Страх матура пази
За да стартира да се взема решение един проблем, първо той би трябвало да се разпознава, след това да се разиска дружно с всички заинтригувани страни и най-после да се набележат ограничения за превъзмогването му. На тазгодишните матури Министерството на образованието не направи нищо от това. Вместо това се направи, че проблем няма. От ведомството надянаха розовите очила и бодро рапортуваха, че се усилва броят на зрелостниците с оптимален резултат, пробвайки под паника да потулят срамния факт, че оценките по български език тази година са най-слабите, откогато въобще съществуват държавни зрелостни изпити. Че МОН няма да употребява термини като " връх " или " историческо дъно " е повече от ясно. Да казваш на черното бяло обаче е неприемливо, изключително що се отнася до сфера като образованието, от която зависи бъдещото икономическо развиване на страната, както споделя просветният министър Красимир Вълчев. А изборното съобщаване на данни от матурата си е чиста проба операция и опит за илюзия.
Няма данни - няма проблем
Изумителни са чиновническите опити да се прикрие нелицеприятната истина, вместо обстоятелствата да се изнесат такива, каквито са. " Броят на отличните оценки е по-висок от броя на двойките ", пробваха да зарадват публиката чиновниците на МОН. Оттам сервираха и радостната статистика, че броят на учениците със 100 точки на най-малко един изпит се е нараснал, а броят на тези с две двойки е намалял. Но пък комфортно пропуснаха да отбележат, че зрелостниците с 0 точки се усилват 7 пъти, а тези с две цялостни шестици понижават най-малко 3 пъти. А неистовият опит да не се назове фактът, че междинният триумф на дванадесетокласниците ни по български език - 50 точки от 100 вероятни - е най-ниското достижение от 2008 година насам, напряко може да влезе в пиар наръчника " Как да финтираш публиката ".
Логиката на МОН е ясна - в случай че няма проблем, няма да има какво да се взема решение. Данните обаче са безапелационни - всеки трети български абитуриент има двойка или тройка на матурата по български и математика. Масово учениците не могат да напишат логичен текст. Една пета не могат да обобщават текст в 2-3 фрази. Трактовката на МОН в тази ситуация е, че тези резултати са " съизмерими " с предишни години. Съизмерими с кое? С блатото, до което стигнахме?
През 2016 година тогавашният екип на МОН най-малко имаше куража и сподели ясно, че резултатът по български на българските зрелостници е стигнал най-ниската си точка. Уви, в този момент не можем да достигнем даже това самопризнание. Година след година просветното министерство няма отговор на въпроса за какво учениците се показват толкоз неприятно, нито пък какво би трябвало да се направи, с цел да се подобрят очевидно резултатите от 12-те години образование. И това ясно пролича от обясненията на специалистите, зад които прозира изтощение и липса на каквато и да е визия за оттласкване от дъното.
Обяснения
По предмета география да вземем за пример отчетливо бе казано, че в годините обратно не е открита съответна причина, на която да се дължат усъвършенстваните или пък влошените резултати по този предмет. Явно учениците не са подбрали вярно предмета, по който са най-силни, обясниха лековато просветителните специалисти. А дали пък предметът не се неглижира в последните години? Както и повече от останалите, без български и математика? И в случай че да, за какво? Не е ясно дали въобще в министерството си задават сходни въпроси. Очевидно е единствено, че не желаят да дават отговор на такива.
Невъзможност или отвращение да се вникне в дълбочина проличава и в другите половинчати пояснения за слабото показване на учениците. Твърдението, че множеството дванадесетокласници, явили се на даден изпит, били причина да има повече двойки, не оказва помощ. Нали випускът не е седем пъти по-голям? Нелепо е и обяснението, че випуските са разнообразни и не могат да се съпоставят. То на всичкото от горната страна важи за неприятните резултати, само че за положителните - в противен случай, сравнението с минали години е повече от добре пристигнало. Разбира се, че данните би трябвало да се съпоставят в вероятност и да се проучват, нали и това е смисълът от матурите - тяхното главно предопределение е не да служат за вход в университетите, а да покажат равнището на випуска в края на междинното му обучение и нещо не по-малко значимо - да служат като ориентир при образуването на бъдещите политики в образованието. Анализът на резултатите от матурите влиза в рутинните отговорности на МОН, само че към този момент не сме видели обстоен документ, който да показва аргументите за дадени резултати и да набелязва ограничения за премахване на проблемите. Задълбочено пояснение няма, даже в годините, когато резултатите се оказват по-добри.
Министерството замете и проблемите с матурата по британски език. Учениците в действителност не съумяха да доведат до дъно митинга си против изпитния вид, само че те най-малко, за разлика от специалистите, видяха очевидната неточност в един от въпросите. От МОН обаче останаха непреклонни, че неточности няма, също така специалистите непоколебимо обявиха, че матурата т.г. не е по-сложна от минали години, въпреки че министърът сподели тъкмо противоположното. Резултатът на зрелостниците, избрали този предмет за втора матура, тази година удари историческото дъно и бе с близо 20 точки по-малко от предходната година (от 79.8 точки на 61.8). МОН няма никакво свястно пояснение на този факт. Тук и размера на випуска няма по какъв начин да помогне - проблемите с матурата са най-очебийни в най-елитните гимназии. Да, става дума за стотни, само че тези деца към този момент са признати в непознати университети, държали са какви ли не изпити за интернационалните документи и тъкмо те бяха неприятно сюрпризирани от достиженията си на матурата по британски. Закономерно в обществените мрежи се завъртяха всевъзможни версии, например че задачата на изпитващите е била да подбутнат математическите гимназии, които тази година имат най-голям триумф на втората матура, или пък да попречат на възпитаниците на британските гимназии да бягат в чужбина. Така или иначе тази година матурата по британски пренареди Топ 10 на учебните заведения по резултати от втората матура, като за пръв път от години на челна позиция излязоха математическите гимназии.
Кой кого стимулира?
Другото пояснение на МОН бе, че младежите не били задоволително стимулирани. С други думи - какъвто е материалът, такива се резултатите. А кой би трябвало да ги стимулира? Нима в село Чепинци младежите до един са били супер стимулирани ей по този начин от единствено себе си? Дали пък отличните резултати на 26-те възпитаници от учебното заведение там не се дължат на целенасочените и дългогодишни старания на тамошната учителка по билогия и въобще на целия екип от преподаватели и шеф? Разбира се, по-лесно е да считаме, че всеки по всевъзможен мотив гледа да излъже и отличният резултат на Чепинци се дължи на по-специален тип помощ от учителите. Мотивацията на учениците зависи от фамилията, само че в голяма степен и от учителите. Нали таман за положителния преподавател споделяме, че е съумял да " възпламени пламъчето " у детето. Очевидно е, че сходни положителни образци би трябвало да се изследват деликатно и да се популяризират последователно към другите образователни заведения, а не тематиката да се изчерпи с награждаване на въпросната преподавателка, както на часа дадоха обещание от министерството. Фактът, че самото ведомство е ненадейно от триумфа на въпросното селско учебно заведение е индикативен, че специалистите рядко имат визия къде и по какъв начин се преподава.
Мотивацията на учителите да си правят качествено работата е най-важната тематика. Финансовите тласъци за тях несъмнено са от основно значение, само че не и от само. Заплатите на преподавателите към този момент бяха нараснали на два пъти. А дали това се отрази на качеството на преподаването им и на резултатите на техните възпитаници? Отговорът в тази ситуация несъмнено е в интерес на мнението, че пари не трябва да се дават на калпак, а съгласно заслугите. Дългоочакваното финансиране на учебните заведения съгласно качеството на предлаганото образование обаче към този момент не се задава на хоризонта. А точно от него се чака да подбутне тези, които са изпаднали в заспалост. Мотивацията на учителя е директно обвързвана и с квалификацията му, която обезателно би трябвало да се покачва, само че не проформа, а предвид на актуалните действителности - навлизането на цифровите технологии, голямото море от информация и други, които изискват незабавна промяна на остарелите способи на преподаване.
Резултатите от матурите би трябвало да се проучват и предвид на особеностите на всеки район. В един бедността има огромно въздействие и по тази причина там би трябвало да се подхващат едни ограничения, в различен има повече рискови деца и методите следва да са разнообразни. МОН несъмнено дължи на обществото изчерпателен разбор на достиженията на учениците - по райони, предмети и т.н. 11 години след първите матури подобен разбор към момента липсва. Истината и цялостната бистрота са първата стъпка към доверието, основно за напредъка на просветителните резултати. В противоположен случай следващата година ще ударим ново, историческо дъно. Нищо чудно тогава МОН напълно да спре да се регистрира пред обществото.
ТРУДНОСТИ
Данните на МОН по години за тематиките по български език и литература, по които зрелостниците се затрудняват най-вече, са непълни, заради което не може да се направи обстоен обзор къде тъкмо учениците утежняват знанията си. Ясно е обаче, че индикации за незадоволителното справяне с текстове, което т.г. бе прието за открояващ се проблем, е имало от дълго време.
През 2016 година зрелостниците са се затруднявали най-вече с граматиката и правописа, всеобщо не са се справили с лексикалното значение на " пъргаво " и " чевръсто ", ниска е била успеваемостта и на въпроса в кое произведение измененията, настъпили с народа, метафорично са избрани като " пиене ". През 2017 година от МОН не показаха в кои области от българския език не престават да се затрудняват учениците и с какво стартират да се оправят по-добре. Тогава обаче стана ясно, че едвам 12.7% от учениците са получили оптимален брой точки на задачата за сформиране на обобщение. През 2018 година учениците най-вече са се затруднявали при възприемането на смисъла на даден текст, при градежа на художествена творба и характерността на творчеството на посочен създател, както и при пунктуацията в просто изречение, уместната приложимост на думи и други За да стигнем до тази година, когато специалистите от МОН " видяха " открояващото се неумение на учениците да основават, обобщават и схващат текстове, като за първи път и дилемите, свързани с преодоляване на пунктуационните правила, са с най-ниска осъществимост до момента.
Няма данни - няма проблем
Изумителни са чиновническите опити да се прикрие нелицеприятната истина, вместо обстоятелствата да се изнесат такива, каквито са. " Броят на отличните оценки е по-висок от броя на двойките ", пробваха да зарадват публиката чиновниците на МОН. Оттам сервираха и радостната статистика, че броят на учениците със 100 точки на най-малко един изпит се е нараснал, а броят на тези с две двойки е намалял. Но пък комфортно пропуснаха да отбележат, че зрелостниците с 0 точки се усилват 7 пъти, а тези с две цялостни шестици понижават най-малко 3 пъти. А неистовият опит да не се назове фактът, че междинният триумф на дванадесетокласниците ни по български език - 50 точки от 100 вероятни - е най-ниското достижение от 2008 година насам, напряко може да влезе в пиар наръчника " Как да финтираш публиката ".
Логиката на МОН е ясна - в случай че няма проблем, няма да има какво да се взема решение. Данните обаче са безапелационни - всеки трети български абитуриент има двойка или тройка на матурата по български и математика. Масово учениците не могат да напишат логичен текст. Една пета не могат да обобщават текст в 2-3 фрази. Трактовката на МОН в тази ситуация е, че тези резултати са " съизмерими " с предишни години. Съизмерими с кое? С блатото, до което стигнахме?
През 2016 година тогавашният екип на МОН най-малко имаше куража и сподели ясно, че резултатът по български на българските зрелостници е стигнал най-ниската си точка. Уви, в този момент не можем да достигнем даже това самопризнание. Година след година просветното министерство няма отговор на въпроса за какво учениците се показват толкоз неприятно, нито пък какво би трябвало да се направи, с цел да се подобрят очевидно резултатите от 12-те години образование. И това ясно пролича от обясненията на специалистите, зад които прозира изтощение и липса на каквато и да е визия за оттласкване от дъното.
Обяснения
По предмета география да вземем за пример отчетливо бе казано, че в годините обратно не е открита съответна причина, на която да се дължат усъвършенстваните или пък влошените резултати по този предмет. Явно учениците не са подбрали вярно предмета, по който са най-силни, обясниха лековато просветителните специалисти. А дали пък предметът не се неглижира в последните години? Както и повече от останалите, без български и математика? И в случай че да, за какво? Не е ясно дали въобще в министерството си задават сходни въпроси. Очевидно е единствено, че не желаят да дават отговор на такива.
Невъзможност или отвращение да се вникне в дълбочина проличава и в другите половинчати пояснения за слабото показване на учениците. Твърдението, че множеството дванадесетокласници, явили се на даден изпит, били причина да има повече двойки, не оказва помощ. Нали випускът не е седем пъти по-голям? Нелепо е и обяснението, че випуските са разнообразни и не могат да се съпоставят. То на всичкото от горната страна важи за неприятните резултати, само че за положителните - в противен случай, сравнението с минали години е повече от добре пристигнало. Разбира се, че данните би трябвало да се съпоставят в вероятност и да се проучват, нали и това е смисълът от матурите - тяхното главно предопределение е не да служат за вход в университетите, а да покажат равнището на випуска в края на междинното му обучение и нещо не по-малко значимо - да служат като ориентир при образуването на бъдещите политики в образованието. Анализът на резултатите от матурите влиза в рутинните отговорности на МОН, само че към този момент не сме видели обстоен документ, който да показва аргументите за дадени резултати и да набелязва ограничения за премахване на проблемите. Задълбочено пояснение няма, даже в годините, когато резултатите се оказват по-добри.
Министерството замете и проблемите с матурата по британски език. Учениците в действителност не съумяха да доведат до дъно митинга си против изпитния вид, само че те най-малко, за разлика от специалистите, видяха очевидната неточност в един от въпросите. От МОН обаче останаха непреклонни, че неточности няма, също така специалистите непоколебимо обявиха, че матурата т.г. не е по-сложна от минали години, въпреки че министърът сподели тъкмо противоположното. Резултатът на зрелостниците, избрали този предмет за втора матура, тази година удари историческото дъно и бе с близо 20 точки по-малко от предходната година (от 79.8 точки на 61.8). МОН няма никакво свястно пояснение на този факт. Тук и размера на випуска няма по какъв начин да помогне - проблемите с матурата са най-очебийни в най-елитните гимназии. Да, става дума за стотни, само че тези деца към този момент са признати в непознати университети, държали са какви ли не изпити за интернационалните документи и тъкмо те бяха неприятно сюрпризирани от достиженията си на матурата по британски. Закономерно в обществените мрежи се завъртяха всевъзможни версии, например че задачата на изпитващите е била да подбутнат математическите гимназии, които тази година имат най-голям триумф на втората матура, или пък да попречат на възпитаниците на британските гимназии да бягат в чужбина. Така или иначе тази година матурата по британски пренареди Топ 10 на учебните заведения по резултати от втората матура, като за пръв път от години на челна позиция излязоха математическите гимназии.
Кой кого стимулира?
Другото пояснение на МОН бе, че младежите не били задоволително стимулирани. С други думи - какъвто е материалът, такива се резултатите. А кой би трябвало да ги стимулира? Нима в село Чепинци младежите до един са били супер стимулирани ей по този начин от единствено себе си? Дали пък отличните резултати на 26-те възпитаници от учебното заведение там не се дължат на целенасочените и дългогодишни старания на тамошната учителка по билогия и въобще на целия екип от преподаватели и шеф? Разбира се, по-лесно е да считаме, че всеки по всевъзможен мотив гледа да излъже и отличният резултат на Чепинци се дължи на по-специален тип помощ от учителите. Мотивацията на учениците зависи от фамилията, само че в голяма степен и от учителите. Нали таман за положителния преподавател споделяме, че е съумял да " възпламени пламъчето " у детето. Очевидно е, че сходни положителни образци би трябвало да се изследват деликатно и да се популяризират последователно към другите образователни заведения, а не тематиката да се изчерпи с награждаване на въпросната преподавателка, както на часа дадоха обещание от министерството. Фактът, че самото ведомство е ненадейно от триумфа на въпросното селско учебно заведение е индикативен, че специалистите рядко имат визия къде и по какъв начин се преподава.
Мотивацията на учителите да си правят качествено работата е най-важната тематика. Финансовите тласъци за тях несъмнено са от основно значение, само че не и от само. Заплатите на преподавателите към този момент бяха нараснали на два пъти. А дали това се отрази на качеството на преподаването им и на резултатите на техните възпитаници? Отговорът в тази ситуация несъмнено е в интерес на мнението, че пари не трябва да се дават на калпак, а съгласно заслугите. Дългоочакваното финансиране на учебните заведения съгласно качеството на предлаганото образование обаче към този момент не се задава на хоризонта. А точно от него се чака да подбутне тези, които са изпаднали в заспалост. Мотивацията на учителя е директно обвързвана и с квалификацията му, която обезателно би трябвало да се покачва, само че не проформа, а предвид на актуалните действителности - навлизането на цифровите технологии, голямото море от информация и други, които изискват незабавна промяна на остарелите способи на преподаване.
Резултатите от матурите би трябвало да се проучват и предвид на особеностите на всеки район. В един бедността има огромно въздействие и по тази причина там би трябвало да се подхващат едни ограничения, в различен има повече рискови деца и методите следва да са разнообразни. МОН несъмнено дължи на обществото изчерпателен разбор на достиженията на учениците - по райони, предмети и т.н. 11 години след първите матури подобен разбор към момента липсва. Истината и цялостната бистрота са първата стъпка към доверието, основно за напредъка на просветителните резултати. В противоположен случай следващата година ще ударим ново, историческо дъно. Нищо чудно тогава МОН напълно да спре да се регистрира пред обществото.
ТРУДНОСТИ
Данните на МОН по години за тематиките по български език и литература, по които зрелостниците се затрудняват най-вече, са непълни, заради което не може да се направи обстоен обзор къде тъкмо учениците утежняват знанията си. Ясно е обаче, че индикации за незадоволителното справяне с текстове, което т.г. бе прието за открояващ се проблем, е имало от дълго време.
През 2016 година зрелостниците са се затруднявали най-вече с граматиката и правописа, всеобщо не са се справили с лексикалното значение на " пъргаво " и " чевръсто ", ниска е била успеваемостта и на въпроса в кое произведение измененията, настъпили с народа, метафорично са избрани като " пиене ". През 2017 година от МОН не показаха в кои области от българския език не престават да се затрудняват учениците и с какво стартират да се оправят по-добре. Тогава обаче стана ясно, че едвам 12.7% от учениците са получили оптимален брой точки на задачата за сформиране на обобщение. През 2018 година учениците най-вече са се затруднявали при възприемането на смисъла на даден текст, при градежа на художествена творба и характерността на творчеството на посочен създател, както и при пунктуацията в просто изречение, уместната приложимост на думи и други За да стигнем до тази година, когато специалистите от МОН " видяха " открояващото се неумение на учениците да основават, обобщават и схващат текстове, като за първи път и дилемите, свързани с преодоляване на пунктуационните правила, са с най-ниска осъществимост до момента.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ