Работите вкъщи? А справяте ли се?
За дамите, които всяка заран прекарват скъпи минути за гримиране, обличане, прическа, които търчат по тапи, публичен превоз, подскачащи улични плочки. Които пият кафе на крайник за 2 минути, нямат време за свястна закуска. Делят пространство и хабят нерви по сътрудници, шефове, чистачки и портиери. Та за тези дами, които нямат време за домакинска работа, готвене на обичайно домашно ястие, нормално си мислят, че работата у дома е същинска благословия.
“Но те бъркат! Да работиш у дома може да е един дребен пъкъл и единствено тези, които го вършат, могат да схванат какво имам поради. ”
Сега разяснявам: Да спазваш периоди, да умееш да се съсредоточиш, да разпределяш времето си и да не губиш от общуването очи в очи с сътрудници е единствено една част от картинката. Социалният живот онлайн остава на назад във времето за сметка на виртуалния, което знаем, не всеки път е за положително. Занемаряваме външния си тип - по-малко нови облекла, повече домашни и безформени. По-рядко на коафьор, повече гримове с изминал период на валидност. Не съм забелязала да съм станала по-грижовна стопанка - домът ми да е по-чист и спретнат, да сготвям повече или пък с повече предпочитание, само че пък срещам все по-малко схващане за това, какво е да работиш на цялостен работен ден вкъщи с две растящи момчета и мъж, който всеки ден е по пътищата и който се прибира всеки ден в друг час.
Разбира се, това е при мен, а тези от вас, които също работят вкъщи, може да се справяте надалеч по-добре, бих се радвала на препоръки. Но за тези, които добре ме схващат, предлагам някои мои решения, с помощта на които ситуацията за тези 3 години фрапантно се усъвършенства.
1. Въведете и се стремете към рутина. Усещането, че нямаш началник директно над главата си, че никой не те следи, даже и да имаш крайни периоди и задания, основава чувство за несигурност, разпасаност, както би споделил дядо. Отлагаш, разсейваш се със обществените мрежи, с някакви неща вкъщи - времето лети, а периодите - ето ги, само че ние не сме и крачка по-близо. Затова:
Ставайте едновременно и си определете час за начало на работния ден. Дори и да нямате нещо незабавно, което да ви чака в 8-9 сутринта, започнете с друга задача, с която ще си помогнете.
Преди началото на работния ден помогнете си нещо за у дома - мостра за вечерята, ранно извършване на покупки в магазина, пуснете съдомиялна или една пералня. Но започвайте работа в един и същи час.
Ако вършиме нещо за положителната си форма - не го отлагайте никога. Сутрин е време за плуване, бягане, серия извършения, йога. Не бързайте да се впуснете в работния ден. Изпийте си кафето, почетете нещо прелестно.
Спретнете с комфортни облекла, само че дано са естетични и да носят наслада и самочувствие. Да, през монитора не се вижда, че сте в новите си коралови къси панталони, само че нали вие се виждате, чувствате се съвременни и красиви, носете ги.
Забравете за размъкнатото долнище, несресаната коса и чорапите с дупки на пръстите - приятният външен тип е от почитание към себе си, а не тъй като някой гледа.
2. Наложете си ограничавания през работния ден.
Това значи да регламентирате пред себе си влизането в обществените мрежи, инспекция на мейла, извършване на покупки и разглеждане на промоции и брошури. Всички тези секунди, които крадат от времето ни. Дайте на своите другари, други майки от класа/детската градина/футбола/арт школата, че това, че нямате началник над главата през целия ден, не значи, че сте разполагаем за писане на петиции, предоставяне на хрумвания, разискване на дарове и какво ли не в действителност.
3. Намирайте способи да си почивате през работно време.
Спазвайте почивките си. Особено обедната. Много от нас се изкушават да се хранят над клавиатурата/в работното помещение, над някой чертеж, примерно. Освен, че има риск от пакост, действително вие не си почивате.
Вместо това се хранете обикновено, на маса, с принадлежности. Четете нещо прелестно, гледайте кулинарно предаване, слушайте музика. И да, в този момент е моментът за разглеждане на брошури и промоции.
Или излизайте за обяд в парка, обядвайте с другарка, която работи в офис. Изобщо - не се забивайте през целия ден в работа.
Правете си разходки в стаите, на терасата. Може даже да свършите нещо потребно за вечерята.
Ако усещате, че имате потребност, правете извършения за оживление и разпъване. Дори единствено 5 минути отново е от изгода.
4. Слагайте прецизен край.
Знаем, че тези с специалности с гъвкаво работно време има дни на безучастие, както и такива с истерично бързане, от време на време - през нощта, в почивен ден, по време на почивка. И въпреки всичко, би трябвало да знаем по кое време да сложим край. И да накараме нашите работодатели, клиенти да почитат този край, а не да злоупотребяват с " Айде седни за малко на компа и да го пробваме в алено ", а пък вие гледате обичания си сериал на чаша вино.
5. Нека вашето семейство разбере естеството на работата.
Често съм се сблъсквала с това: " Ама ти по през целия ден си вкъщи и нищо не правиш " (подразбира се - домакинстване). Това, че сте вкъщи, не значи, че не печелите пари, не решавате комплицирани проблеми и няма натоварване. Че телефонът не звъни и че сте напрегнат. Вие работите, а когато работният ден свърши, разликата сред вас и другите е, че на тях им би трябвало време да се приберат, а вие просто ставате от бюрото. И тогава стартирате наедно да си гледате дома, децата, семейството. Тоест вие работите като всички останали и както от тях не се чака да пускат пералня от офиса, по този начин и от вас не трябва да се чака. Ако се случи, има опция - добре пристигнало.
6. Изключвайте се.
Ако работата ви е обвързвана с виртуалното пространство, наложително се изключвайте след работния ден. Винаги съществува заплаха този живот, неговите жители, порядки, код на другарство да надделее над действителния, в действителния живот. Оставете телефоните в другата стая, изключвайте чатове и в случай че има нещо, чуйте се, вижте с хората, вместо да поддържате връзка онлайн.
Изобщо тази работа има доста преимущества, само че и може да се окаже същинска златна клетка. Не се ограничавайте, излизайте, общувайте, ценете времето си и го давайте на околните си хора, на нещата, които си костват за вас. Възползвайте се от този вид работа, не позволявайте да ви побърка.
“Но те бъркат! Да работиш у дома може да е един дребен пъкъл и единствено тези, които го вършат, могат да схванат какво имам поради. ”
Сега разяснявам: Да спазваш периоди, да умееш да се съсредоточиш, да разпределяш времето си и да не губиш от общуването очи в очи с сътрудници е единствено една част от картинката. Социалният живот онлайн остава на назад във времето за сметка на виртуалния, което знаем, не всеки път е за положително. Занемаряваме външния си тип - по-малко нови облекла, повече домашни и безформени. По-рядко на коафьор, повече гримове с изминал период на валидност. Не съм забелязала да съм станала по-грижовна стопанка - домът ми да е по-чист и спретнат, да сготвям повече или пък с повече предпочитание, само че пък срещам все по-малко схващане за това, какво е да работиш на цялостен работен ден вкъщи с две растящи момчета и мъж, който всеки ден е по пътищата и който се прибира всеки ден в друг час.
Разбира се, това е при мен, а тези от вас, които също работят вкъщи, може да се справяте надалеч по-добре, бих се радвала на препоръки. Но за тези, които добре ме схващат, предлагам някои мои решения, с помощта на които ситуацията за тези 3 години фрапантно се усъвършенства.
1. Въведете и се стремете към рутина. Усещането, че нямаш началник директно над главата си, че никой не те следи, даже и да имаш крайни периоди и задания, основава чувство за несигурност, разпасаност, както би споделил дядо. Отлагаш, разсейваш се със обществените мрежи, с някакви неща вкъщи - времето лети, а периодите - ето ги, само че ние не сме и крачка по-близо. Затова:
Ставайте едновременно и си определете час за начало на работния ден. Дори и да нямате нещо незабавно, което да ви чака в 8-9 сутринта, започнете с друга задача, с която ще си помогнете. Преди началото на работния ден помогнете си нещо за у дома - мостра за вечерята, ранно извършване на покупки в магазина, пуснете съдомиялна или една пералня. Но започвайте работа в един и същи час. Ако вършиме нещо за положителната си форма - не го отлагайте никога. Сутрин е време за плуване, бягане, серия извършения, йога. Не бързайте да се впуснете в работния ден. Изпийте си кафето, почетете нещо прелестно. Спретнете с комфортни облекла, само че дано са естетични и да носят наслада и самочувствие. Да, през монитора не се вижда, че сте в новите си коралови къси панталони, само че нали вие се виждате, чувствате се съвременни и красиви, носете ги. Забравете за размъкнатото долнище, несресаната коса и чорапите с дупки на пръстите - приятният външен тип е от почитание към себе си, а не тъй като някой гледа.2. Наложете си ограничавания през работния ден.
Това значи да регламентирате пред себе си влизането в обществените мрежи, инспекция на мейла, извършване на покупки и разглеждане на промоции и брошури. Всички тези секунди, които крадат от времето ни. Дайте на своите другари, други майки от класа/детската градина/футбола/арт школата, че това, че нямате началник над главата през целия ден, не значи, че сте разполагаем за писане на петиции, предоставяне на хрумвания, разискване на дарове и какво ли не в действителност.
3. Намирайте способи да си почивате през работно време.
Спазвайте почивките си. Особено обедната. Много от нас се изкушават да се хранят над клавиатурата/в работното помещение, над някой чертеж, примерно. Освен, че има риск от пакост, действително вие не си почивате. Вместо това се хранете обикновено, на маса, с принадлежности. Четете нещо прелестно, гледайте кулинарно предаване, слушайте музика. И да, в този момент е моментът за разглеждане на брошури и промоции. Или излизайте за обяд в парка, обядвайте с другарка, която работи в офис. Изобщо - не се забивайте през целия ден в работа. Правете си разходки в стаите, на терасата. Може даже да свършите нещо потребно за вечерята. Ако усещате, че имате потребност, правете извършения за оживление и разпъване. Дори единствено 5 минути отново е от изгода.4. Слагайте прецизен край.
Знаем, че тези с специалности с гъвкаво работно време има дни на безучастие, както и такива с истерично бързане, от време на време - през нощта, в почивен ден, по време на почивка. И въпреки всичко, би трябвало да знаем по кое време да сложим край. И да накараме нашите работодатели, клиенти да почитат този край, а не да злоупотребяват с " Айде седни за малко на компа и да го пробваме в алено ", а пък вие гледате обичания си сериал на чаша вино.
5. Нека вашето семейство разбере естеството на работата.
Често съм се сблъсквала с това: " Ама ти по през целия ден си вкъщи и нищо не правиш " (подразбира се - домакинстване). Това, че сте вкъщи, не значи, че не печелите пари, не решавате комплицирани проблеми и няма натоварване. Че телефонът не звъни и че сте напрегнат. Вие работите, а когато работният ден свърши, разликата сред вас и другите е, че на тях им би трябвало време да се приберат, а вие просто ставате от бюрото. И тогава стартирате наедно да си гледате дома, децата, семейството. Тоест вие работите като всички останали и както от тях не се чака да пускат пералня от офиса, по този начин и от вас не трябва да се чака. Ако се случи, има опция - добре пристигнало.
6. Изключвайте се.
Ако работата ви е обвързвана с виртуалното пространство, наложително се изключвайте след работния ден. Винаги съществува заплаха този живот, неговите жители, порядки, код на другарство да надделее над действителния, в действителния живот. Оставете телефоните в другата стая, изключвайте чатове и в случай че има нещо, чуйте се, вижте с хората, вместо да поддържате връзка онлайн.
Изобщо тази работа има доста преимущества, само че и може да се окаже същинска златна клетка. Не се ограничавайте, излизайте, общувайте, ценете времето си и го давайте на околните си хора, на нещата, които си костват за вас. Възползвайте се от този вид работа, не позволявайте да ви побърка.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ