Атлантици: Ако парламентът не се заеме с помощта за Украйна, служебното правителство ще я саботира
За да не може служебното държавно управление на пРезидента да обезсмисли решението на Народното събрание за оказване на военна помощ за Украйна, Народното събрание би трябвало да работи редом с кабинета по този въпрос. Затова напълно вярно и рационално ръководителят на Комисията по защита Христо Гаджев разгласи, че до момента в който МО и Министерски съвет " вършат своите разбори, същият развой редом ще тече и в Народно събрание ", се споделя в декларация на " Атлантически съвет на България ".
Нека бъдем реалисти - от страна на служебното държавно управление чакаме бойкот. Това е точната дума, другояче в този момент излизат евфемизми от рода на това да се " подходи консервативно " при осъществяването на това решение. Помним доста добре, че служебният министър на защитата Димитър Стоянов на 29 септември 2022 година съобщи, че до момента в който е боен министър, няма по какъв начин да даде тежко въоръжение на Украйна. Затова, в случай че Народното събрание не се заеме с този въпрос и не работи редом с държавното управление, нищо няма да се получи. Това в този момент се постанова, макар че по Конституция (Чл. 105. (1)) Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната в сходство с Конституцията и законите. Сега е неотложно да се направи изключение в обичайна процедура, което не опонира на Конституцията, в полза на националната сигурност, тъй че да не бъде оставен пРезидентът посредством назначенато от него служебно държавно управление да обезсмисли решението на Народното събрание.
Срокът е 1 месец. Съгласно Конституцията и законите, Народното събрание би трябвало да реализира оптимално интензивно своите пълномощия. Един от методите е натоварен парламентарен надзор. Всяка седмица да се желае доклад от министъра на защитата за свършената работа, да вземем за пример.
Най-вече обаче предлагаме да се подходи по следния метод:
1. Комисиите по външна политика и защита да образуват неотложно неофициална работа група (task force) от техни членове, които всекидневно да работят по въпроса. Същите могат да взаимодействат интензивно и с експертната общественост, и с гражданското общество, и с медии.
2. Двете комисии да излъчат техни представители (депутати), който да са в ежедневна връзка с МО, да посещават МО и на място да се срещат с политическото и военното управление на ведомството, с цел да се съгласува помощта за Украйна. Работата тук зависи от положителната воля за работа на МО, само че, при положение на недостиг на такава, Народното събрание има разполагаем инструмента да изисква в незабавни периоди информация от всевъзможен тип и да привиква в съответните комисии и министри и техни заместници, и висши военни.
3. Неформалната работна група на двете парламентарни комисии може да инициира контакти с представители на Украйна и на съюзни страни от НАТО. Тук още веднъж положителната воля за съдействие е на Министерство на външните работи и МО, само че при положение на установен недостиг, народните представители могат по тяхна самодейност да се срещат и беседват с представители на съдружниците ни.
4. Изготвеният план на решение на МС да бъде оценен от работната група и при нужда в него да се нанасят промени от нея, без значение от предложенията на изпълнителната власт. МО може и да си има и да предложи разбори, само че и Народно събрание има своите - по тази причина предлагаме основаването на такава неофициална работна група от народни представители от двете комисии, които да работят и да притеглят спомагателна експертиза, при съблюдаване на всички условия на законите.
Ето по тази причина Народното събрание би трябвало бързо да изиска цялата информация от МО за наличното въоръжение и техника, които можем да предоставим.
Предвид гореизложеното, налага се да се премине на режим " ръчно ръководство " на този въпрос от страна на Народното събрание. България е парламентарна република и Народното събрание има право да управлява изпълнителната власт. В изискванията на служебно държавно управление би трябвало да се търсят ексцентрични, само че ефикасни подходи, в границите на Конституцията, с които да се извърши волята на Суверена.
Нека бъдем реалисти - от страна на служебното държавно управление чакаме бойкот. Това е точната дума, другояче в този момент излизат евфемизми от рода на това да се " подходи консервативно " при осъществяването на това решение. Помним доста добре, че служебният министър на защитата Димитър Стоянов на 29 септември 2022 година съобщи, че до момента в който е боен министър, няма по какъв начин да даде тежко въоръжение на Украйна. Затова, в случай че Народното събрание не се заеме с този въпрос и не работи редом с държавното управление, нищо няма да се получи. Това в този момент се постанова, макар че по Конституция (Чл. 105. (1)) Министерският съвет управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната в сходство с Конституцията и законите. Сега е неотложно да се направи изключение в обичайна процедура, което не опонира на Конституцията, в полза на националната сигурност, тъй че да не бъде оставен пРезидентът посредством назначенато от него служебно държавно управление да обезсмисли решението на Народното събрание.
Срокът е 1 месец. Съгласно Конституцията и законите, Народното събрание би трябвало да реализира оптимално интензивно своите пълномощия. Един от методите е натоварен парламентарен надзор. Всяка седмица да се желае доклад от министъра на защитата за свършената работа, да вземем за пример.
Най-вече обаче предлагаме да се подходи по следния метод:
1. Комисиите по външна политика и защита да образуват неотложно неофициална работа група (task force) от техни членове, които всекидневно да работят по въпроса. Същите могат да взаимодействат интензивно и с експертната общественост, и с гражданското общество, и с медии.
2. Двете комисии да излъчат техни представители (депутати), който да са в ежедневна връзка с МО, да посещават МО и на място да се срещат с политическото и военното управление на ведомството, с цел да се съгласува помощта за Украйна. Работата тук зависи от положителната воля за работа на МО, само че, при положение на недостиг на такава, Народното събрание има разполагаем инструмента да изисква в незабавни периоди информация от всевъзможен тип и да привиква в съответните комисии и министри и техни заместници, и висши военни.
3. Неформалната работна група на двете парламентарни комисии може да инициира контакти с представители на Украйна и на съюзни страни от НАТО. Тук още веднъж положителната воля за съдействие е на Министерство на външните работи и МО, само че при положение на установен недостиг, народните представители могат по тяхна самодейност да се срещат и беседват с представители на съдружниците ни.
4. Изготвеният план на решение на МС да бъде оценен от работната група и при нужда в него да се нанасят промени от нея, без значение от предложенията на изпълнителната власт. МО може и да си има и да предложи разбори, само че и Народно събрание има своите - по тази причина предлагаме основаването на такава неофициална работна група от народни представители от двете комисии, които да работят и да притеглят спомагателна експертиза, при съблюдаване на всички условия на законите.
Ето по тази причина Народното събрание би трябвало бързо да изиска цялата информация от МО за наличното въоръжение и техника, които можем да предоставим.
Предвид гореизложеното, налага се да се премине на режим " ръчно ръководство " на този въпрос от страна на Народното събрание. България е парламентарна република и Народното събрание има право да управлява изпълнителната власт. В изискванията на служебно държавно управление би трябвало да се търсят ексцентрични, само че ефикасни подходи, в границите на Конституцията, с които да се извърши волята на Суверена.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ