Ново проучване поставя под въпрос ролята на хормона на любовта
За проучването учените са употребявали прерийни полевки, при които рецепторите за хормона окситоцин са потиснати
Окситоцинът постоянно е именуван " хормон на любовта ", защото се счита, че е от значително значение за държанието на двойката и грижата към потомството, само че ново изследване слага неговата роля под въпрос, съобщи Агенция Франс Прес, представена от Българска телеграфна агенция.
В проучването на учени от Съединени американски щати вземат участие гризачи от типа прерийни полевки.
Експертите откриват, че даже и когато рецепторите за хормона са потиснати, тези дребни животни съумяват да открият мощна връзка между тях, а майката може да зачене и да се грижи за потомството.
Прерийните полевки са едни от дребното бозайници, които цялостен живот имат един сътрудник и това ги прави съвършен обект за изследвания по тематиката.
Предишни проучвания откриха, че когато учените употребяват медикаменти за блокиране на окситоцина при възрастните прерийни полевки, те остават самотни, а женските не могат да създават мляко за дребните си.
Психиатърът Девананд Маноли и невробиологът Нирао Шах създават способ за редактиране на гени, с цел да отстранен окситоциновите рецептори. Оказва се, че и без тях гризачите не изпитват усложнения да се чифтосват с други представители на типа, а женските нямат проблем да се грижат за дребните си.
Този резултат дава съображение да се допуска, че окситоцинът не е главен, а още по-малко единствен мотор на връзката сред двойките и на майчинската грижа.
" Генетиката демонстрира, че не съществува " единствена точка на изкривяване " за държание, което е толкоз значимо за оцеляването на типовете ", споделя пред Агенция Франс Прес Девананд Маноли, доцент в Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Проучването, оповестено в научното издание " Ниурон ", обаче демонстрира, че лишаването на колегата от рецептора за окситоцин въпреки всичко не е без последици. Мъжки полевки с генетична трансформация, чифтосани с елементарни женски, не демонстрират предстоящата експанзия при конфликт с съперници от типа.
Женските, чийто гени са редактирани, са в положение да се възпроизвеждат и да се грижат за потомството, само че някои имат по-малко на брой бебета и по-нисък късмет за оцеляване по отношение на тези, при които учените не са се намесили. Малките полевки на модифицирани майки са с по-малко тегло.
В опита вземат участие единствено двойки, при които единият гризач е генетично модифициран, а другият е от така наречен " див вид ", споделят откривателите. Според тях при двойки, състоящи се единствено от екземпляри с редактирани гени, резултатите могат да бъдат разнообразни.
Окситоцинът постоянно е именуван " хормон на любовта ", защото се счита, че е от значително значение за държанието на двойката и грижата към потомството, само че ново изследване слага неговата роля под въпрос, съобщи Агенция Франс Прес, представена от Българска телеграфна агенция.
В проучването на учени от Съединени американски щати вземат участие гризачи от типа прерийни полевки.
Експертите откриват, че даже и когато рецепторите за хормона са потиснати, тези дребни животни съумяват да открият мощна връзка между тях, а майката може да зачене и да се грижи за потомството.
Прерийните полевки са едни от дребното бозайници, които цялостен живот имат един сътрудник и това ги прави съвършен обект за изследвания по тематиката.
Предишни проучвания откриха, че когато учените употребяват медикаменти за блокиране на окситоцина при възрастните прерийни полевки, те остават самотни, а женските не могат да създават мляко за дребните си.
Психиатърът Девананд Маноли и невробиологът Нирао Шах създават способ за редактиране на гени, с цел да отстранен окситоциновите рецептори. Оказва се, че и без тях гризачите не изпитват усложнения да се чифтосват с други представители на типа, а женските нямат проблем да се грижат за дребните си.
Този резултат дава съображение да се допуска, че окситоцинът не е главен, а още по-малко единствен мотор на връзката сред двойките и на майчинската грижа.
" Генетиката демонстрира, че не съществува " единствена точка на изкривяване " за държание, което е толкоз значимо за оцеляването на типовете ", споделя пред Агенция Франс Прес Девананд Маноли, доцент в Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Проучването, оповестено в научното издание " Ниурон ", обаче демонстрира, че лишаването на колегата от рецептора за окситоцин въпреки всичко не е без последици. Мъжки полевки с генетична трансформация, чифтосани с елементарни женски, не демонстрират предстоящата експанзия при конфликт с съперници от типа.
Женските, чийто гени са редактирани, са в положение да се възпроизвеждат и да се грижат за потомството, само че някои имат по-малко на брой бебета и по-нисък късмет за оцеляване по отношение на тези, при които учените не са се намесили. Малките полевки на модифицирани майки са с по-малко тегло.
В опита вземат участие единствено двойки, при които единият гризач е генетично модифициран, а другият е от така наречен " див вид ", споделят откривателите. Според тях при двойки, състоящи се единствено от екземпляри с редактирани гени, резултатите могат да бъдат разнообразни.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ