За жителите на Изтока причинно-следствените връзки са от важно значение

За жителите на Изтока причинно-следствените връзки са от значимо значение съвсем във всичко, в това число и медицината. Това може би ни кара да се замислим какви ще са следствията от окончателно нарушената от индивида естетика с природата.

В последните години непрестанно се появяването нови и още по-страшни заболявания. От една страна са развиването на науката, напредъкът в проучванията и новите открития, а от друга – всички нови проблеми под формата на труднолечими „ съвременни болести “.

На пръв взор наподобява, че все по-пълните и точни изследвания би трябвало да дадат справедлива картина на протичащото се, да обяснят и разрешат проблемите, пред които е изправено човечеството. В търсенето на първоизточника на заболяванията западната медицина стигна до основата на основите – генетиката, надявайки се там да откри отговорите на всички въпроси.

Във всяка страна лечебните практики са се формирали в продължение на генерации. Всички те имат една обща цел - да се възвърне здравето на болния, само че в гледните им точки има някои разлики. 

Традиционната китайска медицина

За обичайна китайска медицина от значимо значение е взаимоотношението сред индивида и природата. Начинът на живот, който избира той, е от решаващо значение за здравето му. Всеки самичък дефинира дали да бъде слаб и ленив или да върви уверено по пътя на себеусъвършенстването.

В опитите да открие първоизточника на заболяването лекарят по обичайната китайска медицина проучва хранителния режим, местоживеенето, естеството на работата, възрастта, степента на физическа интензивност на пациента, тъй като всичко това има директно въздействие върху протичащото се в организма. Това важи изключително за хроничните болести, които към този момент са се вкоренили в тялото и е по-трудно да бъдат излекувани. Древните китайски лечители казвали, че източникът на заболяването не се намира на повърхността, до момента в който актуалната медицина работи на правилото: „ няма орган - няма проблем “.

В множеството случаи източникът на заболяването не е единствено един. „ Повърхностното “ лекуване на западната медицина единствено задълбочава казуса и нищо не остава без последици. Принципът „ идентични признаци – една болест “ се оказва, че не е доста ефикасен. Според обичайна китайска медицина едно и също заболяване може да протича по разнообразни способи при всеки един човек, няма потребност да загатваме и резултата от медикаментите върху болния.

Например при високо кръвно западната медицина изписва хапчета за понижаването му и с това завършва курса на лекуване. След това всичко зависи от самия човек, от това дали той ще успее да разбере, че същинската причина за заболяването е скрита в метода му на живот. Ако го промени, ще си върне здравето, другояче ще би трябвало да продължи с медикаментите. Лекарят по обичайната китайска медицина след прегледа най-вероятно ще уточни на пациента защо би трябвало да внимава и ще му даде препоръки за режима на хранене, съня и интензивността.

Трябва да отдадем дължимото на западната просвета, и в частност на медицината, която с всички сили се стреми да доближи до същността на въпроса. Но постоянно сляпо отхвърля трупаните през вековете познания, дефинира ги като предубеждения или се пробва да ги промени, тълкувайки ги по своему.

Традиционните способи на образование по китайска медицина

Как в миналото е прекосявало образованието в лечебните практики? Дали всеки е бил кадърен да стане доктор? За актуалната западна медицина всичко наподобява просто – всеки, който има предпочитание, без значение дали има заложби, може да се приготви и кандидатства в съответния университет. В наши дни е по-голям престижът на специалността.

Всъщност във всяко велико изкуство, каквото е и лечението, е невероятно да се реализиран триумфи без непосредствените упътвания на преподавател. Опитът, който се предава по този метод, е незаменимо същинско „ живо “ шерване на познания. В древността познанията по обичайната китайска медицина са били „ строго секретни “ и не било възможно да се популяризират случайно. Лечителското изкуство се предавало от занаятчия на възпитаник, само че даже в този случай не всеки бил заслужен да го получи. Наставникът избирал деликатно своя възпитаник, който не било задоволително да е съобразителен, насочен и ученолюбив. Дарбата трябвало да бъде съчетана с морални качества и добродетели. Ученикът, който заслужавал да получи знанията и имал вероятностите да реализира огромни триумфи, трябвало също да бъде кадърен „ да вижда заболяването “.

За актуалния човек това може да наподобява невероятно и даже мистично. Как е допустимо тялото да се види като през рентген и да се открие източникът на болестта без актуалната инсталация? Източната медицина обаче не е псевдонаука. Всички лекари от античен Китай, като Хуа Туо, Биен Цюе, Ли Шъджън, Цан Гун, са имали това „ рентгеново зрение “. Тази дарба се разкривала единствено на хора с висок морал и добродетели, тъй като в непохватни ръце тя можело да съставлява заплаха.

Ако се върнем към актуалната медицина, там нещата наподобяват елементарни. Но простотата не постоянно значи верен избор. При положително предпочитание постоянно могат да се натрупат умения и опит, само че без избрани качества и морални качества, приложението им няма да има подобен вълшебен резултат, че да избави хората от заболяванията.

В античен Китай лечителите през целия си живот непрестанно усъвършенствали своето майсторство, а това, което получавали от учителя, било единствено началото на Пътя. Най-високото проявяване на мъдрост у лечителя е способността да повлияе на ориста и здравето на своя пациент, коригирайки освен физическите, само че и душевните му неразположения.