Югоизточна Европа гледа към Азербайджан, за да замени руския газ
За да може Азербайджан да отговори на търсенето на газ на Балканите, ще са нужни милиарди нови вложения и самообладание. В края на предишния месец Москва спря износа на газ за две „ вражески страни “, които отхвърлиха да бъдат принуждавани да заплащат с рубли: България и Полша. Балканите в този момент търсят различни снабдители. Първо място в листата заема Азербайджан. Но може ли кавказката нация да реализира това и по кое време?
България споделя, че не чака дефицит. Преди Русия да нахлуе в Украйна и да провокира комплициране и суматоха на енергийните пазари в Европа, София бе подписала договорка за импорт на 1 милиард кубически метра годишно азербайджански газ през Южния газов кулоар (ЮГК), мрежа от тръбопроводи, пресичащи Турция, а също и през Гърция през действителен газопровод, както и втора нова връзка, която би трябвало да бъде приключена до края на тази година.
Сърбия също чака азербайджанският газ да помогне да размени съветския импорт, само че ще би трябвало да изчака. Тези доставки ще идват през България посредством връзка, финансирана от Европейски Съюз, контрактувана през 2018 г.; строителството най-сетне стартира по-рано тази година и е планувано да бъде приключено до октомври 2023 година
Търсенето на газ и в двете страни е относително ниско: сред 3-3,5 милиарда куб. метри годишно в България и към 2,7 милиарда куб. метри годишно в Сърбия. Но понастоящем Азербайджан може да доставя най-много 10 милиарда кубически метра годишно на Балканите посредством ЮГК, който към този момент работи на цялостен потенциал. По-голямата част от размера на ЮГК, който продължава през Гърция до Албания и през Адриатическо море, е предопределен за Италия и Централна Европа, които също ще търсят нови източници на доставки, в случай че Москва приведе заканите си в деяние и затвори крановете.
Южен газов кулоар
Част от това възходящо търсене може да бъде задоволено посредством доставки с кораби на полутечен природен газ, само че явно не всеки ще може да получи целия размер, от който се нуждае.
Обмисля се един кратковременен вид за увеличение на износа на Азербайджан, въпреки че евентуалното нарастване е малко: акционерът на Южния газов кулоар сподели пред Eurasianet, че се организират изследвания за това по какъв начин да се „ усъвършенства “ тръбопроводната система на ЮГК, с цел да се добави потенциал от 1 милиард кубически метър годишно.
За да стартира Азербайджан да дава отговор на неочакваното търсене, ще е належащо другите консорциуми, които имат каспийските залежи в Азербайджан, както и трите тръбопровода, които дружно съставляват ЮГК, да влагат милиардите, нужни както за увеличение на производството, по този начин и за увеличение на потенциала на тръбопровода.
Според държавната петролна и газова компания на Азербайджан SOCAR – акционер във всички индустриални полета на Азербайджан и ЮГК– тази година се чака решение за удвояване на експортния потенциал на най-западния сектор на ЮГК до 20 милиарда кубически метра годишно.
Не е ясно от кое място ще пристигна спомагателното количество газ.
Акционерът от дълго време предизвестява, че разширеното произвеждане в нейното находище Шах Дениз, което сега създава целия азербайджански газ за експорт, няма да запълни новия потенциал на Южния газов кулоар.
По-значими съгласно него са неизползваните ресурси към петролното Азери-Чираг-Гюнешли (АЧГ), в което акционерът оперира и което създава по-голямата част от износа на нефт от Азербайджан. Съгласно съществуващото съглашение с Баку за рандеман, всяко количество газ от находището или се изпомпва назад, с цел да се усили добива на нефт, или се предава гратис на SOCAR, с цел да доставя азербайджанските консуматори.
Разработването на газовия капацитет на Азери-Чираг-Гюнешли ще изисква обилни вложения от страна на консорциума, който е притежател на находището, което от своя страна ще наложи смяна на съглашението за произвеждане.
Дори при най-хубавия сюжет ще са нужни няколко години, с цел да стартира производството – и по този метод изгодата ще бъде дребна при актуалната, въодушевена от Русия газова рецесия.
По-евтин вид
Има още един вид, който анализаторите на промишлеността следят, който не изисква никаква нова инфраструктура.
Миналият декември, Азербайджан подписа съглашение за замяна на газ с Туркменистан. Съгласно този проект, средноазиатската страна стартира да изпраща до 2 милиарда кубически метра газ на година в североизточен Иран. Иран изпраща еквивалентно количество от своя северозапад към Азербайджан, което разрешава на Баку да посрещне личното си възходящо вътрешно търсене.
Тази договорка за обмяна може да бъде разширена до 6 милиарда кубически метра годишно и спомагателният газ да бъде пренасян към Турция и оттова към Европа, сподели Джон Робъртс, енергиен анализатор в Атлантическия съвет.
„ Съществуващата газопреносна мрежа на Турция разполага с към 4-5 милиарда кубически метри годишно свободен потенциал, който може да се употребява за пренос на спомагателни размери газ към Европа “, изясни Робъртс.
Макар и да не е огромен размер, това би могло да отговори на търсенето в някои балкански страни. Най-важното е, че механически е просто и евентуално бързо.
В допълнение към непотребния потенциал, турската газова мрежа може да се похвали и с два обособени тръбопровода за експорт – един към България и линия с по-голям потенциал към Гърция. За разлика от линиите на Южен газов кулоар, които работят с цялостен потенциал и ще би трябвало да бъдат разширени, тези две имат свободно пространство.
Линията към България може да се употребява единствено през лятото, когато турското търсене на газ е ниско, изясни Ариф Актюрк, някогашен началник на закупуването на газ в BOTAŞ, турския държавен оператор на тръбопроводи. Но линията за Гърция „ има доста свободен потенциал и може да се употребява целогодишно “, сподели Актюрк, добавяйки, че по-късно газът може да тече от Гърция към Балканите. /БГНЕС
----------
Дейвид О’Бърн, Eurasianet
България споделя, че не чака дефицит. Преди Русия да нахлуе в Украйна и да провокира комплициране и суматоха на енергийните пазари в Европа, София бе подписала договорка за импорт на 1 милиард кубически метра годишно азербайджански газ през Южния газов кулоар (ЮГК), мрежа от тръбопроводи, пресичащи Турция, а също и през Гърция през действителен газопровод, както и втора нова връзка, която би трябвало да бъде приключена до края на тази година.
Сърбия също чака азербайджанският газ да помогне да размени съветския импорт, само че ще би трябвало да изчака. Тези доставки ще идват през България посредством връзка, финансирана от Европейски Съюз, контрактувана през 2018 г.; строителството най-сетне стартира по-рано тази година и е планувано да бъде приключено до октомври 2023 година
Търсенето на газ и в двете страни е относително ниско: сред 3-3,5 милиарда куб. метри годишно в България и към 2,7 милиарда куб. метри годишно в Сърбия. Но понастоящем Азербайджан може да доставя най-много 10 милиарда кубически метра годишно на Балканите посредством ЮГК, който към този момент работи на цялостен потенциал. По-голямата част от размера на ЮГК, който продължава през Гърция до Албания и през Адриатическо море, е предопределен за Италия и Централна Европа, които също ще търсят нови източници на доставки, в случай че Москва приведе заканите си в деяние и затвори крановете.
Южен газов кулоар
Част от това възходящо търсене може да бъде задоволено посредством доставки с кораби на полутечен природен газ, само че явно не всеки ще може да получи целия размер, от който се нуждае.
Обмисля се един кратковременен вид за увеличение на износа на Азербайджан, въпреки че евентуалното нарастване е малко: акционерът на Южния газов кулоар сподели пред Eurasianet, че се организират изследвания за това по какъв начин да се „ усъвършенства “ тръбопроводната система на ЮГК, с цел да се добави потенциал от 1 милиард кубически метър годишно.
За да стартира Азербайджан да дава отговор на неочакваното търсене, ще е належащо другите консорциуми, които имат каспийските залежи в Азербайджан, както и трите тръбопровода, които дружно съставляват ЮГК, да влагат милиардите, нужни както за увеличение на производството, по този начин и за увеличение на потенциала на тръбопровода.
Според държавната петролна и газова компания на Азербайджан SOCAR – акционер във всички индустриални полета на Азербайджан и ЮГК– тази година се чака решение за удвояване на експортния потенциал на най-западния сектор на ЮГК до 20 милиарда кубически метра годишно.
Не е ясно от кое място ще пристигна спомагателното количество газ.
Акционерът от дълго време предизвестява, че разширеното произвеждане в нейното находище Шах Дениз, което сега създава целия азербайджански газ за експорт, няма да запълни новия потенциал на Южния газов кулоар.
По-значими съгласно него са неизползваните ресурси към петролното Азери-Чираг-Гюнешли (АЧГ), в което акционерът оперира и което създава по-голямата част от износа на нефт от Азербайджан. Съгласно съществуващото съглашение с Баку за рандеман, всяко количество газ от находището или се изпомпва назад, с цел да се усили добива на нефт, или се предава гратис на SOCAR, с цел да доставя азербайджанските консуматори.
Разработването на газовия капацитет на Азери-Чираг-Гюнешли ще изисква обилни вложения от страна на консорциума, който е притежател на находището, което от своя страна ще наложи смяна на съглашението за произвеждане.
Дори при най-хубавия сюжет ще са нужни няколко години, с цел да стартира производството – и по този метод изгодата ще бъде дребна при актуалната, въодушевена от Русия газова рецесия.
По-евтин вид
Има още един вид, който анализаторите на промишлеността следят, който не изисква никаква нова инфраструктура.
Миналият декември, Азербайджан подписа съглашение за замяна на газ с Туркменистан. Съгласно този проект, средноазиатската страна стартира да изпраща до 2 милиарда кубически метра газ на година в североизточен Иран. Иран изпраща еквивалентно количество от своя северозапад към Азербайджан, което разрешава на Баку да посрещне личното си възходящо вътрешно търсене.
Тази договорка за обмяна може да бъде разширена до 6 милиарда кубически метра годишно и спомагателният газ да бъде пренасян към Турция и оттова към Европа, сподели Джон Робъртс, енергиен анализатор в Атлантическия съвет.
„ Съществуващата газопреносна мрежа на Турция разполага с към 4-5 милиарда кубически метри годишно свободен потенциал, който може да се употребява за пренос на спомагателни размери газ към Европа “, изясни Робъртс.
Макар и да не е огромен размер, това би могло да отговори на търсенето в някои балкански страни. Най-важното е, че механически е просто и евентуално бързо.
В допълнение към непотребния потенциал, турската газова мрежа може да се похвали и с два обособени тръбопровода за експорт – един към България и линия с по-голям потенциал към Гърция. За разлика от линиите на Южен газов кулоар, които работят с цялостен потенциал и ще би трябвало да бъдат разширени, тези две имат свободно пространство.
Линията към България може да се употребява единствено през лятото, когато турското търсене на газ е ниско, изясни Ариф Актюрк, някогашен началник на закупуването на газ в BOTAŞ, турския държавен оператор на тръбопроводи. Но линията за Гърция „ има доста свободен потенциал и може да се употребява целогодишно “, сподели Актюрк, добавяйки, че по-късно газът може да тече от Гърция към Балканите. /БГНЕС
----------
Дейвид О’Бърн, Eurasianet
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ