За дисциплината, в която българите сме най-добри и фейлетона Да

За дисциплината, в която българите сме най-хубави и фейлетона „ Да си пречим, приятели! ” на ц, брат на артиста Коста Цонев, прочут с артистичния псевдоним Дон Базилио. 

„ Ако в България се роди талант, това ще бъде геният на завистта. ” ~ Елин ПЕЛИН 

Всеки народ си има своите особености. И те би трябвало да се имат поради от поколенията, с цел да има с какво да се разграничават от другите.

Ние да вземем за пример си завиждаме. Някак си ни се коства неправилно, когато нашего брата се издига. Така де, от къде на къде! Българин, а желае да направи нещо.

Трябва да му попречим, в случай че желаеме да останем правилни на себе си. Това идва от голямото почитание, което храним един към различен. Когато Иречек идва след Освобождението, с цел да оказва помощ на младата българска страна, никой не желае да му има вяра, че той е той. Хайде де - на нас ли тия? Да пристигна чак от Чехия, да оказва помощ. И на кого? На българите. Това несъмнено е някакъв шарлатанин.

Но се оказва, че той е той. И смаяните родолюбци стартират да му шушнат:

- Абе, човек, ти разум в главата имаш ли? На българи оказва помощ ли се?

То си ни е в кръвта.

Пръкне се някакъв стихотворец. То дал господ с двете шепи гений. Просто блика от устата, от главата, тече от ръкавите. Голям стихотворец, огромно нещо.

Но ние не му имаме вяра. Хайде де - българин, а огромен стихотворец? Тук има някаква неточност. И започваме издирванията. И се оказва, че този стихотворец пие. И има някои други недостатъци. И не е напълно постоянен. Защото за постоянен се смята оня, който се наяжда като прасе и спи като прасе. А поетът, който се разсънва измежду нощ, горящ от мисли и подозрения, и написа до сутринта, не наподобява напълно постоянен. И по какъв начин ще е постоянен, когато си ляга в седем часа сутринта и спи до пладне.

Боже мой, какво осквернение!

Та нали българинът става в пет часа сутринта и отива на равнищата да копае. Това е естественият, това е здравият български вид. А този - вижте го бе, излежава се до пладне. Ясно - хайлазин. И подобен вид желае да му се издават и стихосбирки.

Е да, но поетът не устоя всички благи маниери и един ден опънатите му нерви се скъсват. И ни напуща.

- Виж, в този момент - да.

Сега към този момент можем да стартираме да го хвалим, да пеем песни за него, да слагаме стиховете му в учебниците. Той в този момент към този момент не пие и не става на обед. С нищо не ни нервира.

Нещо повече - с посмъртно издадените стихосбирки можем да чукаме по главите на живите гении:

- Той беше талант, а вие сте плюнки!

По улиците е цялостно с българи. Някои от тях са доста надарени. Ако ги оставим да вършат каквото си желаят, току-виж са се издигнали, а повдигнат ли се един път - иди ги гони.

Трябва да им се попречи още в този момент, в самото начало, когато са цялостни с оптимизъм и сила. Усмихне се - удар по главата. Опита се да направи нещо самоуверено и автентично - удар по главата.

Удар - един след различен. И марки. И връзване на ръцете и краката. Да разбере къде се намира.

На некадърника какво ще му пречиш. А виж, на надарения - може. Защо има потребност да пречим на един, който не желае даже да се помръдне. Но в случай че различен хукне напред като мълния и има заплаха да учуди света - попречи му.

Нека разбере, че е българин, и да се осъзнае, да се озлоби и да почне и той да пречи на младите и гения, като остарее.

Всеки народ си има своите особености.

Премахнат ли се те, има заплаха да загубим своя народен образ.

Затова - да си пречим неуморно, приятели!

1976 г. 

От сборника: „ Деца, избирайте! ”, Васил Цонев, Профиздат