За какво е знак ареста на журналиста Дон Леман, докато

За какво е знак ареста на журналиста Дон Леман, до момента в който отразява митинг в Минесота, и уволняването на над 300 публицисти от „ Вашингтон пост “, благосъстоятелност на Джеф Безос и какво следва за медиите и обществото в Съединени американски щати, разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ Христофор Караджов, учител по публицистика в Калифорнийския университет.

Казусът Дон Лемън

 

„ Дон Лемън отразяваше една черква в Минеаполис, където имаше митинги, тъй като пасторът – съгласно разнообразни информации – е бил част от протекционната полиция ICE. Пред църквата имало протестиращи. Дон Лемън влиза с някои от тях вътре, като публицист, интервюира пастора, приказва с други хора, излиза – и по-късно му повдигат обвиняване.

Той беше задържан, прекара няколко часа арестуван и по-късно се яви по-рано през седмицата в съда, с цел да чуе формалните обвинявания. А те са по един закон, който е основан преди години, с цел да предотврати прекъсване на съперниците на абортите, които са се пробват принудително да попречват дами да влязат в клиниките. По някаква причина в него е вписана и уговорка, че не може да се попречват и хора, които отиват да изповядват религията си.

Всичко е контекстуално. Зависи какво си направил. Ако си препречил входа, в случай че си блъснал някого – това е едно. Дон Лемън е влезнал, с цел да беседва с хората вътре в църквата, в това число с пастора. Има изявление, което може да се откри в YouTube – приказва с пастора, пита го дали работи за имиграционните управляващи, пита хора в църквата за разнообразни неща.

Аз мисля – и множеството специалисти считат – че това дело ще утихне, само че се употребява като мини „ дело-бухалка “, с цел да се сплашват публицистите. Друга причина не виждам. “

От какво държавното управление „ пази “ жителите

 

„ Аз мисля, че най-много би трябвало да ги пази от себе си, тъй като толкоз инвазивна и нападателна държавна интервенция във всички области – от медиите до бизнеса – в американската история просто не е имало. Това е цялостен болшевизъм, като деяние. И безусловно цялостно узурпиране на властта във всичките ѝ форми. Това се случва сега.

Действията против Лемън са „ бухалка “ – тъй като е страховито страната да те упрекна и задържи. Всяка страна – е доста мощен инструмент, когато се насочи към обособения човек. Дори единствено обвиняването, разноските за юристи, нервите – това е голям тормоз, даже когато делата са безусловно безпочвени.

Доналд Тръмп и публицистите

 

„ Не знам дали слушателите са наблюдавали какъв брой пъти президентът, на всеки въпрос – изключително от дами публицисти – реагира първо, като се пробва да избегне тематиката, а след това пита: „ От коя медия сте? А, CNN – тази медия – отвратителна. “ На Кейтлин Конър, която е може би най-хубавият ефирен публицист сега в Съединени американски щати, ѝ сподели: „ Защо не се усмихваш? Не съм те виждал да се усмихваш. “ Преди това беше споделил на друга журналистка, че е дебела. Значи, Бойко Борисов не може да направи такова нещо – той споделя на всички групово „ мисирки “, само че не се е обърнал към една журналистка и да ѝ каже персонално „ каква мисирка си “. Делян Пеевски не е бил, извинявайте за израза, такова животно с публицистите.

Тръмп е на вселени нагоре от всичко, което съм можел да си показва, и не знам по какъв начин да го опиша. Но началото е – напън, който основава отвращение у журналиста да задава въпроси. Това се реализира с сходно нещо. Какви нерви би трябвало да имаш като публицист, когато на всеки въпрос, който задаваш на президента – спокоен, обоснован, в границите на естествена конференция – получаваш мигновено персонална офанзива. Говорим за президента на Съединените щати, който се държи по този метод. Ужасно е. “

Пасторът е бил част от ICE – обикновено ли е за Съединените щати

 

„ Не е обикновено. Няма ограничавания пасторът да работи в допълнение – пасторството може да му е занятие за уикенда. Но дисонансът е голям. И сега е още по-голям. А и Първата корекция подсигурява независимост на религията и независимост от религията, както и делене на страната и религията. Аз не знам за доста случаи, в които пастори да са били част от държавна силова конструкция – това е полицейска работа. Част от имиграционната полиция. Така че тематиката е изцяло законна за журналистическо следствие. “

Събужда ли се действителен боязън от това нападателно държание към публицистите в Щатите.

 

„ Страх се разсънва най-много у притежателите на медиите, което е значимо. Самите публицисти знаят, че работят на страната обществото. Например към 15-20% от американците считат, че убийството на Алекс Прети в Минеаполис е било целесъобразно. Това е дребен %. Тоест даже част от най-лоялните последователи на президента считат, че това не е окей.

Президентът съумя през годините, от 2015 насам, да сътвори две огромни линии на съмнение. Едната е към медиите – той непрекъснато обясняваше какъв брой са неприятни публицистите, по какъв начин го злепоставят. Това оставя диря. Другата е недоверието към изборите. При предходни администрации към 15% са считали, че изборите може да са нечестни. В момента процентът е доста по-висок – над 35%. Което е стряскащо.

Уволнените публицисти от Washington Post – част от отношението към медиите или икономическо решение?

 

„ Не е икономическо решение. Какво икономическо решение за човек, който има стотици милиарди? Някой беше считал, че Безос може всеки ден да гори по един милион $ и ще му стигнат за стотици години. Това е решение, учредено на страха, който Безос има от президента.

Когато Безос купи вестника, той беше добър притежател. Увеличи редакцията – от 400-500 души стигнаха до към 1000. Разшириха кореспондентските бюра. Марти Барон, основният редактор тогава, един от най-уважаваните американски публицисти, споделя, че Безос в никакъв случай не е нарушавал публицистичната самостоятелност. Washington Post процъфтяваше.

Откакто президентът се върна на власт, Безос е станал негов прислужник, плебей, подлога – не знам по какъв начин да го нарека. Даде десетки милиони за реклама на документалния филм на Мелания, което си е чист рушвет. И в този момент стартира да удря и вестника, който има.

Марти Барон споделя, че по този метод обществото ще бъде лишено от действителна, учредена на обстоятелства публицистика в нашите общности по света.

А за какво го прави Безос? Защото Amazon има големи държавни поръчки. Едната посока са сървърите и облачните услуги за държавни институции, в това число доста чувствителни като ФБР. Това са договори за милиарди годишно. Другата е галактическата стратегия на Безос, която той желае да получава държавни поръчки, както SpaceX. И тъй като президентът може да го отреже доста елементарно и от двете места, на Безос му треперят мартинките.

Цялото разлюляване на този почитан, реномиран инструмент за непрекъснато следствие на властта и държане на властта в напрежение – това е, което се случва.

Защото Washington Post имаха опция да създадат доста неща. New York Times направиха доста промени, трансформираха доста, цифровизираха се и в действителност се оправят доста добре. Post закъсняха с някои промени – финансово, организационно, изключително в дигитализацията и в области като подкастите. Но Безос, като началник на една от най-големите софтуерни компании, част от огромната седморка дружно с други колоси, можеше да промени това. Или може да го промени и в този момент. За него това са джобни пари. Не е стопански въпрос. Въпросът е боязън. Първата стъпка на всеки кандидат-авторитарен властник е да овладее медиите. Това е станало в Русия, това е станало в Унгария. Тези предписания не са написани през вчерашния ден. Навсякъде са едни и същи. Това е, което президентът последователно прави. Това е посоката на 250-годишната народна власт. “

Има ли връщане обратно

 

„ Проблемът е, че когато институциите се разрушат, доста мъчно се възвръщат. Другият проблем е махалото. Америка, която в този момент е в едната прекаленост, след три години може да отиде в другата – на Мамдани – коренно лява, с различен вид авторитаризъм. Това е действителна заплаха – от едната прекаленост да се люшнеш в другата.

Но най-много – всички тези неписани правила, които президентът унищожава. Включително това, което се случи на 6 януари 2021 година – оспорването на изборите, опитът за бунт. Това е безусловно невиждано в американската история. Потъпкани са толкоз доста неписани правила. Винаги е имало недоволни от изборите – Никсън през 60-та, Ал Гор през 2000-та – само че всички одобряват резултата, без да ровят до край, без ексцесии. В интерес на приемствеността, на сменяемостта. Демокрацията е преди всичко.

А президентът Тръмп е този, който разруши това и доста други такива неща – цялостното му държание, методът, по който се държи.

Просто сме отишли толкоз надалеч, а е предходна единствено една година. Не знам какво може да се случи за още три. Ами в случай че решат да сложат войски или имиграционни сътрудници пред всеки изборен пункт, както се заканваха? Или да федерализират изборите, което нарушава Конституцията, тъй като изборите в Америка са задача на локалните управляващи? И доста други неща. Така че не съм сигурен, че американската народна власт просто може да преживее тези три години. И че нещата могат да се върнат назад.

Какво би трябвало да разбере обществото

 

„ Трябва да разбере, че сходен болшевизъм е болест. Че не може рационални претенции – да вземем за пример сигурност по границите или за имиграционна промяна – да бъдат опрощение за способи, които унищожават демокрацията. Обществото би трябвало да разбере, че тонът, методът, методите, неписаните правила имат голямо значение. Дори по-голямо от писаните.

В Живковската конституция беше записано, че всеки има право на независимост на словото, само че нищо хубаво не се случваше на тези, които си упражняваха свободата на словото, както чудесно знаеш.

И уважението към медиите, към публицистите, към хората, които ти задават въпроси, е доста значимо. Както е значимо уважението към политическия съперник. Както е значимо уважението към другите групи в обществото. Агресивността, тонът на непоносимост, разединението, което президентът стартира през цялото време на политическата си кариера – те дават отрицателни резултати. “

 

Източник: БНР

Още вести четете в: България, Коментари, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News