За да научим детето си да лъже, трябва да го

За да научим детето си да лъже, би трябвало да го наказваме, или за какво наказването е неефикасен способ за влияние върху детето

Като способ за образование наказването съществува от хиляди години. Какви ли не разновидности е измислило човечеството за този интервал: в историческите музеи на Европа са изложени стотици изтънчени принадлежности, остроумно основани, с цел да убеждават провинилите се. Диапазонът им постоянно е бил много необятен – от пердах с лъвове до отрязана ръка. Детските санкции също са претърпели своя път на развиване – от шамар зад врата до прям пердах, от стоене на колене върху грах в ъгъла до задължението да се мият подовете у дома цяла седмица , от лишаването от сладко за обяд до отнемането на компютър или таблет.

Светът на наказванията е богат и разнороден. Възможностите са доста, в тях се влагат големи старания, само че резултатите са минимални.

Войните не са станали по-малко. Нивата на престъпност се считат за най-високи в страните, в които има най-вече затвори – да вземем за пример Русия и Съединени американски щати. Възрастните не се боят от наказванията или просто са привикнали с тях и не престават да нарушават законите. И няма доста родители в света, които могат да се похвалят с санкции, които да оказват резултат върху децата им. Непрекъснато чувам това: „ Вече му забранявах да гледа тв приемник, взех му и компютъра, и въпрeки това не желае да си написа домашните “.

И съм стигнала до извода – наказването НЯМА възпитателна функционалност.

С помощта на наказване (например затвора) може за известно време да се изолира от обществото този, който му е нанесъл щета. И даже и в тези случаи никой не се заблуждава и всички знаят, че при 9 от 10 от случаите, откакто излезе от пандиза, нарушителят още веднъж ще се върне към остарелия си живот.

Но някои родители към момента имат вяра, че благодарение на наказванията може нещо да се поправи, някой да се научи, от нещо да се опазят. Няма смисъл, даже не се надявайте на това.

Обикновено, откакто го кажа, заинтересуваните родители ехидно ме питат: „ Е, добре, събрали сте се тук психолози хуманисти. А ние какво да вършим? Детето напълно е излязло от надзор, нагрубява ни, не си написа домашните, скита се до късно. Как да не го наказваме? “.

И на мен постоянно в такива моменти ми се желае да ги попитам – а по какъв начин съумяват да уреждат проблемите си на работа или с други хора, без освен това да прибягват към оръжия и пердах? Все отново огромна част от хората някак си се оправят, нали? И даже да ни се желае да ударим някого, се въздържаме, тъй като ни лимитират нормите и обществените правила.

Същото е и с децата и младежите – в случай че приемете, че не желаете и няма да ги наказвате, от единствено себе си се включват други механизми и способи. Ще се изненадате.

Преди да стартира интензивно да ви увещавам да спрете с наказванията, ще ви напомня „ естественото следствие “ . Не идваш в точния момент за обяд – сготви си самичък. Нагрубил си някого – бъди по този начин добър да му се извиниш и да изслушаш какво този човек мисли по въпроса. Обещал си нещо да свършиш у дома и не си го направил – измисли метод да компенсираш неизпълненото заричане.  Но значимото при този метод е да не объркаме нещата. Едноседмичното отнемане от компютър за ненаписано домашно не е естествена последица. Както и отводът да купим телефон на щерка си, тъй като сме я заварили с цигара в ръка.

Още нещо за този метод. Не очаквайте, че веднъж ще е задоволителен. Тийнейджърите не се снабдяват с опит толкоз бързо, колкото ни се желае. Това е присъщо на детството и юношеството. В общия случай детето би трябвало неведнъж да се сблъска с резултатите от своите дейности, с цел да извлече нужния му опит.

А в този момент ето повече информация за това какво в действителност реализираме, когато наказваме:

1. Позицията, която заема индивидът, който санкционира, е тази на по-силния и това е доста нездравословно за връзките сред близки хора. Тази роля има разрушаващо и развращаващо влияние върху човек. Ако имам безграничната власт над живота на различен човек, то пожертвам да изгубя надзор над своите страсти, да изгубя способността да различавам своите враждебни импулси от справедливостта. Да не би в детските градини, детските домове и в домовете за възрастни хора да работят единствено садисти? Съвсем не. Но цялостната власт над орисите на безпомощни, подвластни деца или старци води до това, че най-обикновени хора се държат грубо. Родителите са елементарни хора и не са застраховани, че властта няма да ги деморализира.

2. Главното умеене, което придобива детето, младежа или възрастния, който възпитават посредством санкции, е умеенето да лъже, да крие желанията си и да мами. Защото всеки от нас се стреми да заобикаля обидата, неприятностите, болката. Ако желаеме да научим детето си да лъже, да загубим доверието му, както и то нашето, най-сигурният метод е да го наказваме. Ще отбележа, че с възрастта чувствителността към наказването понижава.

3. Рядко има деца, които посрещат наказването умерено и намерено и покорно го одобряват. Съпротивата е нещо обикновено и е по-добрият вид, тъй като покорността не води до нищо положително. Ако човек привикне към дейности, които нарушават психическата му или даже физическата му целокупност, то той ще одобри, че насилието е нещо обикновено. И ще стане уязвим за всеки, който „ вземе властта “. Наказвате детето си и очаквате неговото смирение? Тогава не се изненадвайте, в случай че попадне под непознато, неподходящо въздействие. Той е привикнал да бъде заплашван. Друг вид е детето ви да открие в себе си чертите на изтезател на слабите. Озлоблението и гневът, които се натрупат в него, до момента в който понася наказванията, би трябвало да намерят изход някъде. Вариантите за това не са доста – да отмъщаваш на другите и да ги мъчиш или самият ти да страдаш. Агресията, която не намира изход, се насочва във вътрешността.

4. Наказанието развращава, тъй като освобождава детето от отговорност. Винаги има висша мощ, която знае какво би трябвало да ми се случи, в случай че наруша разпоредбите и направя нещо недопустимо. Щом е по този начин, дано тази висша мощ ме управлява. А в моментите, когато този надзор липсва, то аз ще върша, каквото си пожелая – нали няма към този момент кой да ме санкционира. Ако планирате да отгледате безконтролен манипулатор, то наказвайте детето допустимо най-често и безусловно за всичко.

5. Наказанието води до привикване. За да подейства на детето, а след това и на младежа, то би трябвало всякога да ги респектира. Но нормалните неща не са страшни, това, с което си привикнал, е нещо, което може да се преживее. А това значи, че с цел да постигате резултат, ще би трябвало непрестанно да увеличавате дозата и да измисляте нови и нови санкции. Дори не мога да си показва до каква степен може да се стигне по този метод.

Автор: Вита Малигина

Инфо: