Плоският данък не оправда очакванията
За да се даде справедлива оценка на избран налог в която и да е страна, би трябвало да се отговори на въпроса: какъв е икономическият резултат, който се цели с този налог?
Основната цел на въведеното съразмерно данъчно облагане в България от държавното управление на Станишев през 2008г. бе да спомогне за понижаване каузи на неофициалната стопанска система и да усили данъчните доходи поради предстоящото уголемение на данъчната основа. Икономическата политика тук не бе лишена от логичност, най-малко по това време. Освен това, по индиректен път се целеше и нарастване на директните задгранични вложения (ПЧИ).
Изминаха 10 години и е време за равносметка дали задачата беше реализирана. За страдание, на този стадий насъбраните емпирични данни разрешават обективно да се отхвърли това в началото изказване.
На първо място по-ниските данъчни ставки като цяло не извършиха прогнозите направени през 2008 година за няколко съществени макроиндикатора: приходите от директни налози в държавния бюджет; понижението на каузи на сивата стопанска система: огромното повишаване на ПЧИ и понижението на неравенствата измежду българите. Това бяха четирите съществени постулата на ръководещите тогава, които бяха обект на диспути в Народното събрание. Приходите от налози върху облагата пък даже се намалиха като % от брутния вътрешен артикул (БВП) след въвеждането на плоския налог. На процедура бизнесът беше много мощно подкрепят, само че все пак продължи да укрива своите обороти и облаги.
Приходите от налозите върху приходите пък нарастват минимално, което се дължи най-много на поредицата от покачвания на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове през последните няколко години, а то не се случи без дейната роля на КНСБ. Преди тези нараствания приходите в държавния бюджет от налозите върху приходите не се бяха трансформирали по никакъв метод, даже намаляваха в пост спешния интервал. В интервала 2007-2015 година кумулативната стойност на двата налога (данък облага и налог върху доходите) като дял от Брутният вътрешен продукт се покачва от 5% до 5.7% през 2008 година, след което внезапно се намалява до под 5%, а през 2015г. И 2016 година още веднъж доближава нива от към 5%. Изключвайки първичния скок, който е естествен след провеждането на такава промяна, то приходите от двата налога понижават при възходящи приходи и възходяща облага на бизнеса. Приходите от корпоративен налог върху облага даже се намаляват като дял от съвкупния Брутният вътрешен продукт на страната ни.
Обобщено може да се каже, че в интервала 1999-2007 година кумулативната стойност на приходите от налози върху ДДФЮЛ (данъците върху приходите на физическите лица) последователно понижават от 7,3% от Брутният вътрешен продукт до 5% и то в годините на висок стопански напредък, възходяща претовареност и стопанска интензивност. Въпреки това, този % в никакъв случай не е падал под 5 през интервала до рецесията и до промяната на данъчната си система.
Може да се заключи, че този тип облагане – пропорционалното е дейно единствено в низходяща фаза на бизнес цикъла (рецесия или депресия), какъвто беше случая в България в интервала 2008-2010 година В момента обаче стопанската система ни се намира във възходящата фаза на икономическия цикъл, а плоският налог има спиращ резултат върху потреблението и растежа на Брутният вътрешен продукт. Това е видно от емпиричните данни, които националната ни статистика натрупа. КНСБ просто ги показва по справедлив метод.
Икономическата интензивност също не се въздейства позитивно от прелюдия плосък налог
Особено след финансовата рецесия може да се твърди, че икономическата интензивност е в доста по-голяма степен функционалност от външното търсене и входящите капитали (каквито сега липсват, макар плоския корпоративен данък), в сравнение с от вътрешни за системата фактори, като данъчните правила. ПЧИ надвишават даже 20% от Брутният вътрешен продукт в годините на прогресивно облагане или в предкризисния интервал (2000 – 2007). В годините на съразмерно данъчно облагане те понижават доста – сред 2% и 4% приблизително за целия интервал след 2008г. По този метод две от четирите цели, поради които бе въведен плоският налог, бяха тотално сбъркани и несъмнено не бяха реализирани.
Какво се случва с останалите две?
Според Шнайдер (2015) делът на сивата стопанска система в страната за 2014 година е 31% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който за 2015 година той е бил 30,6%. За 2016 година този % се резервира в границите към 30%. В интервала преди 2008 година делът на сивата стопанска система се е намалил от 35,9% до 32,1% от Брутният вътрешен продукт, след което стартира покачване с местен най-много през 2010 година, последвано от гладко намаляване. Много страни с прогресивно облагане имат доста по-нисък дял на сивата стопанска система. Оказва се, че в изискванията на прогресивно облагане делът на сивата стопанска система понижава с доста по-големи темпове, до момента в който при съществуване на плосък налог този дял остава релативно неподвижен или нараства с леки темпове. Не можем да твърдим, че тя нараства, само че несъмнено плоският налог стопира нейното понижение – това бе наклонност, която страната ни поддържаше в изискванията на прогресивно облагане. Едва след 2013 година се вижда понижаване на каузи на сивата стопанска система, само че това се дължи по-скоро на дейната държавна политика в тази посока. Като цяло, след въвеждането на 10-процентната данъчна норма и за двата типа налога, даже се следи оттегляне при изведените предпочитани индикатори, като може да се окаже, че ниските налози и пропорционалното облагане не са част от решението, а са част от казуса на стопанската система ни. Четвъртият индикатор са неравенствата.
Именно неравенството в разпределението на приходите и благосъстоянието се адресира все по-често и отчетливо като проблем. Данните на Евростат и тези на „ Харвард “ демонстрират, че има наклонност на повишаване на неравенството в разпределението на приходите през 2015 година и 2016 година Особено отчетливо тази наклонност се показва в страни с плосък налог, каквато е точно България.
Да създадем едно съпоставяне сред пропорционалния и прогресивния налог в България
В изискванията на прогресивно облагане (2000-2007) имаме стабилизиране на страната, бюджетни остатъци, стопански напредък, какъвто не сме имали от този момент до през днешния ден, понижение на държавния дълг и доста по-благоприятно съответствие преки/косвени налози към бюджета.
В изискванията на плосък налог какво се случи? Дестабилизиране на страната, бюджетни дефицити (страната 3 пъти изпада в процедури по несъразмерни несъответствия във връзка с 3% референтна стойност за дефицит), икономическа рецесия, дефлационни стойности, нарастване на държавния дълг от 14,5% преди 2008г. до 29,5% през 2015 година и следващо понижение – повече от двойно, доста по-неблагоприятно съответствие сред директни и косвени налози като дял в приходната част на бюджета.
Какво демонстрират числата? Делът на директните налози към приходната част в бюджета преди 2008г. е бил приблизително 24,1%, а след 2008 година – приблизително 19,2%. Делът на косвените налози към приходната част на бюджета преди 2008 година е приблизително 38,7%, а след 2008г. е 50,5%.
Изводът е, че структурата на данъчните доходи се е изменила по метод, който трансферира данъчната тежест върху косвените налози (най-силно върху ДДС), които пък са обект на заплащане от цялото общество. Изхождайки от концепцията, че пределната полза на парите за по-бедните хора е по-висока, то и тяхното ползване на артикули, обложени с Данък добавена стойност, е по-голямо. В този смисъл те са обект на двойно облагане и се лишава незаслужено част от прихода им поради сбърканата система. Полученият резултат в последна сметка е противоположен на упованията и претекстовете поради които бе признато пропорционалното облагане преди години. В последна сметка действителният принос на данъчните приходи в бюджета може да е даже доста по-малък, тъй като МФ включва в статистиката си и обществените, и здравните осигуровки към постъпленията от налози. В този смисъл, поради тяхното прогресивно повишаване през последните години, статистиката може да се окаже погрешна, а самата обстановка – доста по-сложна.
Обобщено: огромна част от приходната част в бюджета, която идва от налози, се заплаща от онази част от обществото, която се намира от долната лява страна на „ кривата на Лефер “, т.е. от хората с ниски приходи.
Данъчна промяна би трябвало да се прави по време на възходяща икономическа обстановка, каквато имаме сега. Данъчни промени по време на рецесия, както през 2008 година, даже да са били верни за времето си, няма по какъв начин да са дали упования резултат.
Основната цел на въведеното съразмерно данъчно облагане в България от държавното управление на Станишев през 2008г. бе да спомогне за понижаване каузи на неофициалната стопанска система и да усили данъчните доходи поради предстоящото уголемение на данъчната основа. Икономическата политика тук не бе лишена от логичност, най-малко по това време. Освен това, по индиректен път се целеше и нарастване на директните задгранични вложения (ПЧИ).
Изминаха 10 години и е време за равносметка дали задачата беше реализирана. За страдание, на този стадий насъбраните емпирични данни разрешават обективно да се отхвърли това в началото изказване.
На първо място по-ниските данъчни ставки като цяло не извършиха прогнозите направени през 2008 година за няколко съществени макроиндикатора: приходите от директни налози в държавния бюджет; понижението на каузи на сивата стопанска система: огромното повишаване на ПЧИ и понижението на неравенствата измежду българите. Това бяха четирите съществени постулата на ръководещите тогава, които бяха обект на диспути в Народното събрание. Приходите от налози върху облагата пък даже се намалиха като % от брутния вътрешен артикул (БВП) след въвеждането на плоския налог. На процедура бизнесът беше много мощно подкрепят, само че все пак продължи да укрива своите обороти и облаги.
Приходите от налозите върху приходите пък нарастват минимално, което се дължи най-много на поредицата от покачвания на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове през последните няколко години, а то не се случи без дейната роля на КНСБ. Преди тези нараствания приходите в държавния бюджет от налозите върху приходите не се бяха трансформирали по никакъв метод, даже намаляваха в пост спешния интервал. В интервала 2007-2015 година кумулативната стойност на двата налога (данък облага и налог върху доходите) като дял от Брутният вътрешен продукт се покачва от 5% до 5.7% през 2008 година, след което внезапно се намалява до под 5%, а през 2015г. И 2016 година още веднъж доближава нива от към 5%. Изключвайки първичния скок, който е естествен след провеждането на такава промяна, то приходите от двата налога понижават при възходящи приходи и възходяща облага на бизнеса. Приходите от корпоративен налог върху облага даже се намаляват като дял от съвкупния Брутният вътрешен продукт на страната ни.
Обобщено може да се каже, че в интервала 1999-2007 година кумулативната стойност на приходите от налози върху ДДФЮЛ (данъците върху приходите на физическите лица) последователно понижават от 7,3% от Брутният вътрешен продукт до 5% и то в годините на висок стопански напредък, възходяща претовареност и стопанска интензивност. Въпреки това, този % в никакъв случай не е падал под 5 през интервала до рецесията и до промяната на данъчната си система.
Може да се заключи, че този тип облагане – пропорционалното е дейно единствено в низходяща фаза на бизнес цикъла (рецесия или депресия), какъвто беше случая в България в интервала 2008-2010 година В момента обаче стопанската система ни се намира във възходящата фаза на икономическия цикъл, а плоският налог има спиращ резултат върху потреблението и растежа на Брутният вътрешен продукт. Това е видно от емпиричните данни, които националната ни статистика натрупа. КНСБ просто ги показва по справедлив метод.
Икономическата интензивност също не се въздейства позитивно от прелюдия плосък налог
Особено след финансовата рецесия може да се твърди, че икономическата интензивност е в доста по-голяма степен функционалност от външното търсене и входящите капитали (каквито сега липсват, макар плоския корпоративен данък), в сравнение с от вътрешни за системата фактори, като данъчните правила. ПЧИ надвишават даже 20% от Брутният вътрешен продукт в годините на прогресивно облагане или в предкризисния интервал (2000 – 2007). В годините на съразмерно данъчно облагане те понижават доста – сред 2% и 4% приблизително за целия интервал след 2008г. По този метод две от четирите цели, поради които бе въведен плоският налог, бяха тотално сбъркани и несъмнено не бяха реализирани.
Какво се случва с останалите две?
Според Шнайдер (2015) делът на сивата стопанска система в страната за 2014 година е 31% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който за 2015 година той е бил 30,6%. За 2016 година този % се резервира в границите към 30%. В интервала преди 2008 година делът на сивата стопанска система се е намалил от 35,9% до 32,1% от Брутният вътрешен продукт, след което стартира покачване с местен най-много през 2010 година, последвано от гладко намаляване. Много страни с прогресивно облагане имат доста по-нисък дял на сивата стопанска система. Оказва се, че в изискванията на прогресивно облагане делът на сивата стопанска система понижава с доста по-големи темпове, до момента в който при съществуване на плосък налог този дял остава релативно неподвижен или нараства с леки темпове. Не можем да твърдим, че тя нараства, само че несъмнено плоският налог стопира нейното понижение – това бе наклонност, която страната ни поддържаше в изискванията на прогресивно облагане. Едва след 2013 година се вижда понижаване на каузи на сивата стопанска система, само че това се дължи по-скоро на дейната държавна политика в тази посока. Като цяло, след въвеждането на 10-процентната данъчна норма и за двата типа налога, даже се следи оттегляне при изведените предпочитани индикатори, като може да се окаже, че ниските налози и пропорционалното облагане не са част от решението, а са част от казуса на стопанската система ни. Четвъртият индикатор са неравенствата.
Именно неравенството в разпределението на приходите и благосъстоянието се адресира все по-често и отчетливо като проблем. Данните на Евростат и тези на „ Харвард “ демонстрират, че има наклонност на повишаване на неравенството в разпределението на приходите през 2015 година и 2016 година Особено отчетливо тази наклонност се показва в страни с плосък налог, каквато е точно България.
Да създадем едно съпоставяне сред пропорционалния и прогресивния налог в България
В изискванията на прогресивно облагане (2000-2007) имаме стабилизиране на страната, бюджетни остатъци, стопански напредък, какъвто не сме имали от този момент до през днешния ден, понижение на държавния дълг и доста по-благоприятно съответствие преки/косвени налози към бюджета.
В изискванията на плосък налог какво се случи? Дестабилизиране на страната, бюджетни дефицити (страната 3 пъти изпада в процедури по несъразмерни несъответствия във връзка с 3% референтна стойност за дефицит), икономическа рецесия, дефлационни стойности, нарастване на държавния дълг от 14,5% преди 2008г. до 29,5% през 2015 година и следващо понижение – повече от двойно, доста по-неблагоприятно съответствие сред директни и косвени налози като дял в приходната част на бюджета.
Какво демонстрират числата? Делът на директните налози към приходната част в бюджета преди 2008г. е бил приблизително 24,1%, а след 2008 година – приблизително 19,2%. Делът на косвените налози към приходната част на бюджета преди 2008 година е приблизително 38,7%, а след 2008г. е 50,5%.
Изводът е, че структурата на данъчните доходи се е изменила по метод, който трансферира данъчната тежест върху косвените налози (най-силно върху ДДС), които пък са обект на заплащане от цялото общество. Изхождайки от концепцията, че пределната полза на парите за по-бедните хора е по-висока, то и тяхното ползване на артикули, обложени с Данък добавена стойност, е по-голямо. В този смисъл те са обект на двойно облагане и се лишава незаслужено част от прихода им поради сбърканата система. Полученият резултат в последна сметка е противоположен на упованията и претекстовете поради които бе признато пропорционалното облагане преди години. В последна сметка действителният принос на данъчните приходи в бюджета може да е даже доста по-малък, тъй като МФ включва в статистиката си и обществените, и здравните осигуровки към постъпленията от налози. В този смисъл, поради тяхното прогресивно повишаване през последните години, статистиката може да се окаже погрешна, а самата обстановка – доста по-сложна.
Обобщено: огромна част от приходната част в бюджета, която идва от налози, се заплаща от онази част от обществото, която се намира от долната лява страна на „ кривата на Лефер “, т.е. от хората с ниски приходи.
Данъчна промяна би трябвало да се прави по време на възходяща икономическа обстановка, каквато имаме сега. Данъчни промени по време на рецесия, както през 2008 година, даже да са били верни за времето си, няма по какъв начин да са дали упования резултат.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ