Макрон беше много недоволен: Как Франция на първо място погуби ядрен CEO
З а Еманюел Макрон не беше задоволително, че Люк Ремо изправи на крайници държавната нуклеарна компания на Франция. Той искаше основен изпълнителен шеф, който да слага френската промишленост преди всичко и да строи локални реактори по-бързо.
Това показва Никола Камут за.
Нямаше значение, че Ремо съумя да възроди проблематичната компания единствено за няколко години или че EDF произвеждаше нуклеарна сила в размери, невиждани от 2019 година насам. Нямаше значение, че EDF разширяваше наличието си в Европа. Ремо се сблъскваше със закъснения при построяването на нови локални реактори. Той не оферираше преференциални контракти на промишленостите с висок енергиен разход, разяснява Камут.
Във Франция на президента Еманюел Макрон това беше задоволително, с цел да бъде произнесена присъдата.
Под управлението на Макрон френските управляващи започнаха да гледат на EDF като на продължение на държавното управление – инструмент в проекта му да обезпечи евтина, локално създадена нуклеарна сила за затруднените френски индустриални колоси. Франция първо, останалите – по-късно, показва създателят на Politico.
Визията на Ремо обаче беше по-капиталистическа. EDF трябваше да служи на Франция, да, само че също по този начин и да се уголемява в Европа. И трябваше да продава своята сила вкъщи на цени, които носят облага, счита Никола Камут.
Въпреки това, съгласно трима души, осведомени с събитията към отстраняването му, Ремо не е очаквал да бъде уволнен – най-малко не още, разяснява Камут.
Той е знаел, че ориста му към този момент е била предопределена дни по-рано, откакто Макрон напуснал среща с нуклеарни специалисти, неудовлетворен от забавянето на плановете за нови френски нуклеарни реактори, предоставени на EDF, написа създателят на Politico.
„ Макрон беше доста неудовлетворен “, споделя консултант от френското икономическо министерство.
Френският протекционизъм лиши главата на CEO-то, безапелационен е Никола Камут.
Проблемно възраждане
Люк Ремо пое EDF в края на 2022 година в миг на тежка рецесия за компанията. Почти половината от нуклеарните ѝ централи бяха спрени заради открити дребни пукнатини в тръбопроводите за изстудяване на нуклеарните реактори, което изискваше продължителни поправки.
Това беше внезапен спад за емблематичната френска компания, основана след Втората международна война като държавен монопол за да зарежда страната и да я изведе от следвоенната бедност. През 2023 година френското държавно управление още веднъж пое цялостен надзор над EDF, близо 20 години след частичната ѝ приватизация, написа Никола Камут.
При Ремо обаче нещата започнаха да се усъвършенстват. Производството на нуклеарна сила се възвърне, което оказа помощ на компанията да излезе от алените цифри (макар че тя към момента е мощно задлъжняла), показва създателят на Politico.
Но това възобновление не се вписваше изцяло във визията на Макрон, счита Камут.
Макрон искаше EDF да бъде моторът на френския нуклеарен подем, разгласен през 2022 година преди президентските избори и на фона на съветското навлизане в Украйна, което принуди Европа да премисли енергийните си връзки с Москва. EDF беше натоварена със задачата да построи най-малко шест нови нуклеарни реактора, написа още Камут.
Правителството също по този начин притискаше EDF да подписа договорка през 2023 година за даване на евтини дълготрайни контракти на енергоемки промишлености като стоманодобива и алуминиевото произвеждане, които поддържат френската стопанска система, само че свиват производството си поради високите сметки за ток, разяснява Никола Камут.
EDF се съгласи да извършва тези задания по нужда, само че упоритостите на Ремо надхвърляха границите на Франция. Той също по този начин настояваше за градеж на нуклеарни централи из цяла Европа, с цел да активизира промишлеността в по-широк мащаб. А вкъщи искаше да продава атомната сила на EDF на цени, които да разрешат на компанията да финансира вложенията си както в нуклеарна, по този начин и във възобновима сила. С други думи, без отстъпки за стратегическите промишлености, показва създателят.
„ Много бързо държавното управление загуби надзор върху визията, която Люк Ремо постановяваше в EDF. А по-късно всичко беше завършено “, споделя някогашен консултант в икономическото министерство.
В последна сметка френските управляващи започнаха да обмислят промяна.
„ Решението узряваше в продължение на няколко месеца “, споделя консултант от френското икономическо министерство.
„ Има съществени различия по отношение на индустриалното ръководство “, добавя различен консултант.
How “France First ” doomed a nuclear CEO.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope)
Усмивка макар напрежението
На 21 февруари Ремо обаче беше ухилен, когато представяше финансовите резултати на EDF за 2024 г.
Компанията бе спечелила над 11 милиарда евро за годината, а производството на нуклеарна сила още веднъж бе устойчиво. Изпълнителният шеф похвали „ отличните резултати “ на компанията.
Но зад триумфа клокочеше недоволството от забавянето на шестте нови реактора. Две години след началото на плана EDF към момента се затрудняваше да завърши проектите си, което застрашаваше основни решения за финансирането им, показва Никола Камут.
Тези забавяния бяха във фокуса на съдбоносната среща на нуклеарния политически съвет – затворен комитет, управляван от Макрон.
„ Срещата разкри, че нито един план не напредва и че този застой в решенията заплашва цялата стратегия “, споделя консултант от министерството.
Липсата на „ услуги “ за индустрията
Успоредно с това държавното управление беше сопнато от нежеланието на Ремо да предлага преференциални контракти на индустриалните колоси, показва Камут.
През 2023 година след яростни полемики Ремо заплаши да подаде оставка, само че най-после се реализира неразбираемо съглашение, което по този начин и не беше обществено разкрито, добавя създателят.
Според изискванията, които Politico е прегледал, EDF е трябвало да предложи преференциални дълготрайни контракти за основни промишлености – стоманодобив, алуминий, химикали. В подмяна държавното управление е щяло да даде повече комерсиална независимост на EDF.
Но година и половина по-късно напредъкът беше нищожен, показва Камут.
Ремо към този момент беше вбесил държавното управление. Сега индустриалните ръководители се обръщаха против него, написа той.
Така стана още по-лесно страната да пусне гилотината, безапелационен е създателят Politico.
Бернар Фонтана, началник на Framatome – компания за нуклеарни реактори, следена от EDF, ще размени Ремо през април. Ако Народното събрание утвърди номинацията му, задачата му би трябвало да е ясна.
Ако не, държавното управление на Макрон ще го следи от близко.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Politico и на Vesti.bg като цяло.
* Видеото е архивно!
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Това показва Никола Камут за.
Нямаше значение, че Ремо съумя да възроди проблематичната компания единствено за няколко години или че EDF произвеждаше нуклеарна сила в размери, невиждани от 2019 година насам. Нямаше значение, че EDF разширяваше наличието си в Европа. Ремо се сблъскваше със закъснения при построяването на нови локални реактори. Той не оферираше преференциални контракти на промишленостите с висок енергиен разход, разяснява Камут.
Във Франция на президента Еманюел Макрон това беше задоволително, с цел да бъде произнесена присъдата.
Под управлението на Макрон френските управляващи започнаха да гледат на EDF като на продължение на държавното управление – инструмент в проекта му да обезпечи евтина, локално създадена нуклеарна сила за затруднените френски индустриални колоси. Франция първо, останалите – по-късно, показва създателят на Politico.
Визията на Ремо обаче беше по-капиталистическа. EDF трябваше да служи на Франция, да, само че също по този начин и да се уголемява в Европа. И трябваше да продава своята сила вкъщи на цени, които носят облага, счита Никола Камут.
Въпреки това, съгласно трима души, осведомени с събитията към отстраняването му, Ремо не е очаквал да бъде уволнен – най-малко не още, разяснява Камут.
Той е знаел, че ориста му към този момент е била предопределена дни по-рано, откакто Макрон напуснал среща с нуклеарни специалисти, неудовлетворен от забавянето на плановете за нови френски нуклеарни реактори, предоставени на EDF, написа създателят на Politico.
„ Макрон беше доста неудовлетворен “, споделя консултант от френското икономическо министерство.
Френският протекционизъм лиши главата на CEO-то, безапелационен е Никола Камут.
Проблемно възраждане
Люк Ремо пое EDF в края на 2022 година в миг на тежка рецесия за компанията. Почти половината от нуклеарните ѝ централи бяха спрени заради открити дребни пукнатини в тръбопроводите за изстудяване на нуклеарните реактори, което изискваше продължителни поправки.
Това беше внезапен спад за емблематичната френска компания, основана след Втората международна война като държавен монопол за да зарежда страната и да я изведе от следвоенната бедност. През 2023 година френското държавно управление още веднъж пое цялостен надзор над EDF, близо 20 години след частичната ѝ приватизация, написа Никола Камут.
При Ремо обаче нещата започнаха да се усъвършенстват. Производството на нуклеарна сила се възвърне, което оказа помощ на компанията да излезе от алените цифри (макар че тя към момента е мощно задлъжняла), показва създателят на Politico.
Но това възобновление не се вписваше изцяло във визията на Макрон, счита Камут.
Макрон искаше EDF да бъде моторът на френския нуклеарен подем, разгласен през 2022 година преди президентските избори и на фона на съветското навлизане в Украйна, което принуди Европа да премисли енергийните си връзки с Москва. EDF беше натоварена със задачата да построи най-малко шест нови нуклеарни реактора, написа още Камут.
Правителството също по този начин притискаше EDF да подписа договорка през 2023 година за даване на евтини дълготрайни контракти на енергоемки промишлености като стоманодобива и алуминиевото произвеждане, които поддържат френската стопанска система, само че свиват производството си поради високите сметки за ток, разяснява Никола Камут.
EDF се съгласи да извършва тези задания по нужда, само че упоритостите на Ремо надхвърляха границите на Франция. Той също по този начин настояваше за градеж на нуклеарни централи из цяла Европа, с цел да активизира промишлеността в по-широк мащаб. А вкъщи искаше да продава атомната сила на EDF на цени, които да разрешат на компанията да финансира вложенията си както в нуклеарна, по този начин и във възобновима сила. С други думи, без отстъпки за стратегическите промишлености, показва създателят.
„ Много бързо държавното управление загуби надзор върху визията, която Люк Ремо постановяваше в EDF. А по-късно всичко беше завършено “, споделя някогашен консултант в икономическото министерство.
В последна сметка френските управляващи започнаха да обмислят промяна.
„ Решението узряваше в продължение на няколко месеца “, споделя консултант от френското икономическо министерство.
„ Има съществени различия по отношение на индустриалното ръководство “, добавя различен консултант.
How “France First ” doomed a nuclear CEO.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope)
Усмивка макар напрежението
На 21 февруари Ремо обаче беше ухилен, когато представяше финансовите резултати на EDF за 2024 г.
Компанията бе спечелила над 11 милиарда евро за годината, а производството на нуклеарна сила още веднъж бе устойчиво. Изпълнителният шеф похвали „ отличните резултати “ на компанията.
Но зад триумфа клокочеше недоволството от забавянето на шестте нови реактора. Две години след началото на плана EDF към момента се затрудняваше да завърши проектите си, което застрашаваше основни решения за финансирането им, показва Никола Камут.
Тези забавяния бяха във фокуса на съдбоносната среща на нуклеарния политически съвет – затворен комитет, управляван от Макрон.
„ Срещата разкри, че нито един план не напредва и че този застой в решенията заплашва цялата стратегия “, споделя консултант от министерството.
Липсата на „ услуги “ за индустрията
Успоредно с това държавното управление беше сопнато от нежеланието на Ремо да предлага преференциални контракти на индустриалните колоси, показва Камут.
През 2023 година след яростни полемики Ремо заплаши да подаде оставка, само че най-после се реализира неразбираемо съглашение, което по този начин и не беше обществено разкрито, добавя създателят.
Според изискванията, които Politico е прегледал, EDF е трябвало да предложи преференциални дълготрайни контракти за основни промишлености – стоманодобив, алуминий, химикали. В подмяна държавното управление е щяло да даде повече комерсиална независимост на EDF.
Но година и половина по-късно напредъкът беше нищожен, показва Камут.
Ремо към този момент беше вбесил държавното управление. Сега индустриалните ръководители се обръщаха против него, написа той.
Така стана още по-лесно страната да пусне гилотината, безапелационен е създателят Politico.
Бернар Фонтана, началник на Framatome – компания за нуклеарни реактори, следена от EDF, ще размени Ремо през април. Ако Народното събрание утвърди номинацията му, задачата му би трябвало да е ясна.
Ако не, държавното управление на Макрон ще го следи от близко.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Politico и на Vesti.bg като цяло.
* Видеото е архивно!
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ