За историята на класовата борба и двубоя между едрия капитал

...
За историята на класовата борба и двубоя между едрия капитал
Коментари Харесай

Сърцето на човека е нещо удивително, особено ако човекът носи сърцето в кесията си | Карл Маркс

За историята на класовата битка и дуела сред едрия капитал и пролетариата, за недъзите на икономическата система и несправедливостта на битието, за разминаването сред идеологии и действителности. Бедните все по-бедни, богатите – все по-богати. Карл Маркс не е ясновидец, само че доста от неговите трудове по гореспоменатите тематики (създадени в средата на 19 век) се сбъдват пред очите ни. Философ, социолог, политически публицист, идеолог, най-видния критик на капитализма, основател на научния социализъм.
Спорен, изучаван, подложен на критика, зле интерпретиран, само че не и пропуснат. Ние няма да се трансформираме в съдници или бранители на Маркс, а даваме думата на мислителя и индивида написал „ Нищетата на философията " и „ Капиталът ".

Ще посрещна с наслада всяка преценка на научната рецензия. Колкото се отнася до предразсъдъците на така нареченото публично мнение, на което аз в никакъв случай не съм правил отстъпки – за мен както постоянно важи девизът на великия флорентинец Данте - Segui il tuo corso, e lascia dir legenti! - Върви по своя път и остави хората да приказват.

Когато земята била сътворена, на нейния създател не му останало нищо друго, с изключение на да бяга на небето.

Лесно е да бъдеш светец, когато не искаш да бъдеш хуманен.

Във финансовите каузи сърцето мълчи.

Няма нищо по-лесно от това да бъдеш мечтател за сметка на другите хора. На преситения му е елементарно да се смее над материализма на гладните, които желаят най-обикновен самун вместо възвишени хрумвания.

Обществото не се основава на закона. Това е фикция на юристите. Напротив, законът би трябвало да се основава на обществото.

Тълпата - и знатната, и простата, съди по външността, по лицевата страна, по непосредствения триумф.

Няма права без отговорности и няма отговорности без права.

Насилието е като акушерка за всяко остаряло общество, когато е бременно с ново.

В суетата на този свят дружбата е единственото, което има значимо значение за персоналния живот.

Няма нищо по-ужасно и по-унизително от това да бъдеш плебей на тога.

Всеки, който е най-малко малко осведомен с историята, знае, че великите публични преврати са невъзможни без женски фермент. Общественият напредък може да бъде доста тъкмо измерен по публичното състояние на прелестния пол.

Най-важната независимост на печата е в това да не бъде поминък.

Най-абстрактната и затова най-древна форма на обич е себелюбието, любовта към своето персонално съществуване.

Прекалената съвестност е най-комичната, а прекомерната невзискателност – най-горчивата подигравка.

Кучето познава в лицето на господаря си своя господ, въпреки че този стопанин може да бъде максимален непрокопсаник.

Не можеш да избегнеш ориста си – с други думи, не можеш да избегнеш неизбежните последствия от личните си дейности.

Който се бори за едно дело, не може да не си завоюва врагове.

В буржоазното общество капиталът е самостоятелен и персонален, до момента в който трудовият субект е подвластен и неопределен.

Тежката болест не може да се излекува с розово масло.

В науката няма царски път и изгледи да доближат светлите й върхове имат единствено тези, които не се плашат от умората при изкачването на стръмните й пътеки.

Няма нищо по-страшно от това, да си заставен всеки ден, от заран до вечер, да правиш нещо, което ти е обратно.

Докато потребностите на индивида не са задоволени, той се намира в положение на неодобрение от своите потребности, а значи и от самия себе си.

Достойнство може да придаде тази специалност, в която ние не се явяваме рабски оръдия, а независимо творим в своята сфера

Всяка спестовност се свежда в последна сметка до спестовност на време.

Когато самите кормчии бързат към избавителната лодка, пасажерите с цялостно съображение могат да считат кораба за изгубен.

Народ, който е поробил различен народ, кове личните си вериги.

Човечеството се прости със своето минало, смеейки се.

Човекът по своята природа е животно, и в случай че не е политическо, както е мислил Аристотел, то във всеки случай е публично.

Снимка ~ commons.wikimedia.org

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР