Пловдив си няма Мая Манолова, но балотажът не е мираж за БСП
За изборите в Пловдив идващия месец има две сигурни неща - градът ще има нов кмет, а ГЕРБ ще е първа политическа мощ с най-вече места в Общинския съвет.
По главния въпрос - кой ще е новият градоначалник, вероятните отговори също не са доста. Ако някой претендент отвън ГЕРБ в действителност има съществени планове в тази посока, би трябвало да осъществя първата стратегическа цел - да стигне до балотажа. Не е нужна социология, с цел да сме сигурни, че претендентът на ГЕРБ Здравко Димитров има резервация за втория тур. Интригата е кой ще се изправи против него на балотажа и по какъв начин главните кандидати ще са изиграли картите си на първия.
Актуалните изследвания и резултатите от предходни избори демонстрират, че капацитет да доближат до втория тур в Пловдив имат само обичайно мощните мажоритарни претенденти Славчо Атанасов и Дани Каназирева и индивидът на Българска социалистическа партия. Как ще се развие борбата посред им на първия тур, зависи от доста и разнообразни фактори, част от които са свързани и със столичните централи на парламентарно показаните партии.
Загадката вляво
Столетницата в Пловдив е най-голямата мистерия. На национални или европейски избори социалистите под тепетата са твърдо втора политическа мощ, като нормално имат съвсем двойно по-висок резултат от третите в класирането. От 2003 година насам обаче, когато Захари Георгиев бе напълно покрай Иван Чомаков на балотажа, те не могат да осъществят капацитета си под тепетата. Червените в последно време отпадат рано в борбата за кмет на Пловдив, като през 2015 година се сринаха до петото място на първия тур с едвам 8640 гласа.
На парламентарния избор през 2017-а обаче Българска социалистическа партия изкара внушителните 40 000 гласа. Дори при ниската интензивност на изборите за Европейски парламент подминаха 20 000. И в двата случая това означаваше близо 26% електорална поддръжка. Въпросът при алените е дали ще съумеят да активизират партийния избор и какво ще завоюват в периферията. Ако това се случи, Българска социалистическа партия ще сложи извънредно висок предел за балотажа, който в последните години е прекосявал само Славчо Атанасов.
Именно той обаче е най-застрашеният от мощна Българска социалистическа партия в Пловдив. Отдавна е известно, че
доста последователите на столетницата припознават Атанасов като „ собствен човек “.
Това чувство, внушавано от самия Атанасов със самоопределянето му като „ най-социалния кмет на Пловдив “, в последно време е разколебано по две аргументи. Първо, обвързвайки се с Валери Симеонов и НФСБ, Славчо нагази в най-дълбоките води на дясното. Второ - с кандидатурата на Николай Радев пловдивските социалисти като че ли късат пъпната шнур на партията с едрия бизнес. Радев е човек от учителското съсловие, известен в просветителната колегия. От всички претенденти стои най-близо до голямата маса „ работническа класа “ в индустриалния Пловдив. Той има и максимален капацитет да заеме най-вече от периферията в обичайното опълчване ляво-дясно, колкото и то да е девалвирало в последно време. Защото в лявото е самичък, до момента в който предлагането от другата страна е прекомерно огромно. Да, Пловдив си няма Мая Манолова, само че балотажът не е мираж за Българска социалистическа партия. Което обаче не значи, че Пловдив е подготвен да си избере социалист за кмет.
По главния въпрос - кой ще е новият градоначалник, вероятните отговори също не са доста. Ако някой претендент отвън ГЕРБ в действителност има съществени планове в тази посока, би трябвало да осъществя първата стратегическа цел - да стигне до балотажа. Не е нужна социология, с цел да сме сигурни, че претендентът на ГЕРБ Здравко Димитров има резервация за втория тур. Интригата е кой ще се изправи против него на балотажа и по какъв начин главните кандидати ще са изиграли картите си на първия.
Актуалните изследвания и резултатите от предходни избори демонстрират, че капацитет да доближат до втория тур в Пловдив имат само обичайно мощните мажоритарни претенденти Славчо Атанасов и Дани Каназирева и индивидът на Българска социалистическа партия. Как ще се развие борбата посред им на първия тур, зависи от доста и разнообразни фактори, част от които са свързани и със столичните централи на парламентарно показаните партии.
Загадката вляво
Столетницата в Пловдив е най-голямата мистерия. На национални или европейски избори социалистите под тепетата са твърдо втора политическа мощ, като нормално имат съвсем двойно по-висок резултат от третите в класирането. От 2003 година насам обаче, когато Захари Георгиев бе напълно покрай Иван Чомаков на балотажа, те не могат да осъществят капацитета си под тепетата. Червените в последно време отпадат рано в борбата за кмет на Пловдив, като през 2015 година се сринаха до петото място на първия тур с едвам 8640 гласа.
На парламентарния избор през 2017-а обаче Българска социалистическа партия изкара внушителните 40 000 гласа. Дори при ниската интензивност на изборите за Европейски парламент подминаха 20 000. И в двата случая това означаваше близо 26% електорална поддръжка. Въпросът при алените е дали ще съумеят да активизират партийния избор и какво ще завоюват в периферията. Ако това се случи, Българска социалистическа партия ще сложи извънредно висок предел за балотажа, който в последните години е прекосявал само Славчо Атанасов.
Именно той обаче е най-застрашеният от мощна Българска социалистическа партия в Пловдив. Отдавна е известно, че
доста последователите на столетницата припознават Атанасов като „ собствен човек “.
Това чувство, внушавано от самия Атанасов със самоопределянето му като „ най-социалния кмет на Пловдив “, в последно време е разколебано по две аргументи. Първо, обвързвайки се с Валери Симеонов и НФСБ, Славчо нагази в най-дълбоките води на дясното. Второ - с кандидатурата на Николай Радев пловдивските социалисти като че ли късат пъпната шнур на партията с едрия бизнес. Радев е човек от учителското съсловие, известен в просветителната колегия. От всички претенденти стои най-близо до голямата маса „ работническа класа “ в индустриалния Пловдив. Той има и максимален капацитет да заеме най-вече от периферията в обичайното опълчване ляво-дясно, колкото и то да е девалвирало в последно време. Защото в лявото е самичък, до момента в който предлагането от другата страна е прекомерно огромно. Да, Пловдив си няма Мая Манолова, само че балотажът не е мираж за Българска социалистическа партия. Което обаче не значи, че Пловдив е подготвен да си избере социалист за кмет.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ