Ицко Финци на 90: Когато партньорът е добър, нещата се получават
„ За да стане добър един спектакъл или филм, или нещо да е стойностно, в действителност би трябвало да играеш с положителни артисти. И би трябвало да искаш да играеш с положителни артисти. Само тогава нещата стават както би трябвало – когато сътрудникът е добър “. Това сподели Ицхак Финци преди броени дни в кино „ Одеон “, на премиерата на късометражния филм „ Вера “ (2012), под режисурата на брачната половинка му Лиза Боева. Сценарият е на Лиза Боева и Ицхак Финци.
Днес огромният български артист и музикант чества своята 90-годишнина. Освен виртуозен цигулар той свири също на пиано и акордеон. Той е и буен странник, вманиачен идеалист, безвъзвратен романтик и публицист. „ Ексцентричен, пъстър, друг, постоянно оттатък стандарта “, споделят за него другари, кино и театрални критици.
Ицко Финци е повече от актьор – просвeщенец е! Вероятно поради неизлечимата му отвореност е юноша и на 90 ", споделят от Филмотечно кино " Одеон ".
„ Ицко!! “, написа на профила си половинката на актьора – Лиза, споделяйки фотография на Финци във връзка неговия празник.
Ицхак Самуел Финци е роден на 25 април 1933 година в София. Баща му е видният театрал и артист Самуел Финци. Ицко е 7-годишен, когато родителите му го записват на уроци по цигулка.
През 1955 година приключва Висшия институт за актьорско майсторство (ВИТИЗ) „ Кръстьо Сарафов “ в класа на Стефан Сърчаджиев. Състуденти са му имена, които в бъдеще ще оформят златната плеяда обичани и незабравими артисти – Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Доси Досев, Емилия Радева, Хиндо Касимов, Юрий Яковлев.
След дипломирането си Финци е разпределен в спектакъл в Димитровград. Впечатлен от гения на младия артист, режисьорът Методи Андонов го кани на работа в Драматичния спектакъл в Бургас през 1957 година Там Ицках играе на сцената един до друг с Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянов.
Обменя опит и знания още и с сътрудниците си Иван Кондов, Петър Слабаков, Досьо Досев, Росица Данаилова, Асен Ангелов. От 1960 до 1966 година Ицхак Финци влиза в облиците на разнообразни персонажи на сцената на Държавния язвителен спектакъл в София. Най-дългият му трудов стаж – 20 години, е на сцената на спектакъл „ София “, където играе от 1966 до 1988 г.
Ицко Финци има функции в над 70 кино лентата. Дебютира в киното с ролята на гръцки евреин във кино лентата „ Звезди “. Лентата е удостоена със специфичната премия на журито в Кан и още куп интернационалните награди.
Сред най-знаковите филми с негово присъединяване са " Морето " (1967), " Птици и хрътки " (1969), " Краят на песента " (1971), " Шарен свят: Гола съвест " (1971), " Трета след Слънцето " (1972), " Голямата победа " (1973), " Сиромашко лято " (1973), " Бягство в Ропотамо " (1973), " Последната дума " (1973), " Преброяване на дивите зайци " (1973), " Къщи без огради " (1974), " Баща ми бояджията " (1974), " Гардеробът ", тв филм (1974), " На чисто " (1974), " Вилна зона " (1975), " Щурец в ухото " (1976), " Слънчев удар " (1977), " Утрото е неповторимо " (1978), " Чуй петела " (1978), " По дирята на безследно изчезналите " (1979), " Въздушният човек " (1980), " Чонтвари " (1980), " Нашият Шошканини " (1982), " Голямата обич на Д. Луков " (1982), " Елегия " (1982), " Господин за един ден " (1983), " Константин Философ " (1983), " Пътят на музикантите " (1985), " Романтична история " (1985), " Характеристика " (1985), " Само ти, сърце " (1987), " Патилата на Спас и Нели " (1987), " Аз, Графинята " (1989), " Разводи, разводи... " (1989), " Племенникът - чужденец " (1990), " Лагерът " (1990), " Разходки с ангела " (1990), " Немирната птица обич " (1990), " Белег за човечност " (1991), " Резерват " (1991), " Голгота " (1993), " Фатална деликатност " (1993), " Закъсняло пълнолуние " (1996), " Всичко от нула " (1996), (1997), " Ден и половина от живота на Маргарита " (1998), " Операция Делта Форс 4 ", " Вишнева градина " (1999), " Пансион за кучета " (2000), " Град на страха " (2001), " Съдбата като плъх " (2001), " Бунтът " (2001), " Боси " (2004), " Откраднати очи " (2004), " Март " (2006), " Пазачът на мъртвите " (2006), " Заекът на Ватанен " (2006), " Чифликът на чучулигите " (2007), " Малки диалози " (2007), " Летете с Росинант " (2007), " Миграцията на паламуда " (2011).
Актьорът има две деца от два брака. Първата му брачна половинка е пианистката Гина Табакова, с която са родители на артиста Самуел Финци. От втората си брачна половинка – 44-годишната Лиза Боева, има щерка – Матилда, родена през април 2017 година
За празника на баща си 6-годишната Матилда е нарисувала негов портрет, а цялата стена в детската си стая е изрисувала със свои произведения.
В чест на огромния актьор сервира няколко от най-запомнящите се му и мъдри изречения:
„ Не ми изчезва желанието да се подлагам на критика, да се виждам и да се запитвам кое е положително, кое е неприятно. “
„ Смисълът на живота ми е да позная колкото може повече неща, положения, факти… ”
„ Колкото по-възрастен ставам, толкоз по-смирен съм. Изглежда, че с възрастта едни стават заядливи старци, а други стават по-кротки. Аз съм от вторите, просто не виждам смисъл да се стремя да трансформирам хората, към този момент знам, че те не могат да се трансформират. “
„ Считам, че в действителност си коства човек да се посвети на образование в изкуство, на образование в схващане – да разбираш кое е в действителност красиво и стойностно... “
Днес огромният български артист и музикант чества своята 90-годишнина. Освен виртуозен цигулар той свири също на пиано и акордеон. Той е и буен странник, вманиачен идеалист, безвъзвратен романтик и публицист. „ Ексцентричен, пъстър, друг, постоянно оттатък стандарта “, споделят за него другари, кино и театрални критици.
Ицко Финци е повече от актьор – просвeщенец е! Вероятно поради неизлечимата му отвореност е юноша и на 90 ", споделят от Филмотечно кино " Одеон ".
„ Ицко!! “, написа на профила си половинката на актьора – Лиза, споделяйки фотография на Финци във връзка неговия празник.
Ицхак Самуел Финци е роден на 25 април 1933 година в София. Баща му е видният театрал и артист Самуел Финци. Ицко е 7-годишен, когато родителите му го записват на уроци по цигулка.
През 1955 година приключва Висшия институт за актьорско майсторство (ВИТИЗ) „ Кръстьо Сарафов “ в класа на Стефан Сърчаджиев. Състуденти са му имена, които в бъдеще ще оформят златната плеяда обичани и незабравими артисти – Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Доси Досев, Емилия Радева, Хиндо Касимов, Юрий Яковлев.
След дипломирането си Финци е разпределен в спектакъл в Димитровград. Впечатлен от гения на младия артист, режисьорът Методи Андонов го кани на работа в Драматичния спектакъл в Бургас през 1957 година Там Ицках играе на сцената един до друг с Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянов.
Обменя опит и знания още и с сътрудниците си Иван Кондов, Петър Слабаков, Досьо Досев, Росица Данаилова, Асен Ангелов. От 1960 до 1966 година Ицхак Финци влиза в облиците на разнообразни персонажи на сцената на Държавния язвителен спектакъл в София. Най-дългият му трудов стаж – 20 години, е на сцената на спектакъл „ София “, където играе от 1966 до 1988 г.
Ицко Финци има функции в над 70 кино лентата. Дебютира в киното с ролята на гръцки евреин във кино лентата „ Звезди “. Лентата е удостоена със специфичната премия на журито в Кан и още куп интернационалните награди.
Сред най-знаковите филми с негово присъединяване са " Морето " (1967), " Птици и хрътки " (1969), " Краят на песента " (1971), " Шарен свят: Гола съвест " (1971), " Трета след Слънцето " (1972), " Голямата победа " (1973), " Сиромашко лято " (1973), " Бягство в Ропотамо " (1973), " Последната дума " (1973), " Преброяване на дивите зайци " (1973), " Къщи без огради " (1974), " Баща ми бояджията " (1974), " Гардеробът ", тв филм (1974), " На чисто " (1974), " Вилна зона " (1975), " Щурец в ухото " (1976), " Слънчев удар " (1977), " Утрото е неповторимо " (1978), " Чуй петела " (1978), " По дирята на безследно изчезналите " (1979), " Въздушният човек " (1980), " Чонтвари " (1980), " Нашият Шошканини " (1982), " Голямата обич на Д. Луков " (1982), " Елегия " (1982), " Господин за един ден " (1983), " Константин Философ " (1983), " Пътят на музикантите " (1985), " Романтична история " (1985), " Характеристика " (1985), " Само ти, сърце " (1987), " Патилата на Спас и Нели " (1987), " Аз, Графинята " (1989), " Разводи, разводи... " (1989), " Племенникът - чужденец " (1990), " Лагерът " (1990), " Разходки с ангела " (1990), " Немирната птица обич " (1990), " Белег за човечност " (1991), " Резерват " (1991), " Голгота " (1993), " Фатална деликатност " (1993), " Закъсняло пълнолуние " (1996), " Всичко от нула " (1996), (1997), " Ден и половина от живота на Маргарита " (1998), " Операция Делта Форс 4 ", " Вишнева градина " (1999), " Пансион за кучета " (2000), " Град на страха " (2001), " Съдбата като плъх " (2001), " Бунтът " (2001), " Боси " (2004), " Откраднати очи " (2004), " Март " (2006), " Пазачът на мъртвите " (2006), " Заекът на Ватанен " (2006), " Чифликът на чучулигите " (2007), " Малки диалози " (2007), " Летете с Росинант " (2007), " Миграцията на паламуда " (2011).
Актьорът има две деца от два брака. Първата му брачна половинка е пианистката Гина Табакова, с която са родители на артиста Самуел Финци. От втората си брачна половинка – 44-годишната Лиза Боева, има щерка – Матилда, родена през април 2017 година
За празника на баща си 6-годишната Матилда е нарисувала негов портрет, а цялата стена в детската си стая е изрисувала със свои произведения.
В чест на огромния актьор сервира няколко от най-запомнящите се му и мъдри изречения:
„ Не ми изчезва желанието да се подлагам на критика, да се виждам и да се запитвам кое е положително, кое е неприятно. “
„ Смисълът на живота ми е да позная колкото може повече неща, положения, факти… ”
„ Колкото по-възрастен ставам, толкоз по-смирен съм. Изглежда, че с възрастта едни стават заядливи старци, а други стават по-кротки. Аз съм от вторите, просто не виждам смисъл да се стремя да трансформирам хората, към този момент знам, че те не могат да се трансформират. “
„ Считам, че в действителност си коства човек да се посвети на образование в изкуство, на образование в схващане – да разбираш кое е в действителност красиво и стойностно... “
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ