем. Моят извод е, че отчетът е справедлив, той демонстрира действителното положение на нещата в страната. Тези отчети са информативни. Практически те не са позитивни или негативни, а отчетът е правилен за България. Според данните, които ние сме подали, отговаряме на формалните критерии. В отчета обаче се отбелязва, че имаме доста структурни проблеми, включително демографски, господство на закона и дефицитите, които слагат под доста мощен напън бюджета. Няма нищо ново или изненадващо в този отчет. Ако аз бях финансов министър на Австрия или на Нидерландия не бих дал своя вот за присъединение на такава страна към еврозоната.
В идващите дни партия „ Възраждане ” ще приготви писма до министър-председателите на страните от еврозоната и Европейски Съюз, с което ще се упорства за обективно гласоподаване за участието на България?!
Първото гласоподаване е за отпадане на дерогацията и там е нужно болшинство. При второто гласоподаване на финансовите министри от еврозоната, при което се удостоверява и фиксинга 1.95583 лв. за едно евро, там би трябвало да бъде с цялостно единогласие. Ако там даже една страна гласоподава срещу или не е съгласна, приемането ни в еврозоната ще бъде отсрочено. Така че има късмет, в случай че държавното управление или финансовото министерство на някоя от страните-членки не си затвори очите и прочете написаното в отчета, а не декларациите след излизането на отчетите, е допустимо някой да ни спре, въпреки че решението ще е политическо и най-вероятно ще получим оценка „ за ”.
Относно курса лев-евро имате ли подозрения за смяната му?!
Малко е комплицирано. Първо, Народно събрание е приело решение, с което задължава държавното управление да се причисли при този курс – 1.95583 лв. за евро. Ако някоя от страните-членки тръгне да оспорва курса, ние би трябвало да спрем процеса по присъединение и имаме решение на Народно събрание. От друга страна, аз си мисля, че не тъкмо курсът би спрял нашето присъединение, а по-скоро както стана с Шенген, в случай че някоя страна каже, че тук няма господство на правото или че имаме структурни несъответствия в стопанската система, които би трябвало да решим преди да се присъединим. Никога до момента към еврозоната не се е присъединявала страна с толкоз ниско равнище на паритет на покупателната дарба. Ние сме на още на 64-65% от приблизително европейските равнища, т.е. ние вероятно ще влезем с най-ниско равнище на този индикатор. Това, което се споделя в отчета напълно ясно е, че следва доста дълъг интервал на инфлация в България, която ще бъде над междинната в еврозоната и това е обикновено, тъй като конвергенцията съставлява тъкмо това – ние би трябвало да достигнем техните цени и техните приходи. Проблемът е, че колкото по-изостанала е една стопанска система, толкоз по-бързо ще нарастват цените и по-бавно приходите. Възможно е и в никакъв случай да не се случи това постигане на техните равнища на цени и приходи, тъй като влизайки в еврозоната ние започваме да се движим със скоростта, с която се движат те и в никакъв случай няма да ги догоним, ще си останем на мястото, на което сме се включили – на 65% от европейските равнища. Нека дам образец с директните задгранични вложения – за предходната година в България има растеж от 44%, а в Германия и Франция е регистриран спад от 17 и 14% надлежно. Най-добре представящата се страна за непознатите вложения в Европейски Съюз е Дания, която не е в еврозоната. Сега тук се чуват заклинания, че ще паднат лихвите и ще се усилят приходите,
