За да продължи напред Македония македонците трябва да се изправят

За да продължи напред Македония македонците би трябвало да се изправят лице в лице с всички техни етнически алтернативи и неясноти

Бих желал някой да ми отговори от къде идва тази ирационална ненавист и предпочитание да бъде изтрито общото минало на два народа, пита огромният албански публицист и журналист

Интервю на Анелия Димитрова

- Господин Мехмети, обясните в какво тъкмо от Вашите думи прокуратурата на Северна Македония видя " насмешка с македонската националност "?

- Често съм повтарял, че споделям това, което съм написал, а не това, което четат другите политически идиоти. При това аз имам вяра, че в Македония е отритнат вербалният деликт, с който в социализма нас, албанците, ни сплашваха и ни затваряха устите, принуждавайки ни от боязън да не споделяме това, което мислим, налагайки си автоцензура, която е доста по-вредна от държавната цензура.

Но както и да е, нямам желание да укривам позициите си, тъй като знам, че този, който се опасява от личните си мисли е мъртъв, както и този, който задушава мислите си в себе си. Което значи, че ще не преставам да дублирам същото, което съм споделил и в текста, поради който бях извикан в прокуратурата.
А споделих това, което и през днешния ден мисля: че без поддръжката и грижата от Белград, македонският народ се усеща като детето без майката, която го е родила, откърмила и отгледала.
А народът за който приказвам не са тези милион потребни и прелестни хора, които никой в никакъв случай и за нищо не ги пита, а елитите, които има този народ, и, които вземат решение от негово име.

Когато става дума за елитите на македонския народ, множеството от тях аз считам за плебеи на сръбската политическа памет и като такива имат най-голямо недоразумение със самите себе си, а не с другите нации.
Затова те са най-вредни за своя народ, тъй като изкривяват истината и манипулират народа с исторически лъжи.
Лично аз считам, че македонските елити, " създадени " от Белград носят най-голямата отговорност за това, че част от македонския народ и до ден сегашен не е наясно с етническата си еднаквост, а това е отразено и в съмненията дали са наследници на южните славяни или пък внуци на античните македонци.
И по тази причина, не аз съм този, който злонамерено нещо си измисля, тъй като даже не би ми хрумнало да направя на другите, това, което не разрешавам да създадат на моя народ, само че самите елити на македонския народ са тези, които " сезонно " трансформират изводите от " матичната книга на родените " на своя народ и, в която вписват разнообразни данни за потеклото на македонския народ.

- Подобна юридическа формулировка не обрича ли инакомислещите в РСМ на политическо и правно гонене?

- Да ви призная откровено, аз бях комплициран, когато ми споделиха по каква причина ме викат в прокуратурата и, заради която ми е повдигнато обвиняване.
Знам, че в страната, в която пребивавам има огромно количество нелепост, само че че лудостта може да стигне до такава степен, че да пазят със закон македонския народ от моите мисли, това нямаше да го допускам, в случай че не ми се беше случило на мен.

Вижте, страна, която заплашва свободата на обществено изразените отзиви и мисли, е страна, която не би трябвало да съществува.
Освен това, народ, който би трябвало да отбрани със закон от моето обществено изразени позиции етническата си еднаквост, тоя народ в действителност има проблем, само че не с мен и моето мнение, а с тези, които имат вяра, че народите се появяват с политически решения и, които пазят истината за предишното със закони.
За мен Македония беше и си остана политически филиал на Сърбия.

И освен в някогашна Югославия, само че и през днешния ден, истините за тази страна и за тези, които живеят в нея се фабрикуват във великосръбските работилници в Белград.
Може би, по тази причина, от време на време Македония ми наподобява на страна, предвождана от група пияни айдуци македонци и албанци, следени, обаче, и командвани отдалечено от Белград. И по тази причина се измислят механизми и способи да бъдат накарани да замълчат тези, които разголват истината.
И тези " неприятели ", Македония ги заплашва с изфабрикувани правосъдни процеси, с обвинявания, или пък обществено ги изолира и заплашва материалното им битие, с което ги принуждава да паднат до положение, в което да се предадат по екзистенциални аргументи.

Така че, и моето приучване в прокуратурата има за цел да изпрати обръщение към младите да затворят усти, да се опасяват свободно да показват мислите си и позициите си. Те знаят, че мен не могат да ме накарат да мълча, само че желаят да затворят устите на младите, които не мислят по този начин, както желаят тукашните политици и полицейските структури, следени от Белград.

Впрочем, и по времето на някогашна Югославия, Македония беше място, където Белград " тестваше " всичките си антиалбански опити, които по-късно прилагаше в Косово. А тук, имаше такива " интелектуалци ", които изграждаха кариери единствено с една интензивност и полза, с която доказваха верността си към Белград - омразата към албанците. Така че и днешна Македония в огромна степен се гради върху " сръбската политическа памет " - да има държавни институции, които да я пазят от албанците.
Това, че в днешна Македония доста неща не са се трансформирали приказва и фактът, че тук не е никакъв грях и прокуратурата не ви търси в случай че скандирате: " Смърт на шиптарите " или " Бугари татари ", само че ви считат за пакостник в случай че, без желание да оскърбите някого, изнасяте истини, които сте прочели в историческите книги за тукашните нации.
При това, за мое благополучие, аз чета на доста езици, не съм стеснен единствено до това, което споделят " нашите " и " техните " историци, а доближавам до своята истина имайки поради, че историите на тукашните нации са писани, с цел да подхранват самозаблудите, че ние сме най-хубавите, най-мъдрите, най-храбрите, само че сме заобиколени от най-грозните, най-глупавите и най-страхливите нации?!

А в писането на такива исторически неистини Белград е непостижим. Особено Белград от Титово време, който освен имаше работилници за лъжливи истории, само че и такива, в които се измисляха нови нации и нови езици.
Така да вземем за пример, тогавашен Белград искаше от нас, албанците, които живееха в някогашна Югославия да сътвори обособен народ, наименуван " шиптари ", които не са едно и също с албанците и не приказват същия език. Но, за благополучие, с помощта на албанските научни и културни елити, това остана без триумф.

- Казвате, че " нито албанците, нито македонците към този момент усещат РСМ като своя страна ". Какво предизвика тази оценка?

- Най-често, държавните ползи на Македония се разпознават единствено с ползите на македонския народ, като че ли ние, останалите, не съществуваме. Така и държавните институции на Македония най-често служат единствено за отбрана на една етническа общественост - тази, която назовава себе си " македонска ", с което македонците си " присвояват " страната, а останалите се усещат като " неинституционални " жители.
Такъв метод способства действителната Македония, по някакъв метод, да не съществува. Вместо нея имате една имагинерна Македония, която множеството македонци си показват и харесват, и в която и земята, и небето, и въздухът би трябвало да носят " марката " на православието и македонизма ", освен това тази имагинерна Македония би трябвало да ги " помята " всички немакедонци.

Значи същинската Македония – тази мултиетническата, мултикултурната и мултирелигиозната – не я " обичат " и македонците, които желаят " Македония единствено за македонците ", само че не я " обичат " и албанците, които на никое място не усещат своята " Албания в Македония ".
Тоест, Македония е страна, в която всички са лоялни към своята етническа принадлежност, само че не и към страната. И оставайки всеки затворен в своята етническа истина, ние живеем всеки в своята иреална и измислена Македония.

- Обичайно считаме, че демократизацията на една страна е необратим развой. Какво се случи със модерна Македония? Защо Сърбия се оказа по-близка и разбираема за македонските политици и общество в сравнение с България? Само историческият спор ли е повода?

- Да, демократизацията е необратим развой, само че зависи от това дали градите народна власт, в която двама простаци " надгласуват " един интелигентен или противоположното. Ако вие градите общество, в което двама незаконни " надгласуват " един почтен – без значение по кой път сте тръгнали, ще стигнете до вътрешно гниене на страната. Тоест, ставате общество, което, защото няма капацитет да се срещне с истината за самото себе си, измисля външни и вътрешни неприятели.
Освен това, най-малкото е несериозно да се приказва за народна власт в географски ширини като нашите, където хората не живеят, а претърпяват с по 200 евро месечно, където една овца коства 200 евро, а един гласоподавател - 20, където един парламентарист се купува за 1 милион евро, а един гласоподавател за десетина евро, в страни, в които който открадне един самун, с цел да нахрани децата си е наименуван " апаш " и изпратен в пандиза, а политикът, който оплячкосва народа си, е наименуван " подкупен " и се сприятелява със съдиите.

И, несъмнено, не може да се приказва за демократизация на Македония, когато тя е подвластна от една Сърбия, на която мисли, че международните войни са свършили, само че не и балканските, и по тази причина и до момента Косово е люлката на сърбизма, Босна е цветът на сръбския народ, Черна гора е " второто око " на Сърбия, а Македония - нейна южна бановина.
И всяка от тези страни Сърбия, по някакъв метод, може да дестабилизира когато изиска. Босна - посредством Република Сръбска, Черна гора - посредством сръбската православна черква, а Македония, най-лесно от всички останали, - посредством държавните институции и полицейските структури.
И Сърбия е по-близка, и по-разбираема за македонците и Македония тъй като те десетилетия вложиха в лъжливите " истини " за Македония, които са надълбоко посадени в съзнанието на тукашните жители.

От ранното си детство та до зрелостта македонецът учи сръбската истина за неприятелите на македонския народ – които постоянно са албанците и българите – и за техният роден по-голям брат – сърбите.
Белград влагаше в културата, в медиите и тукашните политически партии, с което, по някакъв метод бетонира съзнанието, че от Белград идва всичко, което е положително за Македония, а всичко неприятно - от Тирана и София.

Колко мощно е мисленето, че Македония не може да си разреши да остане без " по-големия брат " – Сърбия, най-добре го потвърждава двойният въпрос на референдума за самостоятелност, когато тукашните държавници, знаейки, че народът няма да одобри разлъка с Белград, питаха македонците дали желаят независима Македония, само че с правото за " сдружаване " с останалите членове на федеративна Югославия?!
Накратко казано, истината е, че в Македония, македонците приказват на македонски, а албанците на албански, само че множеството от тях не се научиха да разсъждават на своя майчин език, ами сънуват и фантазират на сръбски.
Тоест, тукашните елити спят в Македония, само че сънуват на сръбски. И по тази причина съществува усещането, че единствената " идеология ", която сближава тукашните македонски елити е сръбският турбо фолк.

И, прочее " турбо-фолкът, който сближава всички балкански пияници, в Македония е част от фамилните и държавните празници.
А въпреки това, България съвсем не участва в Македония. До нея и по този начин мъчно се стига. Скопие и София и до момента са свързани с пътища от Втората международна война, по които не могат да се разминат две натоварени магарета, да не приказваме за камиони. Но, Скопие и Белград са свързани с ж.п. линия, съвременни автомагистрали, авиовръзки. Изглежда София към момента не е схванала, че и родни братя се не помнят, в случай че домовете им не са свързани с път, по който могат да се посещават.
Както и, коства ми се, че София не помни, че и " брачното легло " способства за запазване на взаимната обвързаност на един и същи народ. И по тази причина, кажи речи, съвсем всяко македонско семейство има някаква фамилна връзка със сърбите, а са забравени роднинските връзки с българите.

- Защо албанските интелектуалци-историци не са включени в Съвместната комисия с България? Дотолкова ли са алиенирани те от този спор? Означава ли, че жителите на РСМ - етнически албанци не виждат интерес или значимост на този развой на изясняване на историческата истина?

- За да се разбере отношението на тукашните албанци към разногласието с България, би трябвало да се има поради, че те се лутат в пространството, което разделя техните стремежи и претенциите да обновят историческото другарство с българския народ и мощната медийна агитация да се потвърдят злодействата на българите против албанците по време на Втората международна война, както и танковете, които България " подари на македонците ", с цел да завоюват войната против албанците.
Оттук, при тукашните албанци господства възприятието, че тези договаряния с нищо не способстват и с нищо не въздействат за осветляването на вековното другарство сред българския и албанския нации, както и истината за съдействието сред албанските и българските революционери за освобождение и основаване на Македония.
Отношението на тукашните албанци към българо-македонския спор би трябвало да се преглежда и от гледната точка на техните партии, които са съдружни сътрудници във властта, които са заложници на васалното мислене, съгласно което няма за какво да се месят в проблемите, които засягат македонците, с което се самоизключват от процесите на създаване на страна за всички и, в която всеки има принос.

Когато се проучва отношението на тукашните албански партии и интелектуалци, би трябвало да се има поради, че техните позиции в огромна степен зависят от формалните Прищина и Тирана. При това не би трябвало да се не помни и значимостта в Македония на " мощните хора " от Косово и Албания, които са решаващи и при дейностите и връзките на тукашните албански политически партии.

Не би трябвало да се не помни, че постоянно ориста на тукашните политически водачи зависи от публична Тирана и Прищина, и по тази причина, да вземем за пример, когато тяхната известност стартира да пада, те отпътуват за Тирана и Прищина, където се снимат с тамошните мощни на деня, а по-късно се връщат в Скопие с " лиценз " за национални герои.
При оценяването на ролята на албанските партии и на тукашните албански интелектуалци в договарянията сред Скопие и София, би трябвало да се има поради и истината, че Македония си остава гърлото, от което непрекъснато тече " лавата " на историческия огън, който гори на тези територии.
Трябва да се има поради и фактът, че албанците в Македония от време на време се усещат като в чакалня, като че ли чакат един път вечно да бетонират своето състояние в Македония. Особено, когато се има поради, че в доста връзки страната, в която живеят наподобява на строеж, основан от недоразуменията на тукашните нации, на страна, скроена от остатъците на страните, които я заобикалят.

Затова и се случва, когато се закашля някоя столица на прилежащите страни или когато епидемията от " грип " плъзне по тези земи, Македония незабавно да се разболее и има потребност от интернационална спешна помощ. При това нараства и възприятието, че от време на време Македония като че ли желае да се самоубие и, че със личните си ръце маха системата, включена и от интернационалната общественост.

- " Българската диря " в историята на РСМ въпрос на теоретичен и публичен консенсус ли е или въпрос на дълбоки народностни комплекси и от двете страни? Проекцията на подправената еднаквост, издигната в центъра на Скопие, какво ни споделя?

- На мен ми се ядосват, когато споделям, че най-големите антимакедонци са онази част от тукашните елити, които " сезонно " сменят " персоналната карта " на македонския народ, които един път споделят, че той е пристигнал на тези територии дружно с другите южни славяни, а след това размислят и почват да настояват, че са по-стари от небето и земята.
Далече съм от мисълта, че мога да кажа на македонците кои са техните прадядовци, само че като техен съгражданин имам правото да желая нашата обща страна да не остане пленник на техните етнически алтернативи.

Както и не желая, да вземем за пример, моето Скопие да сменя паметниците според от това коя партия е на власт – дали партията, която натискаше историците, които научно доказваха, че македонците са потомци на южните славяни или тези, които сочеха обстоятелства, че " дядо " на този народ е Александър Македонски.
Не би ми и хрумнало да втълпявам избора на моите съграждани македонци, само че това не значи, че не би трябвало да показвам моята истина, до която съм стигнал, четейки и книги по история с създатели македонци.
И когато споделям, че доста истини за македонския народ са писани в Белград, с това не желая да обидя никого, тъй като знам, че доста истини и за нас, тукашните албанци, се намират в белградските архиви.

Но желая да посочи нещо, без което, съгласно мен Македония няма да може да продължи напред: нуждата македонците да се изправят лице в лице с всички техни етнически алтернативи и неясноти.
Именно тъй като поради тези техни алтернативи Македония не може да продължи напред и остава пленник на метода, по който тази страна гради истината за себе си.

- Бихте ли се наели да оцените степента на уместност на политическите елити по отношение на взаимните обети в другарство и доброжелателност? Вярвате ли, че в РСМ може да бъде реализиран политически консенсус за включване на българите като държавотворен народ в Конституцията?

- Живеем на територии, където другарствата са краткотрайни, а неприятелствата - безконечни. И където сходните измислят разлики, с цел да бъдат " по-други ", а тези, които нищо не ги сближава си измислят сходства, с цел да може да се провъзгласят за родни братя.
Искате образци?

Може ли някой да ми отговори има ли на Балканите нации по-близки от българския и македонския?

Както бих желал някой да ми отговори от къде идва тази ирационална ненавист и предпочитание да бъде изтрито общото минало на тези два народа?
Според мен, доста от недоразуменията сред тукашните нации, са нереални и на границата на лудостта.
При това, имате възприятието, че всички работят, с цел да задушат истината за другия и никой не е квалифициран да одобри истината за себе си.
Просто на тези територии доста неща са лъжовни, с изключение на омразата към другите. И до момента в който е по този начин ще имаме краткотрайни другарства и безконечни омрази.
Затова и не виждам причина в дългия лист на етнически общности, които са вписани в Конституцията на Македония, да не бъдат упоменати и българите, и народа, с който днешните македонци има едни и същи герои, с който народ могат да си приказват без преводач, имат съвсем еднакъв фолклор, идентични обичаи...
Но към този момент споделих: ние живеем на място, където доста неща са толкоз нереални, лъжливи и усукани, тъй че ти се коства, че тук се реализират контракти единствено с цел да се множат недоразуменията и да има защо да договарят политиците.

Затова считам, че решаването на българо-македонския спор е надалеч, заради простата причина, че става дума за толкоз близки нации, че се е наложило да измислят доста мислени разлики между тях.