Оцелелите от Холокоста са многократно по-застрашени от рак, установи израелско проучване
За изтерзаните хора в нацистките концентрационни лагери тъгите напълно не са свършили дружно с войната. Проучване на Университета в Тел Авив демонстрира, че оживелите са неколкократно по-застрашени от онкологични болести от хората, които не са претърпели този смут, даже и да са претърпели войната. Мнозина от тях в следствие са се разболели и са водили още една сериозна борба в живота си. Най-вероятното пояснение е стресът и може би дългият интервал на недохранване и безчовечен условия на живот в лагрите, написа " Дейли мейл ".
Учените от израелския университет следили в продължение на повече от 40 години здравословното положение на над 152 хиляди оживели от Холокоста и войната. Една част от тях са се избавили от лагерите в Европа и Северна Африка, а останалите в никакъв случай не са били под непосредствено нацистко ръководство или окупация, само че и при двете групи има дълготрайни физически и душевен провали, обобщават от университет в Тел Авив. Ориентир за откривателите за разделение на двете групи в разбора било дали им се е полагала отплата според от това дали са били пандизчии, или не.
Сравнението посочило, че и при двете групи рисковете от болести са доста по-високи от междинните за останалите хора, обаче отчетливо здравословните проблеми са най-сериозни при тези, които са прекарали време в лагерита на гибелта.
Около 22% от избавилите се от лагерите в следствие се разболели от разнообразни необятно публикувани типове рак, най-много на хранопровода, на белите дробове, на бъбреците или на кръвта. Това е неколкократно повече от междинната стойност за света, където раково болните като цяло са по-малко от 1%. От съвременниците им, които също са претърпели войната, само че без директен контакт с нацистите, са се разболели 16%.
Рискът за пораждане на рак на дебелото черво при жертвите на Холокоста е с 12% по-висок, а от злокачествени формирания на белите дробове - с цели 37% повече в сравнение с при другите хора, акцентират учените. Дори за родените по време на нацистката окупация в окупираните страни, рискът от пораждане на какъвто и да е тип рак е с 8% по-голям, в сравнение с е в останалия свят.
Тенденцията не е годна само за гинекологичните ракови болести и рака на гърдата, за които не се регистрира нараснал риск при дамите в нито една от групите.
Заключението на учените от систематизираните резултати е, че в концентрационните лагери защитните механизми на организма на хората дълготрайно са изгубили функционалностите си. В Университета на Тел Авив са уверени, че стресът е изиграл най-голяма роля за това и в действителност доста по-голяма в сравнение с недохранването, инфекциите и нехигиеничните условия в лагерите на гибелта.
Учените от израелския университет следили в продължение на повече от 40 години здравословното положение на над 152 хиляди оживели от Холокоста и войната. Една част от тях са се избавили от лагерите в Европа и Северна Африка, а останалите в никакъв случай не са били под непосредствено нацистко ръководство или окупация, само че и при двете групи има дълготрайни физически и душевен провали, обобщават от университет в Тел Авив. Ориентир за откривателите за разделение на двете групи в разбора било дали им се е полагала отплата според от това дали са били пандизчии, или не.
Сравнението посочило, че и при двете групи рисковете от болести са доста по-високи от междинните за останалите хора, обаче отчетливо здравословните проблеми са най-сериозни при тези, които са прекарали време в лагерита на гибелта.
Около 22% от избавилите се от лагерите в следствие се разболели от разнообразни необятно публикувани типове рак, най-много на хранопровода, на белите дробове, на бъбреците или на кръвта. Това е неколкократно повече от междинната стойност за света, където раково болните като цяло са по-малко от 1%. От съвременниците им, които също са претърпели войната, само че без директен контакт с нацистите, са се разболели 16%.
Рискът за пораждане на рак на дебелото черво при жертвите на Холокоста е с 12% по-висок, а от злокачествени формирания на белите дробове - с цели 37% повече в сравнение с при другите хора, акцентират учените. Дори за родените по време на нацистката окупация в окупираните страни, рискът от пораждане на какъвто и да е тип рак е с 8% по-голям, в сравнение с е в останалия свят.
Тенденцията не е годна само за гинекологичните ракови болести и рака на гърдата, за които не се регистрира нараснал риск при дамите в нито една от групите.
Заключението на учените от систематизираните резултати е, че в концентрационните лагери защитните механизми на организма на хората дълготрайно са изгубили функционалностите си. В Университета на Тел Авив са уверени, че стресът е изиграл най-голяма роля за това и в действителност доста по-голяма в сравнение с недохранването, инфекциите и нехигиеничните условия в лагерите на гибелта.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ