Бившият президент на Полша: Познавам Путин – той иска цяла У...
За да бъда прецизен, бях сюрпризиран от обстоятелството, че някой в Москва е помислил и въпреки всичко е решил да извърши една явно трагична неточност, тъй като Путин е умел политик – той прекара 23 години отпред на Руската федерация преди нашествието. Когато в началото ме попитаха за прогнози, споделих, че спорът ще продължи няколко години, само че че украинско-руската ненавист ще се задържи генерации наред.
Това сподели някогашният полски президент Александър Квашневски пред „ Радар “.
„ Това, което не ме изненада, беше желанието на Путин. Например, срещнахме се в Кремъл през 2002 година и когато го попитах като по-опитен сътрудник какви са задачите му, той отговори, че желае да „ възвърне велика Русия “. Всеки, който познава предишното, знае, че това е невероятно без надзор върху Украйна, Беларус, кавказките и централноазиатските страни, разясни той.
Той уточни, че западните разузнавания са знаели за експанзията. „ Техните разузнавачи знаеха и предизвестиха. Руските войски се струпваха на границата, а самият Путин беше произнесъл провокативна тирада 10 дни по-рано, цялостна с имитации и неистини, която съдържаше език, сходен на този, употребен от Молотов след подписването на съглашението с Рибентроп и разделянето на Полша сред Съюз на съветските социалистически републики и нацистка Германия. Брежнев приказва по сходен метод преди нахлуването в Чехословакия през 1968 година Дори си припомням думите му – бях на 14 години. Не бях сюрпризиран от желанието на Путин, само че от метода з,ащото той разполагаше с други средства. Установяването на надзор с мека мощ може да отнеме повече време, само че не е като съветският президент да няма време. Отдавна е ясно, че той не лимитира мандата си до четири или пет години. Той можеше да популяризира въздействие посредством език, културни връзки, стопанска система и вложения, и даже посредством разнообразни политически представители… “ – разясни Квашневски и добави: „ Ако желанието на Путин е било да поддържа някого в украинския политически живот, е трябвало да избере по-интелигентни и по-малко корумпирани претенденти. Освен това през 2004 година гласоподавателите не се разпалиха против Виктор Янукович като подобен, а против заплашването на гласоподавателите и кражбата на избори.
Мирното разрешаване на Оранжевата гражданска война беше значимо и за двете страни. Украинците осъзнаха, че има смисъл да се борят за съществени демократични правила. Тази битка ги води още по-навътре в западняването, само че в никакъв случай до дъно. От друга страна, Путин видя, че постсъветските страни могат да се „ откъснат “ от Москва и да развият механизми, които биха създали неговия вид ръководство по-трудно в дълготраен проект. Не забравяйте, че през 2004 година Путин беше относително млад президент и не държеше властта в Русия толкоз крепко.
Вярвам, че той си е научил уроците доста по-добре от водачите на Оранжевата гражданска война. Той планираше в детайли предотвратяването на по-нататъшното „ озападняване “ на Украйна и опцията за Майдан в Москва или Санкт Петербург. От друга страна, прозападният президент на Украйна Виктор Юшченко и министър председателят Юлия Тимошенко непрекъснато се сблъскваха и явно не се възползваха от евроатлантическите вероятности. Кой знае – в случай че бяха работили по-решително преди двайсет години, може би Путин щеше да се наложи да се съгласи с участието на Украйна в Европейски Съюз и НАТО. Всички елементарно забравяме какъв брой друго бяха устроени нещата… “
На въпроса дали Путин е трансформирал целите си някогашният президент на Полша отговори:
„ Това продължи за малко – до 2005 година, когато завърших втория си президентски мандат. Но ще ви кажа какво ми сподели един път Леонид Кучма, някогашният президент на Украйна, който познава президента на Русия по-добре от мен. Възможността за инвазия висеше във въздуха, всички говореха за това и когато го попитах дали ще се случи, той сподели: „ Да. Каквото и да е, Путин сигурно не желае да бъде запомнен като различен Хитлер. “ И какво получи в подмяна? Че някой предстоящ историк ще го цитира като един от главните татковци на украинската национална еднаквост. “
Това сподели някогашният полски президент Александър Квашневски пред „ Радар “.
„ Това, което не ме изненада, беше желанието на Путин. Например, срещнахме се в Кремъл през 2002 година и когато го попитах като по-опитен сътрудник какви са задачите му, той отговори, че желае да „ възвърне велика Русия “. Всеки, който познава предишното, знае, че това е невероятно без надзор върху Украйна, Беларус, кавказките и централноазиатските страни, разясни той.
Той уточни, че западните разузнавания са знаели за експанзията. „ Техните разузнавачи знаеха и предизвестиха. Руските войски се струпваха на границата, а самият Путин беше произнесъл провокативна тирада 10 дни по-рано, цялостна с имитации и неистини, която съдържаше език, сходен на този, употребен от Молотов след подписването на съглашението с Рибентроп и разделянето на Полша сред Съюз на съветските социалистически републики и нацистка Германия. Брежнев приказва по сходен метод преди нахлуването в Чехословакия през 1968 година Дори си припомням думите му – бях на 14 години. Не бях сюрпризиран от желанието на Путин, само че от метода з,ащото той разполагаше с други средства. Установяването на надзор с мека мощ може да отнеме повече време, само че не е като съветският президент да няма време. Отдавна е ясно, че той не лимитира мандата си до четири или пет години. Той можеше да популяризира въздействие посредством език, културни връзки, стопанска система и вложения, и даже посредством разнообразни политически представители… “ – разясни Квашневски и добави: „ Ако желанието на Путин е било да поддържа някого в украинския политически живот, е трябвало да избере по-интелигентни и по-малко корумпирани претенденти. Освен това през 2004 година гласоподавателите не се разпалиха против Виктор Янукович като подобен, а против заплашването на гласоподавателите и кражбата на избори.
Мирното разрешаване на Оранжевата гражданска война беше значимо и за двете страни. Украинците осъзнаха, че има смисъл да се борят за съществени демократични правила. Тази битка ги води още по-навътре в западняването, само че в никакъв случай до дъно. От друга страна, Путин видя, че постсъветските страни могат да се „ откъснат “ от Москва и да развият механизми, които биха създали неговия вид ръководство по-трудно в дълготраен проект. Не забравяйте, че през 2004 година Путин беше относително млад президент и не държеше властта в Русия толкоз крепко.
Вярвам, че той си е научил уроците доста по-добре от водачите на Оранжевата гражданска война. Той планираше в детайли предотвратяването на по-нататъшното „ озападняване “ на Украйна и опцията за Майдан в Москва или Санкт Петербург. От друга страна, прозападният президент на Украйна Виктор Юшченко и министър председателят Юлия Тимошенко непрекъснато се сблъскваха и явно не се възползваха от евроатлантическите вероятности. Кой знае – в случай че бяха работили по-решително преди двайсет години, може би Путин щеше да се наложи да се съгласи с участието на Украйна в Европейски Съюз и НАТО. Всички елементарно забравяме какъв брой друго бяха устроени нещата… “
На въпроса дали Путин е трансформирал целите си някогашният президент на Полша отговори:
„ Това продължи за малко – до 2005 година, когато завърших втория си президентски мандат. Но ще ви кажа какво ми сподели един път Леонид Кучма, някогашният президент на Украйна, който познава президента на Русия по-добре от мен. Възможността за инвазия висеше във въздуха, всички говореха за това и когато го попитах дали ще се случи, той сподели: „ Да. Каквото и да е, Путин сигурно не желае да бъде запомнен като различен Хитлер. “ И какво получи в подмяна? Че някой предстоящ историк ще го цитира като един от главните татковци на украинската национална еднаквост. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ