Колко щастлив ще съм с онова, което нямам…
За житейската аксиома и това, от което същински се нуждаем. Две приказки за Диоген, споделени от Хорхе БУКАЙ в книгата му „ Нека ти опиша ”
DiogenesJean-Léon Gérôme (11 May 1824 - 10 January 1904)
Основната концепция в постиндустриалното общество е да имаш, а не да бъдеш, както би споделил Ерих Фром. И с цел да ни убедят в това, са ни обвързали с една аксиома, която не можем да избегнем и по тази причина я одобряваме за нещо обикновено. Това е фраза, която служи по едно и също време като движеща мощ и като клопка.
– Фраза ли?
– Да. Тя гласи:
Колко благополучен ще съм с това, което нямам.
А това, което нямам, не е кола, нито къща, нито добра заплата, нито жена. Онова, което нямам, е онова-което-нямам, т.е., нещо невероятно.
Иначе казано, в случай че се сдобия с онова-което-нямам, няма да съм благополучен, тъй като, като го получа (кола, къща, другарка и т.н.), то престава да бъде онова-което-нямам, а съгласно аксиомата мога да бъда благополучен единствено в случай че владея онова-което-нямам.
– Но от тази клопка няма избавление!
– Няма, в случай че не успееш да промениш аксиомата.
– А можеш ли?
– Всички просветителни модели и правила могат да бъдат преразгледани, с цел да се потвърдят или поправят. Цената, която би трябвало да платим, е, че полезностите, свързани с открития ред, ще се разместят. Ще се почувстваме комплицирани и ще изгубим посоката, до момента в който не открием нов ред, отговарящ на новата ни реалност. Но когато го създадем, ще бъдем възнаградени: ще оценим това, което имаме, и ще се радваме на това, което сме.
Казват, че Диоген се шляел по улиците на Атина, облечен в дрипи, и спял по входовете на къщите.
Разправят, че една заран, преди още да се разсъни, пред входа на дома, където пренощувал, минал някакъв богат земевладелец.
– Добър ден – рекъл богаташът.
– Добър ден – отвърнал Диоген.
– Тази седмица беше доста сполучлива за мен, затуй съм пристигнал да ти дам тази торбичка с монети.
Диоген го погледнал негласно, без да помръдва.
– Вземи ги. Няма машинация. Мои са и ти ги давам, тъй като знам, че ти трябват повече, в сравнение с мен.
– А ти имаш ли още? – запитал Диоген.
– Разбира се – отвърнал богаташът, – още доста.
– А не искаш ли да имаш повече, в сравнение с имаш сега?
– Е, несъмнено, че желая.
– Тогава задръж си парите, тъй като на теб ти трябват повече, в сравнение с мен…
А други разправят, че диалогът траял по този начин:
– Но и ти би трябвало да ядеш, а за това са нужни пари.
– Имам си една монета – показал я Диоген, – ще ми стигне за купичка жито за тази заран и може би за няколко портокала.
– Добре, само че какво ще ядеш на следващия ден, вдругиден и по-късно? Откъде ще намериш пари на следващия ден?
– Ако си сигурен, че ще доживея до на следващия ден, и не смяташ, че грешиш, тогава може би ще взема парите ти…
Избрано от: „ Нека ти опиша ”, Хорхе Букай, изд. Хермес
Картина: DiogenesJean-Léon Gérôme (11 May 1824 - 10 January 1904), commons.wikimedia.org
