Особености на свинския лов в дивия Северозапад
За да падне, прасето се стреля под плешката или във врата
Големите ловци в света се познават по окачените на стените им титли от Big five (Голяма петорка) – бивол, слон, лъв, леопард и носорог. В България обаче слонове, биволи и носорози няма, само че ловци има бол – над 120 000. И съгласно множеството от тях – все огромни. Но който най-малко един път не е повалял с изстрел дива свиня и и не е чувствал студ по гърба, че и по-надолу, при типа на носещия се като товарен трен глиган с кръвясали очи, не може да се назова същински ловджия, безапелационни са родни ветерани-глиганоубийци. Затова първата събота на всеки октомври – когато се открива дългочаквания лов на диви свине, е незабравим ден за дружинките из България. И се отбелязва с тежки трапези, музика и веселби – за здраве и слука.
– Тази година сезонът почна доста добре! Досега са паднали близо 100 свине. Свине има доста, нека и ловците покажат положителни мерници!, радва се ръководителят на Ловното съдружие „ Огоста ” в Монтана Александър Георгиев. А ловците не се излагат. Още при започване на октомври дружинката от село Челюстница повали за час шест диви прасета, три паднаха край Железна, четири в землището на Черкаски. Осем свине за един уикенд отстреляха край Гаганица, а един от глиганите бе близо 250 кг. С над 200 кг великани се регистрираха и четите в Белимел и Ковачица. Преди дни отново дружинката в митичното Черкаски, заселено от Йордан Радичков с тенци и верблюди, повали за една заран 9 диви прасета от връхлетяло ги стадо от над 50 животни…
Успехът при отстрела на диви свине обаче не зависи единствено от точния мерник, декларират майсторите. Свинскияj лов е като беритба – с цел да прибереш добра годишна продукция, би трябвало да си копал, сял и пазил, разясняват опитни стрелци. Всяка зима в дълбоките снегове ловците изнасят тонове царевица в усоите, с цел да подхранват четирикраките майки и дебнат вълци и чакали, с цел да не раздират новородените прасенца. През пролетта хранилките още веднъж се пълнят със зърно за свинските семейства, а край леговищата на стадата се изсипва отработено машинно масло. Дивите прасета се търкалят в нефтопродуктите като новобогаташи в перлено джакузи и по този начин унищожават налазилите ги паразити.
За да задържат свинските стада в регионите си, дружинките засяват и дивечови ниви с обичаната им царевицата. С наближаването на времето за лов на глигани най-запалените авджии се заемат и с дейна разследваща активност. Проучват пътеки и леговища на стадата и като военни стратези чертаят проекти за пусии и контрапусии. Успешен лов на диви прасета е неосъществим без опитни следотърсачи и ловците купуват гончета от елитни развъдници за по няколко хиляди лв., а по-неопитните песове минават и на квалификационни курсове в гатери- заградени площи с пуснати в тях диви свине. Цяло лято интензивно се стягат и джепанета, и принадлежности. След възбраната на патроните с едри сачми № 13, стрелците по глиганите се снаряжават с мощни бренекета, които не се отклоняват от клони и шубраци, и подкалибрени муниции, чийто цени стигат до 4-5 лв. за численост. От облеклата се отстраняват всички железни детайли, с цел да не се плашат снабдените със слух като военни радари глигани. По-табиетлии авджии даже не се къпят и бръснат преди излет, с цел да не ги усетят прасетата по миризмата.
В балканските села над Монтана описват по какъв начин локален остарял ловджия изгонил на разсъмване дошъл на посетители за излета на глигани градски предприемач. Мъжът бил с бляскав джип, безценен автомат, марков ловджийски костюм и щедро полята с афтършейв физиономия. „ Ей, келеш – не те знам кой си и к’ъв си, но я не съм се къпал от седмица, а тая нощ шубата ми е била при прасето в кочината – за слука. А ти си се стегнал като за среща с девойка – заминавай откъдето си пристигнал! ”, разпоредил дядото.
Когато пусиите са разставени, пушките – заредени и кучетата към този момент са разкрили свинете в драките, идва заветният момент, чакан от всеки същински ловджия като Коледа от децата. Сподиряно от джавкам на гончетата, прасето се носи, чупейки клони по пътя си като валяк. В подобен миг, в случай че резервира самообладание, ловецът може да повали дивото животно и да завоюва похвалите и уважението на сътрудниците си по оръжие.
За да падне, прасето се стреля под плешката или във врата, патроните в главата или фронтално в гърдите, бронирани с дебела кожа, рядко носят триумф. Точен изстрел обаче е сложен, тъй като глиганите нормално не стоят като монументи, а тичат с близо 100 км в час. Прасето в бяг би трябвало да се поведе с цевта и да се стреля малко пред зурлата му, изяснява бай Любен Коравеца от село Ковачица. Но даже с попадение в гръдния панер мощното животно може да пробяга 30-40 и повече метра преди да падне. Често се случва макар попадението прасето да се надигне и да изчезне в шубраците. Тогава единствено опитно куче може да го открие. Но от време на време освирепели от раните глигани раздират настигналите ги гончета, а може да атакуват и ловеца.
През 2005 година шефът на ловното съдружие „ Свидня ” Иван Младенов – Браната, едвам оживял след ръкопашна битка с повален, само че скочил отново и нахвърлил се да го хапе 160 кг глиган. За шанс кучетата откъснали разяреното животно от мъжа, а комшия по пусия го довършил. Затова препатили авджии поучават въпреки и паднало дивото прасе да се приближава деликатно и с подготвена за пукотевица пушка. Изключително значимо е също ловците да са със сигнални жилетки и шапки и да съблюдават прецизно разпоредбите за сигурност, тъй като на свински лов се стреля като на война. И за жалост всяка година има и жертви, припомнят ловните шефове.
Но падне ли най-после прасето – единствено или с още няколко побратими, стартира огромният празник. Точните стрелци се обсипват с похвали, а пропусналите задачата – с майтапи. Дерачите смъкват рошавите кожуси и разфасоват месото на части, които се разделят по приятелски. Мръвките в раницата обаче не са най-важното, същинските фенове на свинския лов излизат в гората не за храна, а за страсти и завършения, безапелационен е 27-годишният Дилян Георгиев- трето потомство ловджия. Преди дни той повали край село Бистрилица 250 кг чорлав като мечка глиган.
– Миналата година при проект 500 диви прасета отстреляхме 260, само че тази година върви доста добре, дружинките подвигат цели стада и евентуално ще надхвърлим 500 свине. При това част от тях са с доста положителни титли, разяснява ръководителят на сдружението в Монтана Сашо Георгиев.
Според специалисти положителната хранителна база в полето и горите и грижите на ловците за дивеча дават резултати и популацията на дивите прасета се усилва. В последните години поради климатичните промени стадата с свине даже дават поколение вместо по един по два пъти и по тази причина триумфите на ловците порастват.
Но положителната слука не свършва с края на излета – помни се и се споделя дълго. При това колкото по се отдалечава във времето, толкоз килограмите на отстреляното животно нарастват и от време на време стигат даже мащабите на слон. „ Какво да се прави, като нямаме биволи и носорози дивото прасе е насладата и гордостта на българския ловджия! ”, обобщава Стоян Ангелов от сдружението „ Сокол ” в Берковица.
Големите ловци в света се познават по окачените на стените им титли от Big five (Голяма петорка) – бивол, слон, лъв, леопард и носорог. В България обаче слонове, биволи и носорози няма, само че ловци има бол – над 120 000. И съгласно множеството от тях – все огромни. Но който най-малко един път не е повалял с изстрел дива свиня и и не е чувствал студ по гърба, че и по-надолу, при типа на носещия се като товарен трен глиган с кръвясали очи, не може да се назова същински ловджия, безапелационни са родни ветерани-глиганоубийци. Затова първата събота на всеки октомври – когато се открива дългочаквания лов на диви свине, е незабравим ден за дружинките из България. И се отбелязва с тежки трапези, музика и веселби – за здраве и слука.
– Тази година сезонът почна доста добре! Досега са паднали близо 100 свине. Свине има доста, нека и ловците покажат положителни мерници!, радва се ръководителят на Ловното съдружие „ Огоста ” в Монтана Александър Георгиев. А ловците не се излагат. Още при започване на октомври дружинката от село Челюстница повали за час шест диви прасета, три паднаха край Железна, четири в землището на Черкаски. Осем свине за един уикенд отстреляха край Гаганица, а един от глиганите бе близо 250 кг. С над 200 кг великани се регистрираха и четите в Белимел и Ковачица. Преди дни отново дружинката в митичното Черкаски, заселено от Йордан Радичков с тенци и верблюди, повали за една заран 9 диви прасета от връхлетяло ги стадо от над 50 животни…
Успехът при отстрела на диви свине обаче не зависи единствено от точния мерник, декларират майсторите. Свинскияj лов е като беритба – с цел да прибереш добра годишна продукция, би трябвало да си копал, сял и пазил, разясняват опитни стрелци. Всяка зима в дълбоките снегове ловците изнасят тонове царевица в усоите, с цел да подхранват четирикраките майки и дебнат вълци и чакали, с цел да не раздират новородените прасенца. През пролетта хранилките още веднъж се пълнят със зърно за свинските семейства, а край леговищата на стадата се изсипва отработено машинно масло. Дивите прасета се търкалят в нефтопродуктите като новобогаташи в перлено джакузи и по този начин унищожават налазилите ги паразити.
За да задържат свинските стада в регионите си, дружинките засяват и дивечови ниви с обичаната им царевицата. С наближаването на времето за лов на глигани най-запалените авджии се заемат и с дейна разследваща активност. Проучват пътеки и леговища на стадата и като военни стратези чертаят проекти за пусии и контрапусии. Успешен лов на диви прасета е неосъществим без опитни следотърсачи и ловците купуват гончета от елитни развъдници за по няколко хиляди лв., а по-неопитните песове минават и на квалификационни курсове в гатери- заградени площи с пуснати в тях диви свине. Цяло лято интензивно се стягат и джепанета, и принадлежности. След възбраната на патроните с едри сачми № 13, стрелците по глиганите се снаряжават с мощни бренекета, които не се отклоняват от клони и шубраци, и подкалибрени муниции, чийто цени стигат до 4-5 лв. за численост. От облеклата се отстраняват всички железни детайли, с цел да не се плашат снабдените със слух като военни радари глигани. По-табиетлии авджии даже не се къпят и бръснат преди излет, с цел да не ги усетят прасетата по миризмата.
В балканските села над Монтана описват по какъв начин локален остарял ловджия изгонил на разсъмване дошъл на посетители за излета на глигани градски предприемач. Мъжът бил с бляскав джип, безценен автомат, марков ловджийски костюм и щедро полята с афтършейв физиономия. „ Ей, келеш – не те знам кой си и к’ъв си, но я не съм се къпал от седмица, а тая нощ шубата ми е била при прасето в кочината – за слука. А ти си се стегнал като за среща с девойка – заминавай откъдето си пристигнал! ”, разпоредил дядото.
Когато пусиите са разставени, пушките – заредени и кучетата към този момент са разкрили свинете в драките, идва заветният момент, чакан от всеки същински ловджия като Коледа от децата. Сподиряно от джавкам на гончетата, прасето се носи, чупейки клони по пътя си като валяк. В подобен миг, в случай че резервира самообладание, ловецът може да повали дивото животно и да завоюва похвалите и уважението на сътрудниците си по оръжие.
За да падне, прасето се стреля под плешката или във врата, патроните в главата или фронтално в гърдите, бронирани с дебела кожа, рядко носят триумф. Точен изстрел обаче е сложен, тъй като глиганите нормално не стоят като монументи, а тичат с близо 100 км в час. Прасето в бяг би трябвало да се поведе с цевта и да се стреля малко пред зурлата му, изяснява бай Любен Коравеца от село Ковачица. Но даже с попадение в гръдния панер мощното животно може да пробяга 30-40 и повече метра преди да падне. Често се случва макар попадението прасето да се надигне и да изчезне в шубраците. Тогава единствено опитно куче може да го открие. Но от време на време освирепели от раните глигани раздират настигналите ги гончета, а може да атакуват и ловеца.
През 2005 година шефът на ловното съдружие „ Свидня ” Иван Младенов – Браната, едвам оживял след ръкопашна битка с повален, само че скочил отново и нахвърлил се да го хапе 160 кг глиган. За шанс кучетата откъснали разяреното животно от мъжа, а комшия по пусия го довършил. Затова препатили авджии поучават въпреки и паднало дивото прасе да се приближава деликатно и с подготвена за пукотевица пушка. Изключително значимо е също ловците да са със сигнални жилетки и шапки и да съблюдават прецизно разпоредбите за сигурност, тъй като на свински лов се стреля като на война. И за жалост всяка година има и жертви, припомнят ловните шефове.
Но падне ли най-после прасето – единствено или с още няколко побратими, стартира огромният празник. Точните стрелци се обсипват с похвали, а пропусналите задачата – с майтапи. Дерачите смъкват рошавите кожуси и разфасоват месото на части, които се разделят по приятелски. Мръвките в раницата обаче не са най-важното, същинските фенове на свинския лов излизат в гората не за храна, а за страсти и завършения, безапелационен е 27-годишният Дилян Георгиев- трето потомство ловджия. Преди дни той повали край село Бистрилица 250 кг чорлав като мечка глиган.
– Миналата година при проект 500 диви прасета отстреляхме 260, само че тази година върви доста добре, дружинките подвигат цели стада и евентуално ще надхвърлим 500 свине. При това част от тях са с доста положителни титли, разяснява ръководителят на сдружението в Монтана Сашо Георгиев.
Според специалисти положителната хранителна база в полето и горите и грижите на ловците за дивеча дават резултати и популацията на дивите прасета се усилва. В последните години поради климатичните промени стадата с свине даже дават поколение вместо по един по два пъти и по тази причина триумфите на ловците порастват.
Но положителната слука не свършва с края на излета – помни се и се споделя дълго. При това колкото по се отдалечава във времето, толкоз килограмите на отстреляното животно нарастват и от време на време стигат даже мащабите на слон. „ Какво да се прави, като нямаме биволи и носорози дивото прасе е насладата и гордостта на българския ловджия! ”, обобщава Стоян Ангелов от сдружението „ Сокол ” в Берковица.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ