Как 93-годишната Ирма замина за Кения като доброволка?
За добротата няма възраст нито граници. Това потвърждава Ирма Далармелина - 93-годишната италианка, която отпътува за Кения като доброволка. Снимката, която нейната внучка Елиза Колтро разгласява в обществените мрежи получи десетки хиляди почитатели единствено за часове. Още за невероятната история на старата пътешественичка и за доброволчеството, което се предава в кръвта на италианското семейство в скайп изявлението на Боряна Черганова, която съумя да открие Елиза във Виченца.
" Това е баба ми Ирма, едно момиче на 93 години, довечера тя отпътува за Кения. Не с цел да бъде обслужвана в някой курорт, а с цел да отиде в едно село при децата сираци. Показвам ви я, тъй като имам вяра, че всички ние постоянно би трябвало да бъдем леко безразсъдни, с цел да живеем, не с цел да претърпяваме. Погледнете я... кой ще я спре? Обичам я. " Това написа под фотографията от летището в Милано Елиза Колтро и събира единствено за часове хиляди почитатели.
Елиза Колтро: Случаят с баба ми е доста по-различен, да, тя отпътува за Кения. Но тя в действителност дава помощи от 10 години на асоциацията на падре Релиджо, който преди години отпътува за Кения, с цел да се грижи за сираците там. През всичките тези 10 години тя постоянно е взела участие с парични дарения в неговото дело, само че от няколко месеца той е болен и при нея узря концепцията, че във всички случаи би трябвало да го види, да го посети в болничното заведение, да разбере по какъв начин е и да види всичко това, което той е направил с ръцете си, с помощта на тази прелестна организация, основана за помощ на кенийските сираци.
Българска национална телевизия: Как пуснахте баба си да отиде на тази възраст, толкоз надалеч отвън дома си? Притеснявахте ли се за нея?
Елиза Колтро: Моята баба е човек, който не взима позволение от който и да било за каквото и да било. Нейният живот не е бил по никакъв начин лек и това я е построило като извънредно здрав и мощен темперамент. Тя октомври месец сподели: " Аз би трябвало да отида ", сложи си го за цел, подаде си документите, извади си паспорт и ние просто се погледнахме всичките и си казахме, ние не можем да я спрем, по-добре да създадем нещо, тъй че да бъдем около нея. Тъй като аз за жалост не мога да си взема три седмици отпуск от работа, говорихме с майка ми и тя сподели, ок ще отида, в последна сметка на тази възраст не можем да я пращаме сама. Но баба ми се оправя просто чудесно в Кения, виждам по какъв начин чества с локалните чиновници в сиропиталището. Майка ми трябваше да е около нея, с цел да се грижи, само че майка ми не се усеща добре, там седи на едно място в хотела с подути крайници, до момента в който баба ми просто не се стопира и непрестанно работи в своята доброволческа работа.
Българска национална телевизия: Виждаме фотосите, които ни изпратихте, тя е на плажа с бастун, тя е измежду младите. Как съумява един организъм да се държи по този начин на 93 години, по какъв начин се поддържа подобен дух?
Елиза Колтро: Не знам, баба ми е магия. Тя напълно скоро претърпя интервенция на бедрото и по тази причина е с бастун. Имайте поради, че тя е с две изкуствени стави, тазобедрени, само че сега, в който съумя да се възвърне след интервенциите, отново си се качи на велосипеда. Тя живее сама, с извънреден дух и предпочитание за живот. Храни се доста малко, яде най-вече зеленчуци. Не знам дали това е тайната на този здрав живот - да се яде по-малко месо, само че в последна сметка това, което виждате, е композиция от безспирно придвижване в живота и безсънен дух.
Сега всички чакат с неспокойствие баба Ирма да се завърне от Кения. Тя приказва характерен локален италиански акцент, само че получихме заричане от внучката и незабавно щом се прибере, да даде особено изявление за Българската национална телевизия. В интернационалния ден на дамата Елиза Колтро пък изясни, че няма да чества макар традицията в Италия да се уважава дамата.
Елиза Колтро: Аз персонално не чествам 8-и март и ще ви кажа за какво. Защото считам, че е извънредно време към този момент да не честваме празник на дамата. Жената не може да бъде чествана, тя не е нещо настрана. За страдание в Италия в последно време се усилват доста убийствата на дами и това е нещото, което е неприемливо. Нашето общество би трябвало да промени мисленето си, не може един празник да бъде този, който отделя дамата от света и всичко, което ни заобикаля. В никакъв случай. По-скоро би трябвало да се съсредоточим върху това да се разсъни гражданското схващане и по никакъв метод да не се позволява разделяне сред дамите и другите.
" Това е баба ми Ирма, едно момиче на 93 години, довечера тя отпътува за Кения. Не с цел да бъде обслужвана в някой курорт, а с цел да отиде в едно село при децата сираци. Показвам ви я, тъй като имам вяра, че всички ние постоянно би трябвало да бъдем леко безразсъдни, с цел да живеем, не с цел да претърпяваме. Погледнете я... кой ще я спре? Обичам я. " Това написа под фотографията от летището в Милано Елиза Колтро и събира единствено за часове хиляди почитатели.
Елиза Колтро: Случаят с баба ми е доста по-различен, да, тя отпътува за Кения. Но тя в действителност дава помощи от 10 години на асоциацията на падре Релиджо, който преди години отпътува за Кения, с цел да се грижи за сираците там. През всичките тези 10 години тя постоянно е взела участие с парични дарения в неговото дело, само че от няколко месеца той е болен и при нея узря концепцията, че във всички случаи би трябвало да го види, да го посети в болничното заведение, да разбере по какъв начин е и да види всичко това, което той е направил с ръцете си, с помощта на тази прелестна организация, основана за помощ на кенийските сираци.
Българска национална телевизия: Как пуснахте баба си да отиде на тази възраст, толкоз надалеч отвън дома си? Притеснявахте ли се за нея?
Елиза Колтро: Моята баба е човек, който не взима позволение от който и да било за каквото и да било. Нейният живот не е бил по никакъв начин лек и това я е построило като извънредно здрав и мощен темперамент. Тя октомври месец сподели: " Аз би трябвало да отида ", сложи си го за цел, подаде си документите, извади си паспорт и ние просто се погледнахме всичките и си казахме, ние не можем да я спрем, по-добре да създадем нещо, тъй че да бъдем около нея. Тъй като аз за жалост не мога да си взема три седмици отпуск от работа, говорихме с майка ми и тя сподели, ок ще отида, в последна сметка на тази възраст не можем да я пращаме сама. Но баба ми се оправя просто чудесно в Кения, виждам по какъв начин чества с локалните чиновници в сиропиталището. Майка ми трябваше да е около нея, с цел да се грижи, само че майка ми не се усеща добре, там седи на едно място в хотела с подути крайници, до момента в който баба ми просто не се стопира и непрестанно работи в своята доброволческа работа.
Българска национална телевизия: Виждаме фотосите, които ни изпратихте, тя е на плажа с бастун, тя е измежду младите. Как съумява един организъм да се държи по този начин на 93 години, по какъв начин се поддържа подобен дух?
Елиза Колтро: Не знам, баба ми е магия. Тя напълно скоро претърпя интервенция на бедрото и по тази причина е с бастун. Имайте поради, че тя е с две изкуствени стави, тазобедрени, само че сега, в който съумя да се възвърне след интервенциите, отново си се качи на велосипеда. Тя живее сама, с извънреден дух и предпочитание за живот. Храни се доста малко, яде най-вече зеленчуци. Не знам дали това е тайната на този здрав живот - да се яде по-малко месо, само че в последна сметка това, което виждате, е композиция от безспирно придвижване в живота и безсънен дух.
Сега всички чакат с неспокойствие баба Ирма да се завърне от Кения. Тя приказва характерен локален италиански акцент, само че получихме заричане от внучката и незабавно щом се прибере, да даде особено изявление за Българската национална телевизия. В интернационалния ден на дамата Елиза Колтро пък изясни, че няма да чества макар традицията в Италия да се уважава дамата.
Елиза Колтро: Аз персонално не чествам 8-и март и ще ви кажа за какво. Защото считам, че е извънредно време към този момент да не честваме празник на дамата. Жената не може да бъде чествана, тя не е нещо настрана. За страдание в Италия в последно време се усилват доста убийствата на дами и това е нещото, което е неприемливо. Нашето общество би трябвало да промени мисленето си, не може един празник да бъде този, който отделя дамата от света и всичко, което ни заобикаля. В никакъв случай. По-скоро би трябвало да се съсредоточим върху това да се разсъни гражданското схващане и по никакъв метод да не се позволява разделяне сред дамите и другите.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ