За да може да подреди мислите си, човек се нуждае

За да може да подреди мислите си, човек се нуждае от непрекъсната връзка с другите. За да върви животът ни както би трябвало, е нужно да мислим, а в множеството случаи мислим, когато приказваме.

Ние би трябвало да приказваме за предишното, с цел да можем да разграничим елементарните пресилени паники, които тровят мислите ни, от същински значимите прекарвания. Нуждаем се да приказваме за естеството на сегашното и за проектите ни за бъдещето, с цел да знаем къде се намираме, накъде вървим и за какво сме поели натам.

Трябва да подлагаме своите тактики и тактики на преценката на другите, с цел да се уверим в тяхната успеваемост и резистентност. Трябва да слушаме себе си, до момента в който приказваме, с цел да можем да подредим първичните си телесни реакции, движещи претекстове и страсти и да ги превърнем в нещо обвързвано и разбираемо, а също и да се освободим от тези паники, които са пресилени и ирационални. Ние би трябвало да приказваме – с цел да си спомняме, само че и с цел да забравяме.

Според огромните дълбинни психолози Зигмунд Фройд и Карл Юнг здравият разсъдък е отличителна специфичност на самостоятелния разум. Според тях хората са добре приспособени, когато подличностите, съществуващи в тях, са вярно интегрирани в структурата на личността и са намерили хармонична изява.

Но хората съществуват в обкръжението на други хора, а не като чисто самостоятелни мозъци. Психиката на индивида може от време на време да не е в „ цялостна редовност ”, само че в това няма нищо ужасно, в случай че държанието му е най-малко минимално задоволително в очите на другите.

Казано с елементарни думи: ние делегираме отвън себе си казуса със здравия си разсъдък.

Хората остават душевен здрави освен с помощта на целостта на личния си разум, само че и тъй като близките непрестанно им припомнят по какъв начин да мислят, работят и приказват.

Ако започнете да се отклонявате от правия, стеснен път – т.е. да постъпвате погрешно, – хората ще реагират на вашите неточности, преди те да станат прекомерно огромни, и по един или различен метод, с подбив, рецензия или пестник, ще ви накарат да влезете в релси. Те ще издигнат вежди, ще се ухилен (или не), ще извърнат внимание (или не).

С други думи, в случай че хората са склонни да търпят наличието ви, те непрекъснато ще ви припомнят да не се държите неприятно и също толкоз непрекъснато ще изискват от вас да бъдете на висота.

И тогава единственото, което ви остава, е да наблюдавате, да слушате и да реагирате уместно на получените напомняния и подсказки. Така можете да се почувствате задоволително стимулирани, с цел да се вземете в ръце и да не се плъзнете по надолнището.

Това е чудесна причина да започнете да цените обстоятелството, че се вписвате в света на другите – другари, членове на фамилията, противници – без значение от възприятието на тревога и нерешителност, което общественото вазимодействие постоянно поражда.

Как обаче сме постигнали единогласие по въпроса кои модели на обществено държание способстват за психическата резистентност?

Това наподобява ужасно сложна, в случай че не и непостижима задача, имайки поради алтернативите, на които непрестанно се натъкваме. Коя цел да преследваме: тази или онази? Как се дефинира дали една свършена работа е по-важна и по-стойностна от друга? Кой е най-компетентният, най-изобретателният и най-борбеният и затова заслужава да му отстъпим позицията на водач?

Тези въпроси са получили отговор значително вследствие на напрегнати договаряния – вербални и невербални, – в които са избрани нормите на самостоятелното държание и на груповото съдействие и състезание.

Онези неща, които намираме за скъпи и заслужаващи внимание, стават част от обществения договор; част от премиите и наказванията, които се раздават при спазаване – или надлежно неспазване – на обществения договор; част от това, което непрестанно ни напъства и припомня: „ Ето кое е скъпото. Погледнете/обърнете внимание на това, а не на нещо друго. Преследавайте/правете стъпки към тази цел, а не към някоя друга. ”

Спазването на тези инструкции и напомняния значително е тъкмо това, което назоваваме здрав разсъдък – качеството, което се изисква да демонстрираме от най-ранна детска възраст.

За да внесем ред в личния с разум, ние се нуждаем от посредничеството на заобикалящия ни обществен свят, в противоположен случай сме изгубени.

източник: „ Отвъд реда “, Джордан Питърсън