За февруари. Без да чакаш, пиши, ридай с мастило ти,

За февруари. Без да чакаш,
пиши, ридай с мастило ти,
дордето – черна пролет сякаш –
вън пльокащата тиня лъщи.

Вземи файтон. За шест петака
през благовест, през колела
отивай при дъжда насълзен,
по-шумен от мастилен рев.

Там – круши овъглено-сини –
рояк врани във водниста тиня
ще рухнат в момент и ще се срине
в гледците сухата тъга.

Чернеят там следи предходни,
от грак е въздухът изрит
и с рев щом стихове редиш ти –
инцидентните са по-добри.

 1912 година

Портрет Б. Пастернак ~ В.Д. Авдеева, 1942-1943 година