За хората, които имат вила, къща или сграда, граничеща с

Какво е задължително за знаеш за белките?

За хората, които имат вила, къща или постройка, граничеща с гората или планината, и отглеждат кокошки в стопанските си постройки, е добре позната срещата с едни умни, пъргави и съобразителни хищници. Става въпрос за белките. Нанесе ли се подобен див звяр в дома, той би трябвало да се в профил незабавно, тъй като с времето ще става все по-трудно.

Всички птици в дома ще бъдат изядени, както и яйцата. Набезите на този див звяр не престават до последното изядено яйце и последната останала жива птица. А след това неканеният гостенин ще избяга. Затова битката с белката е значим миг за хората, отглеждащи пернати в дворовете си.

За задачата е значимо да се разпознава хищникът, тъй като белката не е единствен злотворен нахалник за хората, отглеждащи пилета. Такива са също невестулката, порът, златката, все дребни, само че пъргави хищници от семейство Порови.

На осанка те си наподобяват, нравът им също е подобен, и е значимо да се познават добре и разграничават, тъй като разликите в биологията и навиците им могат да оказват помощ в битката с някой от тези вредители. Затова е нужно да се познава най-едрият от тези хищници - белката.

Характеристика на белките

Макар че е най-едрата измежду сходните представители на фамилията на Поровите, белката се дефинира като малък див звяр. Латинското название на дребния пакостник е Martes foina. Принадлежи на огромното семейство на Поровите, водещи разнообразно битие. В другите краища на страната ни я назовават също Кокарджа, Конада или Самсар.

Животинчето е много сходно с различен представител на поровите, именуван златка, само че е по-едро от нея. Белката е дълга до 55 сантиметра, най-дребничките екземпляри са с 15 сантиметра по-къси. Опашката на хищника с остри зъби е цели 30 сантиметра. Теглото на белката е малко, единствено 2-3 кг. Това я прави пъргава и бърза.

Тялото на белката е издължено и тясно, по тази причина то се промъква елементарно през всевъзможни тесни дупки и пространства. Краката спрямо тялото могат да бъдат избрани като къси. В подмяна на това е отличен спринтьор на къси разстояния

На гърлото си белката има раздвоено бяло леке, което стига чак до лапите. Носът на животинчето е светлокафяв на цвят, а очите са тъмни, съвсем черни. Има дребни и заоблени уши и дребни, само че извънредно остри зъби с мощна челюст.

Тялото на зверчето е покрито с гъста и пухкава четина, сивокафеникава на цвят. Горният пласт е корав, само че под него има мек подкосъм, който е и по-светъл, сивожълтеникав. Върху стъпалата белката няма четина и това я отличава от златката, с която другояче доста си наподобяват външно.

Разпространение на белките

Ареалът на това животно е много необятен, като най-вече избира европейския континент. Може обаче да се срещне белка и в Азия. Животинчето намира своето място и в различен континент от северното полукълбо - Северна Америка. На американска земя е импортирана като източник на скъпи кожи.

В естествени условия белката обича да се заселва на скалисти места, покрай едри камъни, които служат за положително прикритие. Интересен факт е, че може да бъде видяна даже до 4 хиляди метра височина.

Това животинче не се бои от хората, прекомерно любопитно е и може да откри място за себе си даже в някой самостоятелен парк или градина, до момента в който си търси храна.

Начин на живот на белката

Белката е забавно животно. Тя постоянно си прави жилище наоколо до хората. Нанася се на тавана на къщата или в някоя колиба на двора. Какво друго би трябвало да знаем за метода на живот на белката? Ако е в гората, леговището на животинчето може да бъде намерено в хралупата на някое дърво, тъй като белката се катери доста изкусно.

Независимо къде ще избере да живее белката, в никакъв случай не лишава непознато жилище, нито употребява изоставено от друго животно.

Тъй като е нощен див звяр, белката спи денем в жилището си или се крие някъде, където си е устроила комфортно място, постилайки го с косми, мъхове или мека перушина.

Нощем хищникът излиза на лов. Жертвите биват нападани на светлината на месеца, само че през лятото, още по здрач белката може да бъде забелязана по какъв начин тихо се стрелка, дебнейки жертвите си.

Зверчето е самотно живеещо, с изключение на в моментите на чифтосване. Това се дължи на обстоятелството, че става въпрос за териториален див звяр, който охранява и маркира своята територия, разпростряла се до 210 хектара. Белката всеки ден обикаля границите на владението си и ги маркира, с цел да очертае до каква степен е разрешено да стигне нахалник. Белката не се доверява на личния си тип и заобикаля себеподобните си.

Хранене на белките

Белката не е придирчива с храната и може да задоволи глада си даже с мърша или боклуци, само че въпреки всичко избира прясното месо. Това животно е ловджия и в лова му влизат както гризачите от рода на мишките или даже прилепите, по този начин и новородени зайчета, жабите, червеите, насекомите, дори ларвите.

Малко чудноват е фактът, че белката яде пресни горски плодове през лятото, само че въпреки всичко избира да се промъкне покрай хората и да атакува всичко пернато. Като се стартира от врабчетата, кокошките и пилетата, пуйките, гълъбите, домашните зайци и пресните яйца. Те спадат към нормалната храна на белката.

Размножаване при белките

Размножителният интервал при белките е през лятото - юли и август. За правото на чифтосване мъжките водят борби между тях. Битките за размножаване при белките са съществени и нанасят освен контузии, могат да завършат и съдбовно.

След чифтосване женската резервира семенната течност на мъжкия в тялото си. Затова дребните се раждат идната пролет. Самата бременност обаче е единствено месец.

Този избор на време е добър метод да се обезпечи по-добра опция за поява на поколението, което ще му даде опция за оцеляване. Женската белка ражда най-вече четири дребни, които са изцяло безпомощни, тъй като се появяват голи и слепи. След месец те проглеждат, а след два месеца дребните белки се хранят към този момент сами. Преди това майката ги кърми.

Борбата с белките

На всеки собственик на птичарник е известно, че белката е изключително свирепо зверче. Тя убива освен тези пилета, с които ще се нахрани, само че и всички, които успее да доближи. Тъй като изяждат и яйцата от гнездата на домашните птици или изпочупват тези, които не съумеят да изядат, те са изключително противен пакостник.

Тъй като не са предпазени от закона заради огромното си количество, за разлика от златките, те са позволени за отстрел, а битката с белките стопаните на пилета водят посредством клопки или благодарение на компании за битка с вредителите.

Първите признаци, че белка се е нанесла в къщата, е трополенето по тавана и керемидите на покрива. Зверчето би трябвало да се разпознава и да се подхващат незабавни дейности при съществуване на домашни птици, тъй като белката е в положение да унищожи всички пилета единствено за една нощ.

Като начало, би трябвало да се закрият всички дупки към птичарника, тъй като белката е в положение да мине през всяка дупчица освен на постройката, само че и от малките врати или покрива, тъй като е отличен катерач. А по-късно би трябвало с примамки и клопки да се обезвреди или да се повикат експерти, които да се оправят с казуса.