Истанбулската конвенция: видяхме какви хора управляват България
За да се промени, България има потребност от просветени и смели водачи. Но казусът с Истанбулската спогодба сподели, че в случай че измежду ръководещите има такива хора, те явно доста добре се прикриват. Коментар от Ясен Бояджиев за " Дойче Веле България ".
Още първите дни на новата година дадоха красноречиво доказателство за това какви хора ръководят България. И какъв е техният интелектуален и ценностен „ багаж “. Не че не беше известно и преди този момент, само че поради европредседателството можеше да се чака, че ще се поприкрият, с цел да не компрометират усърдно изгражданата роля на цивилизована европейска страна, която се управлява от върховенството на закона, зачита и закриля правата и достолепието на всички свои жители. Уви, оказа се, че даже на това не са способни.
Революционната спогодба
Още на първото си съвещание държавното управление одобри проектозакон за ратификация на Истанбулската спогодба за предварителна защита на насилието против дами и девойки. Експертите я правят оценка като революционен документ, който за първи път основава цялостна правна рамка за отбрана на дамите и девойките от всички форми на гонене и принуждение, както и за образование от най-ранна възраст в приемливост и ценене на равенството сред половете.
Би могло да се чака, че в България, където всяка трета жена е била подлагана на някаква форма на принуждение, тази спогодба ще бъде призната елементарно и без опозиция. Уви, и това очакване не се оправда. Да, държавното управление в края на краищата я одобри, само че след неприличен пазарлък, с доста запаси и прекомерно нежно болшинство.
Съпротивата бе управлявана, естествено, от така наречен националисти, само че те не останаха сами. Цели осем министри гласоподаваха „ срещу “ - в това число няколко от министрите на ГЕРБ, измежду които и, забележете, министърът на образованието и науката. За да не останат по-назад, към тях побързаха да се причислят и така наречен социалисти, както и Съюз на демократичните сили - днешният фантом на тогавашния притежател на демократичните промени.
" Аргументите " на съперниците
Впрочем, водачът на последните би всички с неуместното изказване, че поради конвенцията дамите спортистки щели да бъдат дискриминирани, когато се състезават с мъже. При кандидатстване за работа пък дамите можело да бъдат изместени от мъже, преоблечени като дами. Аргументите на останалите съперници на конвенцията не са по-състоятелни. Като бдителни последователи на „ естествените полови връзки “ и безкомпромисни бранители на „ обичайните национални полезности “ те съзряха заплаха конвенцията да докара до „ легализиране не третия пол и на еднополовите бракове “, да принуди България да приема „ травестити от Иран “ и да наложи „ образователни стратегии за проучване на хомосексуализъм и травестизъм “ и „ индоктриниране на децата в учебно заведение по тези тематики “.
Всички тези „ рискове “ са изцяло измислени, тъй като в конвенцията няма нищо сходно. Съдържащата се в нея формулировка за пол като „ обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и мъжете “ по никакъв метод не подменя биологичния пол. Тя се отнася до тези наслагващи се над биологията обществени структури и стандарти, които по този начин или другояче, без значение от желанието или нежеланието на съперниците на конвенцията, съществуват във всяко общество и постоянно стават съображение за насилието против дами. Като да вземем за пример, че дамата би трябвало да си стои у дома, да пере и готви, да си мълчи и категорично да извършва каквото ѝ се каже. Предвидените просветителни ограничения пък нямат никаква връзка с въпросите на сексуалността (въпреки че е извънредно време и по тези въпроси учебното заведение да измести улицата), а се отнасят само до равенството сред половете и стандарти като този, че девойките са непълноценни по отношение на момчетата.
За да твърди противоположното, човек би трябвало или да не е чел конвенцията, или да е безсъвестен, или самият той да е жертва на предубеждения и незнание, заради което да не схваща какво чете.
Не е просто неразбирателство
Съпротивата против конвенцията и причините на съперниците ѝ са доста повече от някакво неразбирателство, което е плод на некомпетентност и по тази причина предстои на изчистване в хода на дебата. Защото да поставяш условия, с цел да подкрепиш битката против насилието, дефакто значи толериране на това принуждение. Заради посочените „ причини “ може да се стигне даже до отменяне на конвенцията в Народното събрание (за което на процедура се изрекоха три от петте партии в него) или до приемането ѝ с някакви срамни съпътстващи ангажименти и заявления.
Има обаче и нещо още по-срамно и ужасно. Така нареченият спор по Истанбулската спогодба на процедура съставлява позорен пазарлък с правата и орисите на разнообразни групи в обществото. В случая този пазарлък звучи по този начин: ще ви угодим за правата на подложените на принуждение дами, само че единствено при изискване, че по никакъв метод няма да повдигате въпроса за правата на хората от „ третия пол “, за хомосексуалните, бисексуалните, трансджендър хората (т.нар. ЛГБТ-общност). Забележете да вземем за пример по какъв начин се приказва за еднополовите бракове - като че ли са нещо най-малко толкоз ужасно, в случай че не и по-страшно от багра и изнасилването на дами.
Съдбата на " другите " в България
В България отношението към тази група хора има три съществени характерности. Първата е неуважение и стигматизиране, учредено на безпросветност и предубеждения. Реалността е доста по-сложна от визиите и не зависи от желанията на бранителите на „ обичайните полезности “ и „ естествените полови връзки “. Така да вземем за пример науката от дълго време е открила, че на всички места и във всички времена е имало хора, които под въздействието на физически, психически или други фактори не се вписват в бинарната подготовка на половете. Днес многообразната група на хората с промеждутъчен или „ трети “ пол съставлява към 1,7% от международното население.
Втората характерност е дискриминирането, образец за което е отношението към еднополовите бракове. В България на книга всички са равни пред закона, само че еднополовите двойки са лишени от правото да уредят по легален метод връзките и живота си.
Третата характерност е, по този начин да се каже, дейната ненавист. Тези хора не заплашват никого с нищо. Самите те обаче от ранна възраст живеят в мистериозност, боязън и смут, тъй като са подложени на неприязън, оскърбление и тормоз. А не рядко и на принуждение.
Такава е ориста на „ другите “ в България. Такава е преобладаващата тук среда. Дали и в каква посока се трансформира тя - това е противоречиво. Сигурно е обаче, че с цел да стане България страна, която се управлява от върховенството на закона и пази правата и достолепието на всички свои жители, са нужни просветени и смели водачи, които да се опълчват на всеобщите предубеждения. Случаят с Истанбулската спогодба сподели за следващ път, че измежду ръководещите такива или няма, или доста добре се прикриват. Но пък изобилства от хора, които явно считат, че отбраната на човешкото достолепие не спада към така наречен „ обичайни национални полезности “.
Редактор: Деница Райкова
Още първите дни на новата година дадоха красноречиво доказателство за това какви хора ръководят България. И какъв е техният интелектуален и ценностен „ багаж “. Не че не беше известно и преди този момент, само че поради европредседателството можеше да се чака, че ще се поприкрият, с цел да не компрометират усърдно изгражданата роля на цивилизована европейска страна, която се управлява от върховенството на закона, зачита и закриля правата и достолепието на всички свои жители. Уви, оказа се, че даже на това не са способни.
Революционната спогодба
Още на първото си съвещание държавното управление одобри проектозакон за ратификация на Истанбулската спогодба за предварителна защита на насилието против дами и девойки. Експертите я правят оценка като революционен документ, който за първи път основава цялостна правна рамка за отбрана на дамите и девойките от всички форми на гонене и принуждение, както и за образование от най-ранна възраст в приемливост и ценене на равенството сред половете.
Би могло да се чака, че в България, където всяка трета жена е била подлагана на някаква форма на принуждение, тази спогодба ще бъде призната елементарно и без опозиция. Уви, и това очакване не се оправда. Да, държавното управление в края на краищата я одобри, само че след неприличен пазарлък, с доста запаси и прекомерно нежно болшинство.
Съпротивата бе управлявана, естествено, от така наречен националисти, само че те не останаха сами. Цели осем министри гласоподаваха „ срещу “ - в това число няколко от министрите на ГЕРБ, измежду които и, забележете, министърът на образованието и науката. За да не останат по-назад, към тях побързаха да се причислят и така наречен социалисти, както и Съюз на демократичните сили - днешният фантом на тогавашния притежател на демократичните промени.
" Аргументите " на съперниците
Впрочем, водачът на последните би всички с неуместното изказване, че поради конвенцията дамите спортистки щели да бъдат дискриминирани, когато се състезават с мъже. При кандидатстване за работа пък дамите можело да бъдат изместени от мъже, преоблечени като дами. Аргументите на останалите съперници на конвенцията не са по-състоятелни. Като бдителни последователи на „ естествените полови връзки “ и безкомпромисни бранители на „ обичайните национални полезности “ те съзряха заплаха конвенцията да докара до „ легализиране не третия пол и на еднополовите бракове “, да принуди България да приема „ травестити от Иран “ и да наложи „ образователни стратегии за проучване на хомосексуализъм и травестизъм “ и „ индоктриниране на децата в учебно заведение по тези тематики “.
Всички тези „ рискове “ са изцяло измислени, тъй като в конвенцията няма нищо сходно. Съдържащата се в нея формулировка за пол като „ обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и мъжете “ по никакъв метод не подменя биологичния пол. Тя се отнася до тези наслагващи се над биологията обществени структури и стандарти, които по този начин или другояче, без значение от желанието или нежеланието на съперниците на конвенцията, съществуват във всяко общество и постоянно стават съображение за насилието против дами. Като да вземем за пример, че дамата би трябвало да си стои у дома, да пере и готви, да си мълчи и категорично да извършва каквото ѝ се каже. Предвидените просветителни ограничения пък нямат никаква връзка с въпросите на сексуалността (въпреки че е извънредно време и по тези въпроси учебното заведение да измести улицата), а се отнасят само до равенството сред половете и стандарти като този, че девойките са непълноценни по отношение на момчетата.
За да твърди противоположното, човек би трябвало или да не е чел конвенцията, или да е безсъвестен, или самият той да е жертва на предубеждения и незнание, заради което да не схваща какво чете.
Не е просто неразбирателство
Съпротивата против конвенцията и причините на съперниците ѝ са доста повече от някакво неразбирателство, което е плод на некомпетентност и по тази причина предстои на изчистване в хода на дебата. Защото да поставяш условия, с цел да подкрепиш битката против насилието, дефакто значи толериране на това принуждение. Заради посочените „ причини “ може да се стигне даже до отменяне на конвенцията в Народното събрание (за което на процедура се изрекоха три от петте партии в него) или до приемането ѝ с някакви срамни съпътстващи ангажименти и заявления.
Има обаче и нещо още по-срамно и ужасно. Така нареченият спор по Истанбулската спогодба на процедура съставлява позорен пазарлък с правата и орисите на разнообразни групи в обществото. В случая този пазарлък звучи по този начин: ще ви угодим за правата на подложените на принуждение дами, само че единствено при изискване, че по никакъв метод няма да повдигате въпроса за правата на хората от „ третия пол “, за хомосексуалните, бисексуалните, трансджендър хората (т.нар. ЛГБТ-общност). Забележете да вземем за пример по какъв начин се приказва за еднополовите бракове - като че ли са нещо най-малко толкоз ужасно, в случай че не и по-страшно от багра и изнасилването на дами.
Съдбата на " другите " в България
В България отношението към тази група хора има три съществени характерности. Първата е неуважение и стигматизиране, учредено на безпросветност и предубеждения. Реалността е доста по-сложна от визиите и не зависи от желанията на бранителите на „ обичайните полезности “ и „ естествените полови връзки “. Така да вземем за пример науката от дълго време е открила, че на всички места и във всички времена е имало хора, които под въздействието на физически, психически или други фактори не се вписват в бинарната подготовка на половете. Днес многообразната група на хората с промеждутъчен или „ трети “ пол съставлява към 1,7% от международното население.
Втората характерност е дискриминирането, образец за което е отношението към еднополовите бракове. В България на книга всички са равни пред закона, само че еднополовите двойки са лишени от правото да уредят по легален метод връзките и живота си.
Третата характерност е, по този начин да се каже, дейната ненавист. Тези хора не заплашват никого с нищо. Самите те обаче от ранна възраст живеят в мистериозност, боязън и смут, тъй като са подложени на неприязън, оскърбление и тормоз. А не рядко и на принуждение.
Такава е ориста на „ другите “ в България. Такава е преобладаващата тук среда. Дали и в каква посока се трансформира тя - това е противоречиво. Сигурно е обаче, че с цел да стане България страна, която се управлява от върховенството на закона и пази правата и достолепието на всички свои жители, са нужни просветени и смели водачи, които да се опълчват на всеобщите предубеждения. Случаят с Истанбулската спогодба сподели за следващ път, че измежду ръководещите такива или няма, или доста добре се прикриват. Но пък изобилства от хора, които явно считат, че отбраната на човешкото достолепие не спада към така наречен „ обичайни национални полезности “.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ