В света съществуват ограничено количество души и неограничено количество тела | Марина ЦВЕТАЕВА
За възприятията
♥ Влюбваш се единствено в непознатото, родното – обичаш.
♥ Да обичаш – значи да виждаш индивида подобен, какъвто го е замисли Бог и не са го трансформирали родителите.
♥ „ Ще те обичам цяло лято " – това звучи толкоз безапелационно, колкото „ за цялостен живот ", само че най-много – накъде повече!
♥ Мъжете не са привикнали с болката – като животните. Когато ги боли, очите им са такива, че си подготвен всичко да направиш, с цел да ги излекуваш.
♥ Може да мечтаете дружно, да спите дружно, само че да плачете – постоянно е поотделно.
♥ Жените приказват за обич и мълчат за любовниците, мъжете – противоположното. Всички дами са загърнати в мъгла.
♥ Когато човек обича същински той в никакъв случай не не помни, че обича. Защото любовта е като зъбобола, само че противоположното на него. При болката крещиш, а в любовта може и дума да не пророниш.
♥ Хората постоянно се опасяват да произнасят две думи – „ Обичам те ". Няма пояснение за този феномен. А от време на време тези думи са по-силни от всичко, даже придават смисъл на всяко деяние в любовта. Има мигове, когато любовта се храни единствено от думите, а тя е нежно цвете, което не може да бъде оставено да гладува.
♥ Има неща, които мъжете в никакъв случай не могат да схванат в дамите. Има неща, които дамите в никакъв случай не могат да схванат в мъжете. И не тъй като са глупави или неопитни, а тъй като тези неща могат да бъдат разбрани единствено от вътрешната страна, в дълбоката същина на индивида.
♥ Любовта е подарък – обред на даряване и приемане. Но постоянно свършва, като две ръце, които се срещат, притискат се една в друга, рано или късно се пускат.
За творчеството
Скулпторът е подвластен от глината. Художникът от цветовете. Музикантът от струните. У художника и музиканта може да спре ръката. У поета – единствено сърцето. Най-ценното в живота и в стиховете е това, което си отива.
Нашите най-хубави думи – това е интонацията.
Знаете ли за какво съществуват поетите? За това, да не е срамно да се споделят най-болезнените неща.
За живота
Шегуваме се, майтапим се, а тъгата пораства ли, пораства....
Не желая да имам позиция. Искам просто да виждам.
Ако изпитваш болежка – мълчи, другояче ще те ударят тъкмо там.
В едно аз съм същинска жена – осъждам всеки по себе си – на всеки поставям свои думи в устата, в гърдите – своите усеща.
Колко по-добре виждам и опознавам индивида, когато не съм с него!
Когато си отритнат и потиснат не пълзи като низша гад в нозете на Бог. Намери сили да се изправиш като негово създание.
Никой не желае, никой не може да разбере едно – че аз съм напълно сама. Познати и другари – всички са в Москва, само че няма нито един, който за мен, - не, без мен! – да почине. О, Боже мой, а споделят, че няма душа? А какво боли в този момент в мене? Не е зъб, не е глава, не е ръка, не е гръд – не, гръдта, в нея там, където вдишвам – вдишвам надълбоко – не боли, само че от самото начало боли, от самото начало стене нетърпимо...
Бих желала едно такова непретенциозно, убийствено просто нещо – когато влизам, хората да се радват.
Грехът не е в тъмнината, а в нежеланието за светлина.
Източник: AdMe.ru
