За гнева същността не е толкова важна – той търси

„ За гнева същността не е толкоз значима – той търси единствено причина. ”

Гьоте

От психична позиция експанзията като цяло е се състои от доста съставни елементи. Тя е и нагон, и инстинкт, и манипулативна техника, и предпазен механизъм. Агресията е възприятие, подбудено от верига първоначални страсти, активиращи се поредно една друга. В основата на цялата верига е страхът във всичките му форми, който поражда яд, който от своя страна според от личностната конституция започва агресивното или автоагресивното държание, във всичките му разнородни психични и обществени форми. Това, че проявата на експанзия е самобитен предпазен механизъм на личността (всички персони, без изключение), а не първично зло заложено единствено у някои хора, се удостоверява от всички психични теории за експанзията.

Дали ще се преглежда като самосъхранителен инстинкт или нагон е без всякакво значение. Анализът демонстрира, че деянията на нападателно държание, което може да бъде несъмнено като зло единствено по себе си е резултат не на генетични заложби, определящи индивида като злобен, а на обществено заучени нападателни модели на държание.

По тази и ред други аргументи е извънредно мъчно да се даде малко и ясно определение, което да ни помогне при всеки обособен случай да можем изрично да заявим, че това и това държание е нападателно. Очевидно да се прави повсеместен разбор на агресивното държание е главоболна работа, която може да бъде предмет единствено на теоретичен труд или в най-хубавия случай, на една дълга серия от публикации. Затова и взех решение да пиша не за експанзията по принцип, а за един неин аспект, който несъмнено считам, че се подценява от позиция на взаимоотношенията сред хората. Това е пасивно-агресивното държание.

Общоприетото разбиране е, че най-вече проблеми основава физическата експанзия и евентуално заради този факт тя е и единствената форма на експанзия преследвана от закона. Физическата експанзия обаче е нещо очевидно. На нея можем да реагираме. Понякога съответно, от време на време не, само че най-малко в множеството случаи можем да реагираме умишлено. Докато, когато приказваме за пасивната експанзия, постоянно тя ни нападна под такава форма, че даже не можем да я разпознаем като акт на експанзия против себе си.

Пасивната експанзия е най-вече устен и постоянно несъзнаван феномен. Притежава по едно и също време характерностите на манипулативна техника и на предпазен механизъм. По създание може да се категоризира като инструментална експанзия, защото потреблението ѝ постоянно има за цел да завоюва нещо за този, който я употребява.

Печалбата не постоянно е забележима както за атакувания, по този начин и за агресора, само че постоянно я има. Печалбата в никакъв случай не е материална. Даже когато на пръв взор агресорът придобива материални облаги от нападателния акт, тази материална облага е вторична. Първичната цел, която се преследва от агресора е директна прочувствена облага или косвена прочувствена облага под формата на отплата за нанесени прочувствени вреди от страна на атакувания. Т.е., не пострадването е действителната цел на агресора, а възобновяване или повишението на личното му самочувствие и самокритика, както и резултатното възприятие за власт, което изпитва, преживявайки резултата от породената на другия прочувствена болежка.Това ни води до аргументите за проявата на пасивна експанзия. С едно само, само че извънредно значително разграничение, те са същите, каквито са и аргументите за демонстрация на какъвто и да е различен тип експанзия.

Съществуват явни и научно потвърдени каузални връзки сред проявата на експанзия и съществуването на фрустрация, стрес и избрани физиологични фактори, като температура, светлина, звук и така нататък Всъщност, умерено може да се твърди, че напрежението и физиологичните фактори сами по себе си провокират фрустрация.

Фрустрацията съставлява такова положение на личността, при което той е лишен от дължимото съгласно него възприятие на задоволство от развиването на настоящата обстановка. Това е индивид, който е измамен в желанията и очакванията си. Фрустрацията може да се дължи както на неналичието на обект (например, липса на храна или друга материална придобивка), по този начин и на срещане на каквито и да е трудности по пътя към облекчаване на каквито и да е негови стремежи.

Все отново фрустрацията не се дефинира посредством същността на трудността, тъй като нищо не ни разрешава да знаем, какво ще бъде преценено като затруднение от субекта. Една и съща обстановка може да се приема като удобна от един човек и като фрустрираща от различен. Реакциите по отношение на фрустрацията са разнообразни: те зависят както от природата на фрустриращия сътрудник, по този начин и от личността на този, който е неин обект. Най-общо казано обаче, реакцията по отношение на фрустрацията е постоянно нападателна.

Враждебността може да бъде ориентирана към самото затруднение (например, дребното дете се сърди на майка си, която му постанова избрани забрани или изисква спазването на избрани правила). Може да бъде ориентирана към заместващ обект (например, детето бие мечето си, защото обекта, провокирал недоволството му е прекомерно рисков, с цел да бъде нападнат директно). Може да бъде ориентирана и против самия себе си (някои училищен самоубийства или опити за самоубийство в резултат на мъмрене се изясняват с този механизъм). В други случаи изцяло потисната настъпателност се замества от регресия до предходен етап на развиване (поява на енуреза[1]).

Ако би трябвало да обобщим: пораждащите пасивно-агресивно държание фактори са нормалните фактори, пораждащи каквато и да е експанзия (желанието да получиш нещо и невъзможността да го получиш), само че съпроводени с натоварен боязън от обекта или субекта, който стои на пътя на опцията за угаждане на желанието. Този боязън ни кара неумишлено да трансформираме желанието за демонстрация на физическа експанзия в извънредно разнообразните форми на пасивна експанзия.

Интензивността на страха дефинира и формите на демонстрация, които могат да варират от тънка подигравка до открит устен конфликт с съперника, само че при всички случаи са неумишлено дозирани по този начин, че да не се стигне до физически конфликт, с изключение на в случаите, когато целеустремено се преследва концепцията да вбесиш някого дотам, че да го принудиш да приложи физическо принуждение по отношение на теб и да разчиташ по-късно да бъде раздран от личното му възприятие за виновност.

Най-висшата форма на пасивно-агресивно държание е автоагресията, която в най-тежките си форми е в челната тройка на претекстовете за самоубийство. Парадоксално може би, само че не и изненадващо е, че крайната цел на автоагресивното държание, е да накара всички близки на автоагресивния индивид да страдат и да изпитват мощно възприятие на виновност.

Всички тези фактори дефинират пасивно-агресивното държание като обществено зло в изключително огромни мащаби. То се явява като разследване от неумели модели на взаимоотношения сред хората и е един от главните причинители на разпадането на връзките сред тях. В последна сметка всички избухливи спорове сред двама души са резултат от дълго натрупван и погрешно отработван под формата на пасивно-агресивно държание, яд.

Ако всяка обстановка, в която сте реагирали с пасивна експанзия е била решена без боязън, с рационалните способи, които би трябвало да са ни присъщи като цивилизовани хора, в никакъв случай не би се стигало до разрушителните прочувствени бомби, които постоянно избухват сред нас и образец, за които всеки би могъл да откри в личния си живот. Като интелигентни хора не би трябвало да подценяваме до такава самоубийствена степен силата на страстите, които направляваме от боязън да не сбъркаме при проявата им. Емоциите и възприятията съществуват с цел да бъдат проявявани и те ще се демонстрират без значение от желанието ни да ги потискаме и направляваме.

Не е добра концепция да забравяме обстоятелството, че страстите са по-стари от интелекта с към 190 000 години, т.е., прекомерно дълго време преди да стартираме да мислим и да съществуваме като обществени същества, на процедура сме били подвластни единствено на страсти и усеща.Затова пътя към едно по-смислено битие и другарство с хората, които почитаме и обичаме, а и изобщо с хората към нас, минава през целенасоченото изпитание да опознаем себе си, страстите и възприятията си и оттова да придобием власт над себе си и над тях и да осъзнаем, че не атавистични страхове, а съзнателни решения учредени на познание за себе си, би трябвало да управляват живота ни.

[1] Енуреза – Неволно и неосъзнато изпускане на урина. Няма едно единно пояснение на това разстройване, само че създателите са все по-склонни да считат, че психологичният фактор играе определяща роля. Установено е, че енурезата се появява у деца, чиито родители се готвят да се развеждат или съответствува с раждането на малко братче или сестриче, с постъпването в детски дом и т. н. В някои случаи това е регресия към бебешкото положение.

Източник