Специалисти начертаха стъпки за изваждането на трансплантациите от застой
За изваждането на трансплантационната активност у нас от застоя и дъното на европейските ранглисти е належащо страната да даде стабилен тил на тази активност и да се обезпечат съответно финансиране, да има задоволително на брой и готови медицински фрагменти и да се усъвършенства координацията сред лечебните заведения. Това разясниха експерти по време на кръгла маса в Народното събрание по тематиката с трансплантациите. В момента у нас има малцина донорски обстановки и надлежно малко трансплантации, като съществена причина е в това, че доста малко лечебни заведения подават донори.
Над 1000 души чакат за трансплантация на орган у нас, а броят на трансплантациите в последните години е алегоричен. Причините за това са сложни: липса на финансови тласъци, условия, съгласуваност, само че и липса на нужната подготовка на медицинските фрагменти. Според експерти финансирането е подценено освен за дейностите, директно свързани с поддържането на донора и самата трансплантация, само че и във връзка с посттрансплантационното наблюдаване, което също е скъпо, а е основно за здравето на трансплантирания.
Зам-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев заяви, че за последната половин година главният център, който подава донори е този във Велико Търново, което затвърждава наклонността и от предишни години. Парадоксално столичните лечебни заведения, които са с едни от най-големите и натоварени реанимации въобще не подават донори в мозъчна гибел. Според доктор Сибила Маринова , шеф на отделението по реанимация в регионалната болница във Велико Търново и координатор по донорството, големият проблем на трансплантационната активност у нас е, че " огромна част от българските лекари не знаят какво е мозъчна гибел ". По думите ѝ оттова идва пролемът с неналичието на идентификация на донори. Тя добави, че 10% от гибелта в интензивните отделени е мозъчна гибел и попита къде са всички тези пациенти-потенциални донори. Според нея е належащо образование на медицинските фрагменти, само че освен на координационните и трансплатационни екипи, а и на всички места в лечебните заведения.
Зам.-председателят на здравната комисия в Народно събрание и водещ на полемиката проф. Георги Михайлов от Българска социалистическа партия разяснява, че исторически органните трансплантации навлизат у нас относително по-късно по отношение на други европейски страни: " България мъчно влиза в трансплантационната орбита и още по-трудно напредва в нея ". И сега нито броят на трансплантациите, нито успеваемостта им могат да се съпоставят с тези в сходни страни като Австрия, Словения, Унгария, Хърватия, уточни Михайлов.
Д-р Мила Байчева , детски гастроентеролог от болничното заведение по детски заболявания " Проф. Иван Митев ", сложи тревожния проблем, че от 1 година детски чернодробни трансплантации в болница " Лозенец " у нас не се правят . Тя попита ще има ли детска трансплантационна стратегия в България и в случай че не къде ще бъдат трансплантирани нуждаещите се български деца. Тя уточни, че в този момент НЗОК заплаща за трансплантации в чужбина, когато не могат да се създадат у нас, само че не оказва помощ организационно за реализирането им, а децата би трябвало да имат трасиран път.
Д-р Боряна Аврамова , експерт по детска клинична хематология, сложи различен наболял проблем: неналичието на трансплантационни сестри. Тя уточни, че в никакъв случай няма да имаме сестри в трансплантационните отделения, в случай че не са добре платени. По думите ѝ дефицитът на сестрински фрагменти е една от аргументите да не се вършат трансплантации .
Водещият експерт по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия проф. Никола Владов разяснява, че страната би трябвало да застане със сериозен тил зад трансплантациите у нас. Той съобщи, че би трябвало да се направи ресертифициране на центровете, които правят трансплантации, както и да се създаде нов медицински стандарт за трансплантациите, който вкарва критерии за брой интервенции и да прави оценка качеството на осъществените трансплантации.
Специалисти от Румъния и Турция също показаха своя опит и дадоха рекомендации за възстановяване на трансплантационната активност у нас.
Д-р Иринел Попеску от Румъния посочи значимостта на районното съдействие сред страните. Проф. доктор Мутлу Арат от Турция сподели, че с цел да се реализира триумф преди всичко са нужни финанси, само че също по този начин инфраструктура, съгласуваност, стратегическо обмисляне, указател на данните, както и система за надзор на качеството .
Здравните управляващи в лицето на зам.-министър Грибнев и ръководителят на парламентарната здравна комисия доктор Антон Тонев поеха ангажимент да стартират промени на база постъпилите оферти: както в медицинския стандарт, по този начин и във връзка с финансирането.
Над 1000 души чакат за трансплантация на орган у нас, а броят на трансплантациите в последните години е алегоричен. Причините за това са сложни: липса на финансови тласъци, условия, съгласуваност, само че и липса на нужната подготовка на медицинските фрагменти. Според експерти финансирането е подценено освен за дейностите, директно свързани с поддържането на донора и самата трансплантация, само че и във връзка с посттрансплантационното наблюдаване, което също е скъпо, а е основно за здравето на трансплантирания.
Зам-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев заяви, че за последната половин година главният център, който подава донори е този във Велико Търново, което затвърждава наклонността и от предишни години. Парадоксално столичните лечебни заведения, които са с едни от най-големите и натоварени реанимации въобще не подават донори в мозъчна гибел. Според доктор Сибила Маринова , шеф на отделението по реанимация в регионалната болница във Велико Търново и координатор по донорството, големият проблем на трансплантационната активност у нас е, че " огромна част от българските лекари не знаят какво е мозъчна гибел ". По думите ѝ оттова идва пролемът с неналичието на идентификация на донори. Тя добави, че 10% от гибелта в интензивните отделени е мозъчна гибел и попита къде са всички тези пациенти-потенциални донори. Според нея е належащо образование на медицинските фрагменти, само че освен на координационните и трансплатационни екипи, а и на всички места в лечебните заведения.
Зам.-председателят на здравната комисия в Народно събрание и водещ на полемиката проф. Георги Михайлов от Българска социалистическа партия разяснява, че исторически органните трансплантации навлизат у нас относително по-късно по отношение на други европейски страни: " България мъчно влиза в трансплантационната орбита и още по-трудно напредва в нея ". И сега нито броят на трансплантациите, нито успеваемостта им могат да се съпоставят с тези в сходни страни като Австрия, Словения, Унгария, Хърватия, уточни Михайлов.
Д-р Мила Байчева , детски гастроентеролог от болничното заведение по детски заболявания " Проф. Иван Митев ", сложи тревожния проблем, че от 1 година детски чернодробни трансплантации в болница " Лозенец " у нас не се правят . Тя попита ще има ли детска трансплантационна стратегия в България и в случай че не къде ще бъдат трансплантирани нуждаещите се български деца. Тя уточни, че в този момент НЗОК заплаща за трансплантации в чужбина, когато не могат да се създадат у нас, само че не оказва помощ организационно за реализирането им, а децата би трябвало да имат трасиран път.
Д-р Боряна Аврамова , експерт по детска клинична хематология, сложи различен наболял проблем: неналичието на трансплантационни сестри. Тя уточни, че в никакъв случай няма да имаме сестри в трансплантационните отделения, в случай че не са добре платени. По думите ѝ дефицитът на сестрински фрагменти е една от аргументите да не се вършат трансплантации .
Водещият експерт по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия проф. Никола Владов разяснява, че страната би трябвало да застане със сериозен тил зад трансплантациите у нас. Той съобщи, че би трябвало да се направи ресертифициране на центровете, които правят трансплантации, както и да се създаде нов медицински стандарт за трансплантациите, който вкарва критерии за брой интервенции и да прави оценка качеството на осъществените трансплантации.
Специалисти от Румъния и Турция също показаха своя опит и дадоха рекомендации за възстановяване на трансплантационната активност у нас.
Д-р Иринел Попеску от Румъния посочи значимостта на районното съдействие сред страните. Проф. доктор Мутлу Арат от Турция сподели, че с цел да се реализира триумф преди всичко са нужни финанси, само че също по този начин инфраструктура, съгласуваност, стратегическо обмисляне, указател на данните, както и система за надзор на качеството .
Здравните управляващи в лицето на зам.-министър Грибнев и ръководителят на парламентарната здравна комисия доктор Антон Тонев поеха ангажимент да стартират промени на база постъпилите оферти: както в медицинския стандарт, по този начин и във връзка с финансирането.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ