За болестите на цивилизацията и силата на природата да лекува,

За заболяванията на цивилизацията и силата на природата да лекува, назаем от персоналната история на канадския доктор доктор Робърт Джексън, споделена от Лидия Ковачева в книгата й „ Гладът - приятел и лекарство “.

(Portrait of Dr. Gachet, 1890, by Vincent Van Gogh)

Лекари, постигнали положително здраве

Оказва се, че в нашия цивилизован свят, даже в екологично нечиста конюнктура има хора, намерили способи и пътища да съществуват в същински положително здраве. Още повече - някои от тях са били към този момент с изцяло разрушено здраве. Мнозина се оказаха лекари, които сътвориха концепции, доказващи, че човек, където и да се намира, постоянно има метод да си отвоюва позиции за здравето. Написани на понятен и наличен за всекиго език, характерен на известната медицина, техните писания са изпълнени с любов и схващане към болния човек. Истински огромният доктор е освен с огромен разсъдък, а и с огромно човешко сърце. Именно заради това книгите им се четат, издават и преиздават в многочислени тиражи по целия свят. Точно тези прелестни лекари-личности ме върнаха към живота и за тях мога да мисля единствено с страхопочитание и дълбока признателност. В трудовете им, макар нюансите на националната им принадлежност, всички сочат освен пътищата към здравето и новия метод на живот, а и оня необикновен и ярък път към етично и щастливо човечество.

Това, което се записва като основна причина, водеща до цялостна съсипия на здравето, е методът на живот съгласно нормите, открити в цивилизования свят. А това значи несметно хранене с приложимост на доста месо, месни и рибни консерви, салами, захар и захарни творби, сладкиши, бял самун, шоколад, кафе, алкохолни и безалкохолни питиета, тютюн и прочие И всичко това придружено с под напрежение живот и полови вълнения. Това установяваха и ни предложиха в своите прелестни писания лекари, постигнали положително здраве. 

Лекувани изначало медикаментозно - по този начин, както са ги учили в медицинския институт, те освен не усъвършенстват положението си, само че и го усложняват. Тежко задължение е за индивида да влачи някакво усложнено хронично заболяване. Това го кара да търси нови средства и пътища за възобновяване на изгубеното здраве. Спасението на тези хора от тежките им положения е в биологичната природосъобразна медицина с гладолечението, естествената храна, слънцето, придвижването, гимнастиката, водата и т. н. 

Особено ослепителен случай, за който желая да ви опиша, е на 80-годишния скиор доктор Робърт Джексън, канадец, експерт в региона на педиатрията и диетологията. Автор е на доста писания, най-известен от които е книгата му „ Никога болен “, преиздадена 16 пъти. Личната му орис е сходна на ориста на хиляди други хора, живеещи в света на цивилизацията и доведени заради неправилния си метод на живот и хранене до трагичните положения на безнадеждно болните. 

Д-р Джексън страдал от доста болести и съгласно актуалната медицина - неизлечими. На първо място - тежко сърдечно заболяване без вероятности за изцеление. Според прогнозата на известния експерт Уилям Ослър му оставали още 4 месеца живот. Към това се прибавя и болна храносмилателна система с чести кръвоизливи от напреднала язва на дебелото черво. Цялото му тяло - изумено от артрит. На 44 години доктор Джексън имал към този момент завършено перде и на двете очи, като на лявото достигнал до толкоз напреднала форма, че не виждал пръстите на ръцете си. За интервенция не можело и да се мисли заради общото неприятно положение на организма и заради тежкото сърдечно заболяване. Лекарите планували цялостно ослепяване до 4 години. Всичко, изредено дотук, се съпровождало от невроза, бодърствуване и непрекъснато главоболие. „ Аз фактически доближих до своя гроб “ - написа той за себе си, когато е едвам на 45 години.

Д-р Джексън е правилен на философията и правилата, възприети от уважавани от него професори и престижи в университета, и настойчиво се придържа към тях: болният се нуждае от „ мощна храна “ за възобновяване на силите и от лекарства. Верен на тези правила, той стартира да укрепва утринната си закуска от овесена каша, като прибавя едно, а по-късно и две яйца, колбас, шунка, мармалад и т. н. Разширява менюто за обяда и вечерята. Включва и междинни закуски и храненето му става 4-5 пъти дневно. След всичко това той с удивление отбелязва: „ Въпреки това възприятието за вътрешна уязвимост и празнина, говорещо за утежняване на положението ми, продължаваше да се усилва. Кръвното ми налягане доближи до 212 и към този момент не можех да изкача и трите стъпала пред дома си, без да ми стане неприятно... И вместо да се усъмня във верността на теорията си за храненето, аз настойчиво се придържах към нея, както вършат и моите сътрудници, както вършат 99% от незнаещите хора... “

Тежкото състояние, до което доближава, го подсеща, че в неговите правила, разбирания и насоки на лекуване има нещо неправилно. Като доктор той не може да не регистрира непрекъснатото утежняване на положението си. Прозрението рано или късно идва: „ За мен стана ясно, че с досегашното си лекуване с медикаменти вечно би трябвало да приключа, тъй като те ме водят към гроба. На какъв брой главно трябваше да преобразя своето мислене и своите разбирания, с цел да ги пригодя към правилата на природата! В разбиранията ми настъпи цялостен поврат. Аз трябваше да науча от личния си опит, че и за най-безнадеждно болния съществува път, който води до непрекъснато здраве - път, неусетен и незачитан от лекарите. Това е Пътят към природата.

Основната неточност е в заблуждението на човечеството, в разбиранията му за неговия метод на живот. Аз безкомпромисно се преобразих напълно. Реших да остана правилен на природата по този начин, както до тогава бях правилен на изкуствените средства. Разбрах, че към този момент нищо не може да ми помогне, в случай че не ми помогне самата природа. Започнах да се срамя от досегашната си некадърна просветеност, която години наред ме направи плебей на навици, които ме обезсилваха и убиваха. “

Първата стъпка, която доктор Джексън подхваща, е прекъсването на храната, с цел да може гладуването да обезпечи отдих на претрупаните и изтощени храносмилателни органи: две седмици на вода, а третата - на вода й портокалов сок. Още на четвъртия ден изчезва мъчещият го непрестанно апетит. Самият той е изумен от резултата: незабавно се усъвършенстват общото положение и сънят, мисълта става ясна, сърцето работи умерено и решително, нервите са успокоени. С приключването на глада положението се усъвършенства, само че той знае, че с цел да реализира действително устойчиво здраве, са нужни още доста работа и време.

„ Разбира се, дълго време не всичко беше в ред. Изживях още доста разтърсвания и обновяване на заболяванията заради огромното си престарание и невероятното си предпочитание по-скоро да оздравея. Тогава към момента не съзнавах, че едно тяло, с което е злоупотребявано години наред, не може да бъде възобновено единствено за седмици. Сега трябваше да науча и схвана, че темповете на природата са мудни. “

Той последователно си оформя проект и дневна стратегия, задача номер едно в която е храненето: какво тъкмо и какъв брой би трябвало да се яде. Така с помощта на изключителната си вътрешен глас на доктор и будния си разсъдък, макар че се насочва към напълно непознати за него до тогава пътища - пътищата на природосъобразната медицина, той съумява в продължение на две години да реализира мечтаното същинско здраве.

„ Аз се отклоних от метода на живот, съпътстващ нашата цивилизация - написа доктор Джексън, - само че аз към този момент не съм болен. Вече не познавам страха от премеждия, заболявания и болести. Всички заболявания, от които страдах години наред и от които толкоз доста хора страдат и умират всяка година, ме оставиха на мира. Човечеството е заслепено и заблудено!... “

Д-р Джексън е наясно, че храната е главното условие за действително здраве. От новия си метод на хранене той вечно изключва месото и месните консерви (въпреки че Канада е северна страна), белия самун и всичко приготвено от бяло брашно и захар, както и алкохола. Калоричната стойност на дневната храна е към този момент на половина от одобряваната преди. Постигайки едно действително здраве, доктор Джексън осъзнава, че в случай че още веднъж се върне към остарелия си метод на хранене, характерен на актуалното цивилизовано общество, заболяванията още веднъж ще се върнат. Диетата, на която той се стопира и която посрамвам по-долу, доктор Джексън практикува до края на живота си и тя го поддържа същински здрав, витален и деен.

Със ставането си заран от сън в 5.30 ч., с изключение на 1-2 чаши вода (топла или студена съгласно желанието) той не приема нищо друго, до момента в който не завърши със утринната си гимнастика и осемкилометровата си разходка, която извървява на бърз ход зиме и лете, леко облечен. След това пламенно оживление той пристъпва към закуската си, за която споделя: „ Приемам храната в нейния живителен тип, като вземам сурови плодове съгласно сезона (ябълки, грозде, праскови и прочие през лятото, а зиме - сушени сливи, стафиди, фурми, портокали) и кафе от зърнени храни или чаша сурово мляко. Тъй като закуската ми е жива храна, тя ме зарежда с физически сили в остатък и аз съм цялостен с готовност за работа... “

Обядът, който доктор Джексън следва праволинейно, е паница булгур с мляко (това е Римската храна, високо ценена от него) или самун от пълноценно брашно с масло и мед. Към това се прибавя салата от сезонни зеленчуци - нормално свежа маруля с лук, репички, карфиол, магданоз и домати. Този лек обяд му дава сили изцяло да се оправи с дневната си работа, без значение от напредналата възраст.

За доктор Джексън основното хранене е вечерята, тъй като след нея може да се отдели време за отмора. Освен салатата, която постоянно е преди всичко в менюто, то е обогатено с включване на белтъчна храна, да вземем за пример сирене, извара, орехи или мляко, а през зимата желанията му са към сушените зеленчуци с масло и сол. Понякога вечерята му се състои единствено от сладки плодове с мляко, орехи или стафиди.

Въпреки леката храна доктор Джексън понякога включва и дни на разтоварване за филтриране на организма и храносмилането, като остава на плодове, вода и напълно малко мляко. За своя нов метод на хранене той написа: „ Със зеленчуците и плодовете, зърнените храни, сиренето, млякото одобрявам освен пълноценна храна, която леко и елементарно се смила и всмуква, само че и храна, която не ме трови, както би станало с месото и рибата. Същевременно тялото ми се доставя с задоволително възстановителни сили, с доста минерални субстанции, съдържащи се в зърнените храни, салатите и плодовете. Плодовете убиват бактериите на разлагането. При тази храна моята кръв е чиста и устойчива, тъканите са освободени от киселини, а органите - от претоварване. “

Сравнявайки новия си метод на хранене - обикновен и здравословен - с този от предишното, той написа: „ Количеството на одобряваната до тогава от мен храна можеше да стигне за трима служащи на физическия труд. Тази изобилна храна освен изсмукваше последните ми сили, само че и хронично отравяше и похабяваше тялото ми. В светлината на тези си разсъждения аз се чудя, че останах жив! “

Д-р Джексън освен остана жив: той основава от себе си извънредно витален човек. Само четири години след установяването на новия си метод на хранене и на живот, на цялостна лична лечебна система, към този момент петдесетгодишен, той се наема да взе участие в доста тежко съревнование: нанагорнище и слизане от петдесететажната страда на Вашингтонски монумент. Състезават се 12 души. от които доктор Джексън е най-възрастният играч. Чудото става! Най-възрастният играч побеждава, и то без задъхване и отмалялост. Това ли е същият човек, който единствено преди четири години не можеше да изкачи с болното си сърце трите стъпала пред личния си дом?

„ Аз съм толкоз здрав, че от 25 години не зная какво е простуда, до момента в който в предишното всяко течение ми докарваше хрема - написа доктор Джексън, трансферирал към този момент осемдесетте. - Бих ли могъл с предходния си метод на живот да реализира това, което реализирам през днешния ден? Без да си разрешавам нито един ден отмора, всекидневно пропътувам 16 километра макар моите осемдесет години и в никакъв случай не усещам отмалялост. Мога да работя по 12-15 часа на ден, мисълта ми е чиста, бистра, лека и преносима. От 5.30 часа сутринта до 22.30 вечер съм на крайник и работя без спиране, като не знам какво е отпуска и почивка. В резултат на грижите, които поставям, макар възрастта тялото ми е гъвкаво и заредено със съпротивителна мощ. “

Обърнете внимание: с цел да се лекува, той не отива на село, нито пък сменя специалността си - прекомерно добре е схванал значимостта на природосъобразния метод на живот и хранене за здравето. Като оформя храненето си съгласно условията на природата, което той счита за главно в новата си профилактична стратегия, както и включване на придвижването, той до края на живота си резервира към този момент постигнатата добра форма, осигурила му извънредно висока продуктивност. За страдание скоро откакто написва книгата си „ Никога болен “, доктор Джексън става жертва на акцидент - затрупване от лавина. Голям занаятчия на ски-спорта, той става и негова жертва на 82-годишна възраст.

От: „ Гладът - приятел и лекарство “, Лидия Ковачева, изд. „ Гуторанов “, 2006 година
Картина: Portrait of Dr. Gachet, 1890, by Vincent Van Gogh; chinaoilpaintinggallery