Какво правя, когато страдам? Какво правя, когато съм съкрушен? ♥ АДЯШАНТИ
За ключа към щастието с думите на духовния преподавател и създател Адяшанти, споделени във вдъхновяващите „ Неделни диалози за душата “ на Опра Уинфри.
(Man Bencind Down Deeply, Egon Schiele)
♥ Вечността е постоянно в сегашното
Не ни учат на това, че компликациите могат да имат бездънен, важен и преобразяващ резултат върху нас. И да, някой би споделил, че ненапълно са ни учили на това. Но какво върша аз? Какво върша, когато пострадвам? Какво върша, когато съм сломен? Как се оправям с това прекарване, тъй че то да ме промени и да не остане следващият непосилен епизод в един изстрадал живот?
Първото нещо е, че би трябвало да си абсолютно отворен за това. И да поемеш отговорност. Как се докарах дотук? Искам ли да схвана по какъв начин стигнах дотук?
Някой различен ли е напълно отговорен за актуалното ми положение, каквото и да е то?
Значи, е това. Приключих. Няма вяра. Ако виновността е непозната, не мога да се върна обратно и да трансформира нещо от предишното. В невъзможност съм. В безнадеждно състояние.
Но когато осъзнаем, че това може да промени и гледната ни точка по отношение на обстановката, тогава откриваме връзката.
А нормално има неща, които не желаеме да си признаем. Трудно е, само че Започнеш ли един път, тогава осъзнаваш, че е доста освобождаващо.
Защото ключът към щастието ти към този момент не се държи от някого другиго в предишното ти. А е в теб. И това... това вдъхва мощ.
Говоря за хора, които съм виждал да го реализират макар невъобразимо тежкото си, извънредно травматично и изпълнено с принуждение минало. Те в действителност съумяха да намерят отговори на въпросите: Как питая контузията? Как самият аз се травматизирам? Как го върша непрестанно? Нямам виновност за това, само че откакто всичко е в предишното, по какъв начин подкрепям болката жива? Какво я предизвика? Какво в действителност се случва?
Всеки човек има своята история. Но от позиция на същинската ми същина съзнавам, че нямам история. Вечността няма история. Вечността е постоянно в сегашното. Нека ние с вас се задържим напълно в сегашното, тъй като вечността постоянно е сегашният миг, когато сме тук и в този момент с цялото си създание, в този момент, без значение какъв брой дълго продължава, не съществува нито през вчерашния ден, нито това, което е било преди 10 години. Не съществува даже случилото се преди минута. Няма ги. Познаваме само сегашния миг.
Избрано от: „ Неделни диалози за душата “, Опра Уинфри, изд. „ Хермес “
Картина: Man Bencind Down Deeply, Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
