Истинската любов с главно „Т“ или проекция на собственото съзнание
Почти всеки е минавал през това – мощно възприятие, което наподобява като обич, само че с времето оставя повече въпроси, в сравнение с отговори. Влюбени ли сме в действителност, или сме се влюбили в облик, който сами сме си основали? Сред аргументите за това комплициране е така наречен от психолозите проекция – механизъм, който постоянно стои в основата на ранното влюбване и може да ни подведе.
Защо се объркваме
Понякога това, което усещаме, не е обич към съответния човек против нас, а отражение на наши вътрешни потребности. Това може да е предпочитание да бъдем видени, разбрани и признати, възприятие за самотност или прочувствен апетит, удивление, което последователно прераства във фикция. Често проектираме върху другия това, което ни липсва – сигурност, деликатност, смисъл или одобряване. Добавим ли към това и мощна химия без построена дълбока връзка, „ обичта “ се трансформира в облик, а не в действителен човек.
Проекцията – илюзията на влюбването
В психически проект проекцията е развой, при който виждаме в колегата си личните си неосъществени стремежи, страхове или качества. Тя постоянно се демонстрира посредством идеализация – индивидът насреща наподобява съвсем съвършен, без дефекти. Номерът тук е, че фокусът не е върху него, а върху това по какъв начин ни кара да се усещаме.
Проекцията се развива бързо – чувството, че „ се познаваме от цяла безкрайност “ се появява още първоначално, макар че действителното опознаване занапред следва. Характерни са и мощните, от време на време пресилени прочувствени реакции – изключително когато държанието на другия допира остарели рани или контузии. Несъзнателно се появява и желанието за надзор – упованието сътрудникът да влезе в избрана роля, с цел да ни носи сигурност.
Как наподобява същинската обич
Истинската обич стартира там, където проекцията последователно отпада. Тя не отхвърля действителността – в противен случай, включва я. Човекът против нас е забелязан с минусите си, с ограниченията и слабостите си и все пак остава определен.
Любовта не се стреми да трансформира, а да поддържа. Според Карл Юнг тя освобождава – разрешава на другия да бъде себе си, даже и в случай че това значи да живее без нас. В такава връзка има достоверност и накърнимост без непрекъснат боязън от отменяне. Трудностите не унищожават, а задълбочават връзката посредством съпричастност и общо израстване.
Пет въпроса, които издават разликата
Един от основните въпроси е: обичаме ли индивида подобен, какъвто е, или го обичаме подобен, какъвто си представяме, че може да бъде. Ако той в никакъв случай не се промени – бихме ли останали?
Важно е и къде е фокусът – върху вътрешния свят на другия или върху страстите, които изпитваме ние. Проекцията постоянно живее в главата – във мечти, сюжети и „ какво в случай че “. Любовта се построява в действителния контакт – в диалозите, споровете, тишината и всекидневието.
Показателна е и реакцията ни на отдалеченост. Проекцията ражда тревога, завладяващи мисли и боязън да не загубим самото възприятие. Любовта носи липса, само че и успокоение, почитание към свободата на другия и липса на суматоха, че „ всичко ще се срине “.
Още един значим знак е дали светът ни се уголемява или се свива. Когато всичко стартира да се върти към един човек, това постоянно е проекция. Любовта, в противен случай, ни прави по-живи, по-смели и по-цялостни.
Честният тест
Психолозите оферират елементарен, само че бездънен въпрос: Обичам ли този човек, или обичам това, което той разсънва в мен?
Ако отговорът клони към второто, това не е неуспех. Да, евентуално е проекция, само че и тя не е неистина или е уязвимост. Тя по-скоро е сигнал – за потребност, рана или блян, който желае внимание и осъзнаване от наша страна.
В умозаключение обобщаваме, че доста връзки стартират с проекция – с влюбване, заблуда и идеализация. Но същинската любов се появява тогава, когато този облик падне и двамата сътрудници стартират да виждат действителния човек против себе си. Именно там се крие шансът за дълготрайно благополучие – не в съвършенството, а в приемането.
