За да прикриваме лъжите си, ние, хората, най-често използваме лицето си
За сензитивност, вътрешен глас и лицемерния език на тялото, доверено от Алън Пийз и Алън Гарнър в „ Езикът на тялото ” (Изд. Сиела)
(Le fils de l’homme, 1964, by René François Ghislain Magritte)
От техническа позиция, постоянно когато споделяме за някого, че е сензитивен, че има вътрешен глас или че може да предчувства нещата, ние в действителност имаме поради способността му да разчита сполучливо непознатите несловесни знаци и сигнали и да ги съпоставя със словесните сигнали на съответните хора. Или с други думи, когато споделяме, че имаме възприятието или предусещането за нечия неистина, в действителност имаме поради, че езикът на тялото на съответния човек и изричаните от него думи не съответстват, разминават се и си опонират.
Ораторите назовават тази способност усет за настройката на аудиторията. Например, в случай че хората слушат, като седят облегнати обратно, свели брадички и със скръстени пред гърдите ръце, сензитивният оратор ще долови интуитивно, че думите му не намират отклик в аудиторията и ще осъзнае, че би трябвало да потърси различен метод, с цел да завоюва вниманието й. В същата обстановка оратор, който не е талантлив с вътрешен глас, няма да предусети неналичието на интерес у слушателите и ще продължи да си кара както досега.
Обикновено дамите имат по-голяма сензитивност и схватливост във връзка с несловесните сигнали, в сравнение с мъжете, и точно този факт е в основата на общоприетото разбиране шесто възприятие на дамата или женска вътрешен глас. Жените имат вродена дарба да долавят и да разшифроват несловесните сигнали, а също и безпогрешно да означават и най-дребните детайлности. Ето за какво малко на брой съпрузи съумяват безнаказано да излъжат половинките си, до момента в който множеството дами могат напълно умерено да хвърлят прахуляк в очите на мъжете, които по този начин и не го виждат.
Тази женска вътрешен глас е изключително мощно изразена при дами, отгледали бебета и дребни деца. През първите няколко години майката се осланя най-много на несловесния канал за другарство с детето, което способства още повече за усъвършенстването на способността на дамата да долавя и да разшифрова несловесните сигнали. Изследователите считат, че точно заради тази причина дамите постоянно се изявяват доста по-успешно при водене на договаряния, в сравнение с мъжете.
(Not to be Reproduced, 1937, by René François Ghislain Magritte)
Лицемерен език на тялото
Много постоянно ми задават въпроса: „ Може ли човек да лъже с езика на тялото си? “. Общо взето отговорът е „ не “, защото надали е допустимо да се реализира цялостно координиране сред употребяваните съществени жестове, микросигналите на тялото и изричаните думи. Например счита се, че отворените, леко протегнати напред и изложени на показ длани приказват за откровеност, само че когато лицемерът протяга към вас отворени длани и ви се усмихва, до момента в който ни лъже, микросигналите на тялото му ще го издадат. Вероятно зениците на очите му ще се свият или една от веждите му лекичко ще се приповдигне, или ъгълчето на устата му ще потрепне, а това са все микросигнали, които издават несъгласието сред изричаните сега думи и усмивката с отворени длани. Ето за какво в такива случаи слушателят нормално не има вяра на това, което чува.
Изглежда, че в човешкия мозък има някакъв защитен механизъм, който записва „ капанчето “, когато получи серия от несъгласувани и несъответни едно на друго словесни и/или несловесни послания. И въпреки всичко има много случаи, когато езикът на тялото се преправя преднамерено, с цел да се завоюват някакви преимущества. Да вземем да вземем за пример състезанията за Мис Свят и Мис Вселена. В тях всяка участничка употребява усърдно заучени придвижвания, пози и жестове, с цел да сътвори усещане за сърдечна топлина и откровеност. И съгласно това доколко е овладяла и съумява да внуши посланията на тези характерни заучени сигнали, тя печели повече или по-малко точки от журито. Но даже най-големите майстори съумяват да преправят езика на тялото си единствено за къс интервал от време, тъй като то неизбежно, рано или късно, ще подаде един или различен сигнал, който се е изплъзнал от надзор и е самостоятелен от съзнателните дейности на съответния човек.
Мнозина политици са същински специалисти в имитирането на езика на тялото, с което целят да накарат гласоподавателите да повярват на думите им. За политик, който сполучливо се оправя с тази сложна задача, се споделя, че има „ магнетично лъчение “ и че е „ неотразим “. За да прикриваме лъжите си, ние, хората, най-често използваме лицето си — повече от която и да било друга част на тялото. Пускаме усмивки, кимаме и намигаме, като по този метод се опитваме да замаскираме лъжата в думите си, само че за наше злощастие, сигналите на тялото ни издават истината и по този начин се получава разминаване сред жестовете на тялото и мимиката на лицето. Изучаването на мимиката на лицето е единствено по себе си цяло изкуство. Но защото в тази книга ще отделим относително малко място на тази тематика, ви предлагам да прочетете „ Езикът на лицето “ от Робърт Л. Уайтсайд.
Накратко, за по-дълъг интервал от време е мъчно да се имитира езикът на тялото, само че е добре да се научите да употребявате позитивни, открити жестове, когато поддържате връзка с другите хора, а също и да изхвърлите от „ речника “ си тези жестове, които могат да насочат към събеседниците ви негативни сигнали. Когато овладеете езика на тялото си, освен вие самите ще се чувствате по-удобно и по-приятно при общуването с хората, само че и те ще ви възприемат доста по-благосклонно и благожелателно.
От: „ Езикът на тялото ”, Алън Пийз и Алън Гарнър, изд. Сиела
Картини: René François Ghislain Magritte (1898 ~ 1967)
