КНСБ алармира: Задава се проблем с минималната пенсия
За огромен проблем с минималната пенсия сигнализираха синдикатите.
Има риск за нарастването на минималната пенсия от 1 юли
Необходимо е Народното събрание да гласоподава удължение на удължителния бюджет, тъй като в настоящия в този момент закон за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година нарастването на пенсиите не е включено, съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров, представен от „ Труд news “.
В настоящия сега удължителен бюджет е записано, че до приемане на постоянен бюджет за държавното публично обезпечаване за 2026 година приходите се събират и разноските се правят според настоящите към 31 декември 2025 година размери и механизми, свързани с осигурителните вноски и пенсиите
Това значи, че минималният размер на пенсията за стаж и възраст ще остане в настоящия размер от 322,37 евро (630,50 лева.) до гласоподаване на друга минимална пенсия от Народното събрание. Но не е добре да бъде чакано след идните избори да бъдат формирани държавно управление и парламент, който да одобри бюджет за 2026 година, тъй като няма гаранции, че това ще стане до края на юни.
„ С настоящия сега удължителен бюджет държавното управление може да поема държавен дълг единствено за рефинансиране на падежиращ остарял дълг “, изясни Пламен Димитров.
Според Кодекса за обществено обезпечаване (КСО) годишно от 1 юли пенсиите, отпуснати до 31 декември на миналата година, се осъвременяват с решение на Надзорния съвет на Националния застрахователен институт с %, еднакъв на сбора от 50% от повишаването на осигурителния приход и 50% от инфлацията за миналата година. Това значи, че пенсиите би трябвало да бъдат увеличени от 1 юли и без особено решение на Народното събрание.
Оттук идва и казусът с минималната пенсия
В КСО е записано, че минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст се дефинира със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване.
В плана на бюджет за 2026 година, който не беше признат, беше планувано минималната пенсия за стаж и възраст да стане 346,87 евро от 1 юли.
Но в плана на бюджет за 2026 година е включено поемането и на задължения за капиталови планове, което сега не може да стане. Тези планове може да бъдат осъществени с приемането на удължение на удължителния бюджет, с което взимането на заемите да бъде утвърдено от Народното събрание.
„ Например, за основаване на смесено сдружение сред ВМЗ-Сопот и немския оръжеен колос “Райнметал ” беше планувано взимането на целеви заем в размер сред 600 млн. и 700 млн. евро за нарастване на капитала на ВМЗ-Сопот “, изясни Пламен Димитров.
Беше планувано взимането и на целеви заем в размер 130 млн. евро за Български енергиен холдинг (БЕХ), който да рефинансира провиснал заем за “Мини Марица-изток
Този заем е за погашение на заплати. В момента има огромно ползване на електрическа енергия, ТЕЦ-овете работят на оптималната мощ, само че от месец март това няма да е по този начин и без финансиране от БЕХ няма да има заплати за хората в “Мини Марица-изток ”.
Призив за бързо приемане на бюджета
С подобен излязоха от КНСБ.
„ С примане на бюджета би трябвало да бъдат увеличени разноските за бюджетни заплати най-малко с 10% по отношение на предходната година. Така ще се ограничи растящото обществено напрежение и ще се реализира подобие с растежа на заплатите в частния бранш “, разяснява Пламен Димитров.
С удължителния бюджет заплатите в администрацията бяха увеличени с 5 на 100, колкото е инфлацията за предходната година. За интервал от четири години (третото тримесечие на 2025 година по отношение на същия интервал на 2021 г.) нарастването на заплатите в публичния бранш е с 21,1%, а в частния с 22,7%.
„ Пълна нелепост е изказванието на някои икономисти, че повдигането на заплатите в бюджетната сфера води до повишение на инфлацията “, безапелационен е той.
Според него откакто през 2022 година заплатите в частния бранш са нарастнали повече от тези в публичния, през 2023 година заплатите в публичния бранш нарастват повече, с цел да догонят тези в частния. Същото се случва и през 2024-2025 година
Тоест нарастването на заплатите в публичния бранш догонва покачването в частния и за интервал от четири години нарастването на заплатите в тези два бранша е съвсем еднообразно.
Източник – Труд
Още вести четете в: България За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
