За добро или за зло служих в 9-а танкова бригада

За положително или за зло служих в 9-а танкова бригада в Горна баня съвсем двадесет години. Не съм пропуснал или прескочил служба – от пълководец на взвод до неин шеф. Като пълководец командвах бригадата съвсем четири години. В нейните оперативни проекти не пишеше, че има за задача да охранява София, само че това се подразбираше. През годините бригадата е била на друго послушание: директно на Министерството на защитата и на Генералния щаб или в състава на Първа войска, чийто щаб бе на 4-ти километър в столицата. Бригадата бе като стоманен пестник за всяко държавно управление, най-много преди 10 ноември. Тя притежаваше страхотна ударна и огнева мощност и бе огромна мощ. Имаше 182 танка, като във всеки батальон бяха по 49. Отделно в състава си имаше и два мотострелкови батальона, като всеки от тях разполагаше с обособена танкова рота. В състава на бригадата бе включена и независима танкова рота за защита на Генералния щаб. Имахме и ракетен дивизион. Такава конструкция нямаше нито една танкова бригада в страната. Числеността на Горнобанската танкова бригада бе 3,500 души. От тях единствено бойците бяха 2,220, офицерите – близо 260, старшините – към 370. Искам да кажа, че поделението в Горна баня бе нещо като рекламна витрина за войската ни.

Както преди 10 ноември, по този начин и по-късно, когато у нас гостуваха задгранични военни делегации, ги водеха първо тук. Всички се учудваха, че на никое място по света няма такова огромно отделение, събрано на едно място. Веднъж един гръцки военачалник – Николао Папагеоргио, пълководец на 22-ра бронирана бригада в Гърция, с. Асирос до Солун, откакто ни посети, сподели на своите офицери, които го придружаваха: „ Не го гледайте, че е подполковник (ставаше дума за мен). Той командва най-голямата танкова мощ на България. “

За страдание 9-а танкова бригада, легендата на София, към този момент я няма. Тя е в историята. А за нея би трябвало да се споделя, с цел да знаят поколенията какви славни набори са минали през нея, какви бурни години и времена е изживяла. Често ме питат за какво след 10 ноември бригадата бе закрита и ликвидирана. Ще изкажа своето мнение, с което не наемам никого. Ние станахме член на НАТО и висшето управление на армията реши, че страната няма потребност от толкоз доста танкови съединения, защото се е трансформирала геостратегическата среда. Освен това си мисля, че политиците ни преди и изключително след 10 ноември се опасяваха от танковата бригада в Горна баня. Смятаха, че тя е стоманеният пестник на Българска комунистическа партия, и се бояха от реванш.

Мисля, че 10 ноември е бил плануван и подготвян деликатно и за него са знаели стеснен кръг от хора. Във времето директно по-късно аз бях директен свидетел и участник в редица събития като шеф на оперативно поделение на танковата бригада в Горна баня, а по-късно и като неин пълководец. Но преди този момент, през есента на 1989 година, беше организационно развърнат и запълнен по щат с персонален състав, въоръжение и техника 10-и мотострелкови батальон на бригадата, който до този миг се развръщаше единствено при готовност. Така бригадата към този момент имаше боеготови три танкови и два мотострелкови батальона, както и два дивизиона. Десети батальон интензивно организираше занятия, в това число и учения с бойна пукотевица на полигон „ Сливница “.

По същото време в щаба на бригадата беше получена карта на София с мащаб 1:5000, за чието срастване беше употребен подът в залата на командира на бригадата с размери 5 на 10 метра. По-късно съумях да се срещна детайлно с тази карта. Това стана след 17 януари 1992 година, когато бях назначен за пълководец на 9-а танкова бригада от първия граждански министър на защитата Димитър Луджев. Когато я преглеждах в детайли, към момента личаха следи от черен молив по булеварди, водещи към центъра, а основни места бяха обозначени с кръгове. Спомням си деня 14 декември 1989 година, когато беше извършен протест на опозицията с искане да отпадне член 1 от конституцията за управителната роля на Българска комунистическа партия.

Тогава незабавно в поделението дойде заместник-командващият на Първа войска, който организира малко заседание с нашия пълководец, и беше заповядано офицерите и сержантите да не напущат бригадата. Аз и командирът на 9-и мотострелкови батальон бяхме извикани от командира на бригадата. Той ни сподели следното: „ Площадът пред Народното събрание е цялостен с протестиращи. Напрежението е доста огромно. Там съм изпратил заместник-началника на разследващо поделение капитан Делчев, който ме осведоми от махленски телефон за ситуацията. Вашата задача, Рошкев, е със Ставрев, ползвайки твоя джип, да разузнаете проходимостта на следния маршрут: бригадата, изхода през Домуз дере, Горна баня, Околовръстен път в посока центъра. Като стигнете Околовръстния път, ми се обадете по телефона от дежурната стая на Ремонтния батальон, след което ще ви дам спомагателни инструкции да продължите към центъра. Съберете си монети от по пет стотинки, с цел да ми се обаждате от улични телефони. Действайте. “

На излизане от щаба видях начело три бойни машини на пехотата в колона, очакващи разпоредби. Зарадвах се, че когато към този момент бяхме на Околовръстното шосе на София, получихме сигнал за анулация на поставената ни задача.
Всяка година на тази дата си припомням за претърпяното и настоявам, че бригадата имаше подготвеност за деяние, без значение че това се отхвърля. Министърът на защитата Добри Джуров бе в Народното събрание дружно с Петър Младенов, останал в историята с репликата „ По-добре танковете да дойдат “. В постройката на Генералния щаб бе военачалник Атанас Семерджиев, а в танковата бригада бе целият състав, явил се на работа през този ден и подложен в подготвеност до второ разпореждане. Генерал Семерджиев твърди следното: „ Бях към този момент в Генералния щаб и Добри Джуров два пъти ми звъня по телефона. По това време той беше в постройката на Народното събрание и ми подреди да приведа танковата бригада в нараснала подготвеност. Така че да извърша командата на Добри Джуров не означаваше, че танкистите от Горна баня неотложно ще тръгнат към пл. „ Народно заседание “. Аз възразих на Джуров, че не би трябвало да вършим такива стъпки. Казах му: „ Другарю министър, дано не подхващаме това деяние. “ Обясних му, че ситуацията е комплицирана. А и самото привеждане на танковата бригада в нараснала подготвеност не е толкоз елементарно. Трябва да се задейства целият уред за обявяване на офицерите и сержантите по домовете им. Трябва да се извести и непрекъснатият състав на бригадата и екипажите да заемат местата си в танковете. А става дума за съвсем 3,000 души. Затова споделих на Джуров по телефона: „ Нека в този момент не вършим това, доста Ви апелирам “, а той ми затвори слушалката. “

Смятам, че е имало подготвеност танковата бригада в Горна баня да се намеси, в случай че ситуацията ескалира, само че не се наложи. Слава Богу, че разсъдъкът надви и всичко се реши по кротичък път.

Автор: полк. от запаса Янко Рошкев
Инфо: socbg.com
На фотографията: Авторът театралничи като пълководец на 3-ти танков батальон в бригадата по време на зимно обучение